Плюсове и минуси на кварталите в София - 10-та тема

Мога да дам мнение от Манастирски ливади - запад, по-специално между Хепи и Бесо.

За мен това е точното място от целите Манстирски. На 5 мин пеша е пазарът на Борово със спирки на градския транспорт,  Фантастико на 5 мин пеша от нас, Била и Лидл също. Молът на България е на няколко минути от входа и човек може бързо да купи нещо, ако има нужда.
Улица Пирин е пълна с малки магазинчета, доста приятно място.
По повод големината на апартаментите - всичко е въпрос на пари, осъзнавам, че са доста надценени. От нашия апартамент на 4-я етаж има страхотна гледка към Витоша, апартаментът е голям от блоковете, строени преди около 12 години с 5 входа. Имаме вътрешен двор и място за паркиране + гараж.
Съседите основно са млади семейства - има лекари, адвокати и като нас ИТ. Това за мен е огромен плюс, има една единствена по-възрастна двойка, които са лекари. Няма проблеми със съседи, понякога някои по-млади наематели вдигат повече шум през годините, но нормално.  Наемателите са основно чужденци или пак някакви млади работещи по разни кол-центрове или ИТ фирми.
Като минуси - абсолютно никакви детски градини - водим се район Витоша и се класирахме в държавната в с Симеоново преди 7 години. Тя е страхотна до реката, с борове, но все пак 5 години возене всеки ден по 10 + км в посока от вкъщи.
Страшно много коли по улиците, повечето с-ва имат по 2 коли и проблемът с паркирането е сериозен, тъй като се купуват апартаменти, но не и парко-места.
Плюсовете мисля, че ги изброих по-горе. Последният е, че целите улици Казбек и Пирин са вече в района на 2 СУ и синът ми влезе без никакъв проблем. Самото училище е доста добро според мен и вече няколко години сме доволни.
За мен най-важният казус с Ман.ливади е локацията. Частта към Околовръстното за мен е като Слънчев браг, макар да е доста спокойна. Има и къщи, разхождаме се често там, но пеша повечето неща са далеч, улиците не са ОК на места.
Аз лично бих купила по улиците Казбек, Пирин, Мур, но задължително апартамент с парко-място или гараж. Ако спестите от това, всеки ден след 17.30 ще трябва да се обикаля целият квартал, за да се търси място.

"Съседите основно са млади семейства - има лекари, адвокати и като нас ИТ"
Ето това е проблемът на кварталите в София - когато започне да се строи нов квартал, се заселва с хора от едно поколение и в началото е много хубаво. Така беше Люлин, Младост - края на 70-те  и началото на 80-те, после Овча купел и Обеля - края на 80-те. Млади семейства, много деца, беше забавно. И там имаше "висшисти", не само работници. Сега там хората са поостарели и не ви харесват, но и в Манли след 10-15 г. ще е друго. Проблемът е, че апартаментите в Манли са по-малки от панелките и ЕПК за съжаление и през прозореца гледаш съседите, а в старите ж.к. има повече простор.

Само че навремето беше по разпределение - във всеки квартал еди какъв си процент интелигенция - не че на интелигенцията й се е живеело точно там, но не е имала особен избор.
Съвсем нормално е сега да се върви към хомогенност. Ако човек може да си позволи да избира, разбира се.

Да попитам, кактв процент от тези млади и интелигентни семейства познавате? Басирам се че сте на здравей-здрасти с 90% от съседите си и всеки си живее в собствената кутийка. Та каква е ползата класата на съседите. Да не говоря че все повече и повече младите или живеят сами или все повече и повече отлагат децата. Та в този ред на мисли работят, забавляват се из центъра и вечер се прибират да поспят кутийлата си в манли, а може да попият бира и да полюпят семки асоциално на дивана пред телевизора.
Навремето са ги рязпределяли, сега се разпределят сами, резултата е същия.

Естествено, че са на "здравей-здрасти", ама от нивото на обитателите в един блок зависи хигиената, как ще изглеждат стълбищата, площадките и асансьорът, дали ще гърми чалга до среднощ и прочее.

Не е до "ниво". И сред лекарите, инженерите, юристите и други "хай" си има мърлячи и непукисти. На каквито случиш.
Най-мръсната и разхвърляна къща, в която съм била, беше на семейство лекари.
А относно музиката, дали ще е чалга или нещо друго, което да ти гърми, когато искаш да почиваш, няма особена разлика.

Всъщност проблемът е, че няма план за изграждане на София. Всеки, който има възможност да купи някакво петънце земя започва да строи и застроява цялото петн . Един блок обърнат наляво, друг  надясно, няма улици, всичко едно върху друго. Грозно. И естествено, за да има повече апартаменти, вътре кутиики. Всички така наречени елитни квартали са някакъв ужас от презастрояване.  За мен лично от бул. Гоце Делчев към планината, както и прехвалената Кръстова вада, Витоша и т.н. , да не говорим за Бояна, Драгалевци и др. трябваше да са  квартали от къщи, а не от грозни блокове. И тогава можехме да говорим за елитни квартали.

Почти всяка вечер при хубаво време децата ни са в задния двор на блока, карат колелета, тротинетки и са на люлките. Не знам личните истории на всички, с едно-две семейства сме по-близки и децата си ходят на гости. Не очаквам да имам супер-близките отношения със съседите, а да не ме тероризират с постоянен шум, мръсотия по стълбищата и купони.
Заради конфигурацията с много малки деца в блока, към момента това не се случва. Не сме имали проблем при събиране на пари за поддръжка на двора или дребни ремонти. В нашия вход, има картини на всеки етаж. Лично за мен, тези неща са важни, друг човек вероятно ще държи на други неща.
По повод големината на апартаментите, навсякъде има малки и големи. Когато купувахме умишлено търсехме от блоковете, строени преди 10-12 години. Нашият апартамент е доста голям, с 3 спални и доста просторен хол. Чакахме го доста време. През това време обикаляхме най-новите блокове наоколо. Малки стаи, малък хол, малки пространства, но мисля, че това е тенденция в съвсем новото строителство. Брокерите ни убеждаваха нон-стоп през годините, че искаме неща, които няма как да намерим- нямало как толкова големи апартаменти и всичко да е както искаме, но аз смятам, че който търси намира (и може и да чака, за да не е принуден да избира първото жилище).

Пак си е въпрос на ниво, но не само образователно, а и на възпитание. Щото тапия за вишу може да има всеки , но да му липсва възпитание.


Не се строят кутийки за да има повече апартаменти. На строителя даже би му било по-изгодно апартаментите да са по-малко, защото ценообразува на квадрат и му е все тая. Но малките апаратменти са по-евтини и се търсят те, а онези по над 200 000 евро се застояват, има пазарлъци и прочее.

В нашия вход има окачена картина на единия етаж на стълбището - пейзаж-ширпотреба, за мен си е кич отвсякъде. Никак не ме умилява, напротив - дразни ме.

Мен, например, ме дразни печенето на риба (димяща) на балкона на кухнята, овонява се целия блок от тази страна. Но от други теми разбирам, че вече е бонтон да си правиш "барбекю" на балкона, един вид виж колко добре сме се обзавели. Предимно в НС, доколкото разбрах от дискусията.

И тупането на одеяла през балкона - факт е, че при нас не го прави някой бачкатор, напротив - висшисти са, имат се за интелигентни и възпитани.

Ето и моите 5 ст. по темата с кварталите. Понеже съм живяла и в крайни квартали, и в по-хубави, и в центъра.
Каквото и да си говорим, разлика има. Огромна.
Да, разбира се, че може да се намерят много интелигентни, възпитани и разбрани съседи и в Люлин, и в Обеля. Да, разбира се, че може да има простаци, скандалджии и мърлячи и в центъра.
Но тук не става дума за изключенията. А за масата. Не ми харесва да разделям хората така, обаче е факт. В крайните квартали като цяло, живеят, без да искам да обидя никого!, по-посредствени хора. Не ми давайте примери с висшистите и ИТ-тата в Люлин 3, които познавате и които са страхотни личности. Вярвам ви. Но съседите им не са.
Мога да Ви дам пример и със съседа ми - наркоман, живеещ на топ локация в центъра, когато е друсан/пиян е гадно. По принцип възпитан, спретнат, но във фаза е зле положението. Но другите съседи не са такива. Различията, които имам с другите ми съседи са характерови, а не манталитетни.
И като цяло, разликата е осезаема.
Живяхме 9 години в Обеля 2, когато бях дете. После се преместихме в Борово и родителите ми още живеят там. Запазиха едно-две приятелства в Обеля и веднъж-два пъти годишно отиват на гости там. Всеки път, връщайки се, баща ми казваше, че най-доброто решение, което с мама са взели, е да сменят квартала. Иначе приятелите им в Обеля са добри хора. Почтени, разбрани, услужливи. Но люпещи семки, дънещи чалга, тупащи килими, шамаросващи децата си и говорещи на "аз казАх ли ти".

И тук опираме до манталитета и средата, в която искам да отглеждам децата си. Не искам чалгата да весели дъщеря ми. Не искам да смята, че да удряш дете е ОК. Не искам да говори на диалект, копирайки съседите. За когото тези неща са ежедневие, не е проблем. За мен не са. Не казвам кое е по-добро, кое по-лошо. Просто е различно от това, което искам за себе си и децата си.

При поставения по-горе избор, ами МанЛи е за предпочитане пред Люлин. Разликата не е като между Обеля и центъра, но все пак.

Кварталът не е само инфраструктура, комуникации и вид строителство. Хората са много важни. И по някаква причина определен тип хора се срещат по-често в определени крайни квартали. Това е факт. И е фактор, поне за мен, при избора на квартал.

За чалгата - плюй си в пазвата и викай : Да не дава Господ!
На наши близки синът им се запали по чалгата в .... Американския колеж! Сигурна съм, че не са стъпвали ни в Люлин, ни в Обеля. Все по "престижни" квартали са живели и в престижни училища(университети в чужбина) е учил. Но като си дойде в Бг, първата му работа е да наобиколи чалготеките.
Така че тая работа със средата и кварталите е така, ама не съвсем винаги

Ами да, то си има приказка, че изключенията потвърждават правилото. Пишем си да не се хващате за изключения и Бам, да си споделим поредното 😏
Вмирисан, клошароподобен, алхохолизиран индивид живее на последния етаж, обезщетен собственик, несемеен. Кофти късмет, не могат да го изселят съседите. Друг ще попадне на Американизиран чалгаджия, трети на доктор мърляч. Тези изключения не променят нивото на кварталите, на Американския уни, или на лекарското съсловие.
Напълно подкрепям написаното от Илит.

В Манли ако не научи диалект, няма къде...

И аз не харесвам бедни хора