Публикувана: 17 септ. 2006, 16:23 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2006, 14:50 ч.

Мъчно ми е-приятелките ми ме забравиха...

2 472
26
1

Отговори

# 15 17 септ. 2006, 19:27 ч.

Мнения: 7 474

А защо не излезнеш с тях на кафе и не изъясниш нещата. Да не би да си мислят, че се притесняваш за детето нещо newsm78

Макар че , ако чак толкова са ти близки би трябвало сами да те питат, ако нещо ги притеснява. Crossing Arms

Но да знаеш, че отдалечаването от приятели с деца е много често срещано явление за жалост Tired

# 16 17 септ. 2006, 19:59 ч.

Мнения: 781

И аз се сблъсках с този проблем.Не със всичките ми приятелки, но една от тях, която уж ми беше много близка, изобщо не дойде и не ми се обади. Аз я каних много пъти, защото все си мислех-работи, заета е и т.н. И накрая тя ми каза"Ами добре , ама да не е у вас." Хубаво, ама мъжа ми работеше в друг град и аз по-цял ден бях сама с детенци и зимата, как да ходя някъде newsm78

и така, вече не ми е дори сред познатите, а живее над майка ми.

# 17 17 септ. 2006, 20:23 ч.

Мнения: 1 165

Днес събитията претърпяха промени.Преди да пусна поста си(аз и затова го пуснах,че бях много напушена),срещнах едната от тях и направо я питах,какво значи това "не съм искала да ми виждат детето".Тя се ошашави милата(бре много съм лоша) и аз й казах да тръгва,че съм много ядосана и че ще й се обадя като ми мине.Е тя ми се обади преди малко и се извини(аз също) и каза,че наистина са сгрешили,че не са намерили толкова време да ме видят.Е,аз не очаквам всеки денда се чуваме,но поне се надявам,че се изяснихме.

Цитат на: Lео в нд, 17 сеп 2006, 19:27

Макар че , ако чак толкова са ти близки би трябвало сами да те питат, ако нещо ги притеснява. Crossing Arms

Но да знаеш, че отдалечаването от приятели с деца е много често срещано явление за жалост Tired

И на мен ми мина същото през ума,но в крайна сметка се познаваме от толкова време,ако има нещо щях да им кажа.

Цитат на: PolarFox в нд, 17 сеп 2006, 19:16

Цитат на: Лизбет в нд, 17 сеп 2006, 17:39

Ами може би не искат да те безпокоят, като ти е толкова малко детенцето още. Като самите те нямат деца (поне така разбрах), едва ли са наясно кое как е. Аз също не бих търсила за кафета някоя своя приятелка с малко бебе, бих предположила, че е доста заета. newsm78

Обади им се ти и ги покани на кафе или на гости, не ги отписвай с лека ръка, все пак са ти приятелки, при теб нещата са се променили и може те да очакват да "определиш правилата".

съгласна съм, не е до липса на желание, според мен, просто в твоя живот е настъпила коренна промяна, от която околните се плашат, а и тяхното ежедневие си е по старому. Т.е. те трябва да се съобразят с теб поваче или по-малко.Много силни думи са преоцени си приятелките

Да напълно съм съгласна.Това определено е нещо,което може да ни отдалечи и е съвсем нормално да стане така.

Цитат на: tonisi в нд, 17 сеп 2006, 19:19

И при мен се беше получило така-в един прекрасен момент се оказа че с приятелките ми отпреди бебо нямам нищо общо-аз имах вече толкова по различно ежедневие от тях...Така че си намерих нови Hug

е ,може и това да стане.Не е болка за умиране.
Но, определено не искам да ги зачеркна толкова лесно от живота си.
Благодаря ви за подкрепата момичета!

# 18 17 септ. 2006, 20:34 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 671

Имам три приятелки, с които сме едва ли не от ясленските години.
Едната е в Германия сега, но това не й попречи още като се роди Мартин, веднага да ми се обади,
а след това да му донесе подарък, и да дойде да ни види веднага, след като пристигна.
Другите две идваха в родилния дом на свиждане, като се прибрах, още същата вечер се събрахме,
да видят бебчо, на лаф - все пак, бях преживяла нещо интересно, те са ми приятелки, как няма да ги интересува.
Освен това имам и по-скорошни приятелки, и приятелки покрай детската площадка, с които обсъждаме бебешките въпроси, освен другите неща.
Едно е да не се срещате вече толкова често, друго е да се отдръпнат чак пък толкова.
Какво, да не ги е страх, че ще трябва да измият някое наакано дупе Joy

Просто, според мен, явно не е достатъчно силно приятелството ви.
Не ги мисли.

# 19 17 септ. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 483

Толкова са ти приятелки, значи! Не се ядосвай, от това сама си си направила изводи. Радвай се на прекрасното ангелче и не ги мисли. Въпреки, че ти е мъчно с времето ще приемеш това им отношение и ще си имаш едно на ум. Не винаги хората, които приемаш за близки се оказват такива. Аз видях децата на приятелките си когато бяха на 2 - 3 дни и не мога да си представя как някой когото обичам ще има бебе и яз няма да искам да го видя, и гушна.
Не това е най-важното. Продължавай напред, човек се учи цял живот.
newsm51

# 20 18 септ. 2006, 10:48 ч.

Я бързо отсявай боклука и продължавай напред. Аз изчистих всичко ненужно покрай себе си преди няколко години. Нямаш представа какво внимание получават от мен хората, които не ме предадоха. Звъняли са ми посреднощ за помощ.... просто се обличаш палиш гумите на колата и толкоз!

Успех! Не им се давай. Очевадно е, че не заслужават. Но е неминуемо да не преминеш този период bouquet

# 21 18 септ. 2006, 11:05 ч.

София
Мнения: 5 079

Напълно те разбирам. Аз съм същия случай. Най - близките ми и "добри" приятелки се отдръпнаха много, "най - добрата" ми такава чак се изказа, че не сме имали вече общи интереси и че цитирам: "... вместо да се завираме, където са мъжете, аз съм си избрала да се завирам в ... лайната!" Sick

Без коментар... Много ме боли и мен, знам ако някой от тях имаше бебче как бих искала да ги виждам и да им се радвам... Ама всичко си е до човека. Може би е нормално приоритетите ви взаимно да се променят, явно приятелствата се менят според интересите и етапите на живота ни. Аз "лекувам мъката" с нови познанства - МАМИ, с които имаме вече нещо общо, много по - приятно ми е и не се обременявам. Който има желание да ме потърси ще го направи, друг е въпросът дали вече го искам... Та като някоя от старите ми се обади, пита :"как си?", разказва ми на две - на три "емоциите" около себе си без дори 1 път да попита за бебчо, все едно го няма и аз още съм сама, все едно е някаква "грешка", "незначителна подробност" в живота ми, която не заслужава и капчица внимание. Честно казано от това повече боли, отколкото от "несещането". Но пък си направих съответните изводи. А и има една приказка, че всичко някога се връща, на всеки според заслуженото. Twisted Evil

Вярвам го! Peace

Една голяма виртуална прегръдка от мен и не се тормози, незаменими хора няма, уважавай тези, които ти отвръщат със същото. "Насила хубост не става!"
Hug

# 22 18 септ. 2006, 11:15 ч.

Мнения: 953

Не се притеснявай със всички се случва това. Явно на определен етап от живота човек трябва да преосмисли живота си и ценностите.

# 23 18 септ. 2006, 13:35 ч.

Мнения: 8 917

Не се "кахъри" - за всичко си има време и място....някой ден и те ще станат майки - тогава ще го разберат....

# 24 18 септ. 2006, 14:27 ч.

Тайна, майна
Мнения: 235

Мисля, че е до човек. Аз нямам деца, но имам приятелки-майки. Никога тази разлика между мен и тях не е била причина да не се видим. С или без хлапетата им сме излизали и не сме прекъсвали връзките. Естествено, че се съобразявах с техните ангажименти покрай децата. Дечица пораснаха, ние - също. И си останахме приятелки.
Та - за мен това са приятелките. И за хубаво, и за лошо, и с деца, и без деца. Другите са просто познати. Жалко за тях, ако са изгубили приятелка.

# 25 18 септ. 2006, 14:27 ч.

Мнения: 460

Цитат на: Shonny в пн, 18 сеп 2006, 14:27

точно така! Peace

# 26 18 септ. 2006, 14:50 ч.

София
Мнения: 888

Цитат на: зайко в нд, 17 сеп 2006, 16:23

Искам да Ви се оплача Sad

Дъщеря ми вече стана на 3 месеца и половина, а част от моите приятелки още не са дошли да ни видят. #Crazy

Откакто съм родила да са ми се обадили 2-3 пъти...Да ми се бяха обадили поне едно кафе да пием...Не искам да идват да ми носят подаръци за детето,не искам да ми се обаждат всеки ден...Ей така от време на време да се бяха сещали за нас!Някак си не мога да си представя някоя моя близка приятелка да роди и аз 4 месеца да не намеря време да й се обадя или да проява желание да видя първородното й дете...
Ета онзи ден се прибра една дружка от Германия-тя как намери време да се видим?При условие ,че престоят й бе изключително кратък!
Друга моя колежка от университета-ами редовно ми се обажда,прати ми на втория ден подаръче за бебка.
Приятелката ми,която живее в Испания - и тя ми звъни,вдъхваше ми кураж,когато бяхме в болницата с бебка.
Приятелки живеещи другаде на път през града ни се обаждаха.

Не се кахъри толкова де.Кажи кога и ще дойдем да видим бебето Hug

Колежките ми от работата проявяват повече интерес от тях.
Не мога,не мога да си го обясня.А върхът на всичко беше,когато казали,че не съм искала да си показвам детето!Какво ми е на детето?Аман от предръзсъдъци!!! #2gunfire

Понеже малката беше в кувьоз една седмица -трябва нещо да й има ли?!Затова ли не им я показвам?Срам ли ме е , какво ...Ясно ми е ,че ще има такива хора,но от тях не съм го очаквала...(Сега се сещам за едни познати,детенцето им също беше в кувьоз и си спомням реплики от рода-"То сега е добре,ама после..."
Незнам какво да мисля вече...
"Човек като има желание за нещо търси начини,като няма търси причини!"-ей това ми идва на ум за тях!
И още нещо -не искам да ме разбирате погрешно,аз не им се сърдя,просто ми е болно и не мога да си обясня защо стана така.

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: