Абе седя си и рева като магаре - преди един час буквално изгоних навън детето и мъжа си/ на разходка де/. Бях толкова нервна и зла, мятах обувки по коридора и виках да се махат, докато не съм ги разритала....
Хлапето е станало невъзможно, по-точно става такова като види баща си. Не мога един чорап да обуя - реве, тръшка се, опъва се, целия се изпотява, гърчи се в истерия, а аз минавам за майка, която обича децата си - не съм причината да е истеричен.
Баща му днес се прибра след поредното 4-дневно отсъствие от някакво обучение от фирмата им - обажда ми се от там и ми разказва колко е прекрасно във Велинград, хотели, джакузита, песни и танци и т.н. Аз се усмихвам насила и само викам добре, хубаво, радвам се....Всъщност изобщо не се радвам. Може да е неправилно да не се радваш, че човека който обичаш е щастлив....Не ме лъже, знам.
Преди известно време беше 10 дни на световното в Германия - викам си, бивш футболист на Левски, как да му троша хатъра....нека иде....
Като има мачове, може ли да ида в Коце да го гледаме / 10 часа вечерта и аз си кукумицинствам вкъщи сама/...
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи....Грижи се колкото е способен за нас, не е малко....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата - после ми е много тежко,много....
как ще изкарам зимата не знам.... Сигурно ще лудна...С този мой "разнообразен живот"....
Знам, че не съм първата и последната с такива емоции, но... исках да ви разкажа това...винаги ми е помагало.....
Хлапето е станало невъзможно, по-точно става такова като види баща си. Не мога един чорап да обуя - реве, тръшка се, опъва се, целия се изпотява, гърчи се в истерия, а аз минавам за майка, която обича децата си - не съм причината да е истеричен.
Баща му днес се прибра след поредното 4-дневно отсъствие от някакво обучение от фирмата им - обажда ми се от там и ми разказва колко е прекрасно във Велинград, хотели, джакузита, песни и танци и т.н. Аз се усмихвам насила и само викам добре, хубаво, радвам се....Всъщност изобщо не се радвам. Може да е неправилно да не се радваш, че човека който обичаш е щастлив....Не ме лъже, знам.
Преди известно време беше 10 дни на световното в Германия - викам си, бивш футболист на Левски, как да му троша хатъра....нека иде....
Като има мачове, може ли да ида в Коце да го гледаме / 10 часа вечерта и аз си кукумицинствам вкъщи сама/...
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи....Грижи се колкото е способен за нас, не е малко....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата - после ми е много тежко,много....
как ще изкарам зимата не знам.... Сигурно ще лудна...С този мой "разнообразен живот"....
Знам, че не съм първата и последната с такива емоции, но... исках да ви разкажа това...винаги ми е помагало.....
Права си 
. Мъжът ми е много добър и ми помага , не ходи никъде освен на работа , но има моменти , когато въобще не ме разбира 
ама да си майка пък е чудесно въпреки всички минуси , които ни докарват до изкукуригване! Те мъжете са си едни големи деца ... какво да правиш 
така е устроен света. Alexa изкарай си го да ти мине и така до следващия път ...честно няма лек срещу това ...май много се впрягаме , а мъжете по не се замислят ...знам ли... 
То и аз напоследък май съм на ръба ...аха аха и да изпуша и аз . 
,а тя е на успокоителни.Явно,че на тези години,с отраснало вече първо дете,не остават много сили и нерви за второто,а и през това време пустият АЗ се е пробудил,искаме си спокойствието,работата,срещи с приятелки.С"младите майки" на по 20г.нямаме много допирни точки,приятелките ни пък работят...става сложно.Мога да ти кажа това,което казвам и на дружката ми:детето ще порастне съвсем скоро и няма да е тъй трудно да се грижиш за него.Помисли каква щастливка си да разполагаш с времето си и да си край децата си не само вечер,скапана,след работа.Сподели и с мъжа ти това,което споделяш с нас и изисквай конкретни мерки,а не съчувствени приказки.Голямото ти дете също да се включва-не ги ли разтърсиш,няма да се сетят.
/. 
