С годините и аз се затворих заради няколко грозни предателства от близки приятели и сега поддържам много познанства, но рядко се задълбочавам . Преместих се от София, където съм родена и живеех допреди няколко години и забелязах, че много се отдалечихме с неколцината ми останали “ верни” приятели . Когато се прибирам ми е тягостно да се срещаме и да си говорим общи приказки, но това е естествения ход на нещата- с едни се срещаш, вървите заедно, а после се разделяте и вече не е същото- нито студентските, нито ученическите приятелства са неуязвими.
Няма нищо страшно в това, по- тревожно е, че заради страховете си започнахме да виждаме отсрещния като заплаха и това ще даде до сериозни последствия за дълги години напред . Нито запознанствата, нито общуването с непознати ще е същото . Много кофти .
Няма нищо страшно в това, по- тревожно е, че заради страховете си започнахме да виждаме отсрещния като заплаха и това ще даде до сериозни последствия за дълги години напред . Нито запознанствата, нито общуването с непознати ще е същото . Много кофти .
