Ето ме пак. Днес беше на УНГ и всичко е нормално, няма трета сливица и синусите са добре. Очилата ги носи, но няма видимо подобрение. Единственото, което изчезна е подсмърчането, надявам се и другите неща да отшумят. Обмислям среща с психотерапевт, за допълнително мнение. a_tita, при вас как е положението?
- Публикувана: 16 дек. 2020, 11:44 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2026, 10:45 ч.
Тикове при дете на 6 години
Здравей Собер,
при нас по време на ваканцията имаше видимо подобрение. Не съм и дала изобщо да хване книжка, за да не се напрягат очите, само положителни емоции. Заради нея и ние не сме гледали телевизия. Когато си легнеше, тогава пускахме да гледаме нещо. Подсмърчането си стои, но тиковете с очите почти изчезна.
Но, от тази седмица имаме онлайн училище, което лично аз ненавиждам и още на първия час стоене пред монитора отново започна с очите. Колкото и да отдалечавам лаптопа, да намалявам яркостта, да правят паузи, междучасия - тиковете се появиха пак. Като свършат в 3 часа следобед, веднага тръгваме с шейната да се пързаля в парка на баира с нейната приятелка, говорят си, чувства се много добре, но продължава да го прави това нещо с очите. Не съм я водила по никакви лекари, установявам, че проблема и е от много натоварване с информация, учене, по- скоро четене. Затова гледам психически да я разтоварвам, вечер уж я слагам по- рано да спи към 8.30, но заспива по- късно. Ами това е засега. Ако продължава така ще я заведа на лекар, обаче в тази пандемия е изключително трудно да се добера до специалист.
Успех на вас!
при нас по време на ваканцията имаше видимо подобрение. Не съм и дала изобщо да хване книжка, за да не се напрягат очите, само положителни емоции. Заради нея и ние не сме гледали телевизия. Когато си легнеше, тогава пускахме да гледаме нещо. Подсмърчането си стои, но тиковете с очите почти изчезна.
Но, от тази седмица имаме онлайн училище, което лично аз ненавиждам и още на първия час стоене пред монитора отново започна с очите. Колкото и да отдалечавам лаптопа, да намалявам яркостта, да правят паузи, междучасия - тиковете се появиха пак. Като свършат в 3 часа следобед, веднага тръгваме с шейната да се пързаля в парка на баира с нейната приятелка, говорят си, чувства се много добре, но продължава да го прави това нещо с очите. Не съм я водила по никакви лекари, установявам, че проблема и е от много натоварване с информация, учене, по- скоро четене. Затова гледам психически да я разтоварвам, вечер уж я слагам по- рано да спи към 8.30, но заспива по- късно. Ами това е засега. Ако продължава така ще я заведа на лекар, обаче в тази пандемия е изключително трудно да се добера до специалист.
Успех на вас!
Здравейте. Видях, че постът е стар, но все пак бих искала да ви попитам: Как продължиха нещата с тиковете и имаше ли някакво развитие? Дъщеря ми е на 3г и половина и от половин година има примигване с очите. Водих я на очен, един месец капахме капки. Успокоиха се нещата, но напоследък зачести примигването повече от преди.
Здравей Собер,
при нас по време на ваканцията имаше видимо подобрение. Не съм и дала изобщо да хване книжка, за да не се напрягат очите, само положителни емоции. Заради нея и ние не сме гледали телевизия. Когато си легнеше, тогава пускахме да гледаме нещо. Подсмърчането си стои, но тиковете с очите почти изчезна.
Но, от тази седмица имаме онлайн училище, което лично аз ненавиждам и още на първия час стоене пред монитора отново започна с очите. Колкото и да отдалечавам лаптопа, да намалявам яркостта, да правят паузи, междучасия - тиковете се появиха пак. Като свършат в 3 часа следобед, веднага тръгваме с шейната да се пързаля в парка на баира с нейната приятелка, говорят си, чувства се много добре, но продължава да го прави това нещо с очите. Не съм я водила по никакви лекари, установявам, че проблема и е от много натоварване с информация, учене, по- скоро четене. Затова гледам психически да я разтоварвам, вечер уж я слагам по- рано да спи към 8.30, но заспива по- късно. Ами това е засега. Ако продължава така ще я заведа на лекар, обаче в тази пандемия е изключително трудно да се добера до специалист.
Успех на вас!
при нас по време на ваканцията имаше видимо подобрение. Не съм и дала изобщо да хване книжка, за да не се напрягат очите, само положителни емоции. Заради нея и ние не сме гледали телевизия. Когато си легнеше, тогава пускахме да гледаме нещо. Подсмърчането си стои, но тиковете с очите почти изчезна.
Но, от тази седмица имаме онлайн училище, което лично аз ненавиждам и още на първия час стоене пред монитора отново започна с очите. Колкото и да отдалечавам лаптопа, да намалявам яркостта, да правят паузи, междучасия - тиковете се появиха пак. Като свършат в 3 часа следобед, веднага тръгваме с шейната да се пързаля в парка на баира с нейната приятелка, говорят си, чувства се много добре, но продължава да го прави това нещо с очите. Не съм я водила по никакви лекари, установявам, че проблема и е от много натоварване с информация, учене, по- скоро четене. Затова гледам психически да я разтоварвам, вечер уж я слагам по- рано да спи към 8.30, но заспива по- късно. Ами това е засега. Ако продължава така ще я заведа на лекар, обаче в тази пандемия е изключително трудно да се добера до специалист.
Успех на вас!
Здравейте. Видях, че постът е стар, но все пак бих искала да ви попитам: Как продължиха нещата с тиковете и имаше ли някакво развитие? Дъщеря ми е на 3г и половина и от половин година има примигване с очите. Водих я на очен, един месец капахме капки. Успокоиха се нещата, но напоследък зачести примигването повече от преди.
Здравей Собер,
при нас по време на ваканцията имаше видимо подобрение. Не съм и дала изобщо да хване книжка, за да не се напрягат очите, само положителни емоции. Заради нея и ние не сме гледали телевизия. Когато си легнеше, тогава пускахме да гледаме нещо. Подсмърчането си стои, но тиковете с очите почти изчезна.
Но, от тази седмица имаме онлайн училище, което лично аз ненавиждам и още на първия час стоене пред монитора отново започна с очите. Колкото и да отдалечавам лаптопа, да намалявам яркостта, да правят паузи, междучасия - тиковете се появиха пак. Като свършат в 3 часа следобед, веднага тръгваме с шейната да се пързаля в парка на баира с нейната приятелка, говорят си, чувства се много добре, но продължава да го прави това нещо с очите. Не съм я водила по никакви лекари, установявам, че проблема и е от много натоварване с информация, учене, по- скоро четене. Затова гледам психически да я разтоварвам, вечер уж я слагам по- рано да спи към 8.30, но заспива по- късно. Ами това е засега. Ако продължава така ще я заведа на лекар, обаче в тази пандемия е изключително трудно да се добера до специалист.
Успех на вас!
при нас по време на ваканцията имаше видимо подобрение. Не съм и дала изобщо да хване книжка, за да не се напрягат очите, само положителни емоции. Заради нея и ние не сме гледали телевизия. Когато си легнеше, тогава пускахме да гледаме нещо. Подсмърчането си стои, но тиковете с очите почти изчезна.
Но, от тази седмица имаме онлайн училище, което лично аз ненавиждам и още на първия час стоене пред монитора отново започна с очите. Колкото и да отдалечавам лаптопа, да намалявам яркостта, да правят паузи, междучасия - тиковете се появиха пак. Като свършат в 3 часа следобед, веднага тръгваме с шейната да се пързаля в парка на баира с нейната приятелка, говорят си, чувства се много добре, но продължава да го прави това нещо с очите. Не съм я водила по никакви лекари, установявам, че проблема и е от много натоварване с информация, учене, по- скоро четене. Затова гледам психически да я разтоварвам, вечер уж я слагам по- рано да спи към 8.30, но заспива по- късно. Ами това е засега. Ако продължава така ще я заведа на лекар, обаче в тази пандемия е изключително трудно да се добера до специалист.
Успех на вас!
Как се развиха нещата при Вас? Моля да споделите, тъй като при сина ми имаме такъв проблем. Благодаря
Аз лично вече го отдавам на стрес примигването. Когато повишаваме тон редовно и правим забележки се засилва. Когато всичко е спокойно почти не се забелязва. Телевизорът също оказва влияние, понеже дъщеря ми толкова се вглъбява, че сякаш се "зомбира" и очите се напрягат, изсъхват от рядкото премигване, докато гледа и отново се забелязва това примигване. Не знам дали го обясних добре.
Момичета, може ли да споделите как се развиха нещата при вас? Дъщеря ми е също на 6 години със същите проблеми. Смъркане, въздишане, прокашляме, пак сега разбрахме,че това са тикове. Разбрахме го като се появи проблемът с очите, извъртане и премигване. Много съм изплашена. Ходихме на очен - не е за очила, изписа едни капки за алергия уж. Ходихме на невролог - тикове, щели да се появяват и изчезват, но вече цяла седмица са много засилени. Отчаяна съм.
Аз лично вече го отдавам на стрес примигването. Когато повишаваме тон редовно и правим забележки се засилва. Когато всичко е спокойно почти не се забелязва. Телевизорът също оказва влияние, понеже дъщеря ми толкова се вглъбява, че сякаш се "зомбира" и очите се напрягат, изсъхват от рядкото премигване, докато гледа и отново се забелязва това примигване. Не знам дали го обясних добре.
Точно.
Имахме деца с тикове в началното училище. При всички без изключение се оказа, че има викове или караници в семейството - или между родителите, или забележки и повишаване на тон към детето или други членове на семейството.
Като съвет мога да дам да се успокои обстановката вкъщи.
Може да се посети и психолог , за да ви даде съвети , не е срамно.
Малките "ядове" за нас /като възрастни/ се преживяват много по-силно от децата. Човек без да се усети започва да се изнервя за всичко и да повишава тон за щяло и нещяло. Дори да разхвърлят, да цапат и да се тръшкат не избухвайте. Поемете си въздух и поговорете. Децата днес не са като нас едно време. Радвайте им се, че са здрави, прави и се наслаждавайте на времето с тях, защото растат бързо и след години ще съжаляваме /включително и аз/, че съм се ядосвала за обърната саксия или надутия ламинат.
Може да се посети и психолог , за да ви даде съвети , не е срамно.
Малките "ядове" за нас /като възрастни/ се преживяват много по-силно от децата. Човек без да се усети започва да се изнервя за всичко и да повишава тон за щяло и нещяло. Дори да разхвърлят, да цапат и да се тръшкат не избухвайте. Поемете си въздух и поговорете. Децата днес не са като нас едно време. Радвайте им се, че са здрави, прави и се наслаждавайте на времето с тях, защото растат бързо и след години ще съжаляваме /включително и аз/, че съм се ядосвала за обърната саксия или надутия ламинат.