В какви отношения сте с бившите жени на Вашите партньори?

Настоящата приятелка на моя бивш изпитваше някакво любопитство да се запознаем. Само че, аз не пожелах не заради самата жена, а заради него, когото едва изтрайвам и пет минути при водене/вземане на дете, па камо ли да седна да се запознавам с поредната му любовница. Вероятно ме е сметнала за много зла кучка

Имам позната като приятелката на Ледената кралица. Вече 6 години са разделени с бившия и не се кротва да си гледа живота, ами трови бившия. Верно, става въпрос за изпуснат мъж с много пари, ама пък той плаща солидна издръжка за децата, та няма от какво да се притеснява. Обаче в главата и пълен филм.  Не го разбирам това, глупаво е и грозно.

5 години. И ето вчера отново е пращала някакви поздравителни клипчета. Няколко години беше затишие и се чудя какво цели в момента. Истината е, че ми стана гадно, колкото и мъжа ме да ме увещава, че не поддържа контакт с нея. Не знам защо толкова се разстройвам от нея, но е факт.

Ревност и страх, че има триъгълник, а не отсечка. Все пак тя е живяла с мъжа ти, дори може би в някои отношения го познава по-добре от теб, имат общи преживявания, общи спомени, общ живот.

Според моето скромно мнение бившите са винаги безинтересни и безопасни. В смисъл ако ще има "заплаха", то тя ще е от някой бъдещ / бъдеща, а не от бивши.

Ейтам, а защо не я блокира мъжа ти? След като нямат деца и друго, което да ги свързва, просто да я отреже и толкова. Не са безобидни такива сигнали, тя се опитва да държи открехната вратичка.
Моя близка беше в подобна ситуация, само ролите наобратно. Тя си поздравяваше бившите по празници и поводи, а приятелят и се дразнеше много и накрая се разделиха. Разбирам, ако се срещнеш с бивш/бивша някъде навън, нормално е да си размените по едно "здравей", но също така, изобщо не е задължително и да се поздравявате. Аз също бих се дразнила, защото това е проява на вид внимание. Топката е в мъжа ти, той трябва да сложи граница, или черта.

Проблемът на настоящите е, че всячески искат да изтрият бившите. Ама не става. Освен ако не изтрият половината памет на партньорите си. Край, вече преживяванията с бившите са оставили следи. Дори да прекъснат връзка с бившите, пак остават общите преживявания от миналото. А те не се забравят, просто няма да ги споделят, но са там, в главите им, и волно или неволно са мерна единица за настоящите.  А ако има деца, съвсем не може да се прекрати връзката, освен ако не отритне и децата. Но пък, тогава пак не става, защото ще изтичат всеки месец едни пари за издръжка на децата.

Андариел, не разбирам какво имаш предвид. Мислиш ли, че бившите трябва да са част от живота на двойката, по празници например, или да си звъним всяка седмица да се питаме как е Ковид ситуацията при вас и някакви такива?

Всъщност, да, оказва се, че бившите са част от двойката, защото в тази двойка поне единият има история, често дълга история, че и деца. Може да не си звъните и да се питате (обаче кои да си звъните и питате - бившата и настоящата ли?), но историята не може да се изтрие с гумичка. А има ли деца - съвсем няма изтриване. А при дълга история и сравненията са част от нещата. Затова така неистово настоящите искат да изтрият бившиате, все едно не е съществувала никога. Затова и често не понасят децата на мъжа и гледат да ги изтикат някъде в периферията или да се изживяват като "по-добрата майка", правеща подаръци и другарче за игра през времето за контакти на бащата с детето.  Та, да знаеш, няма отърване, освен ако мъжът не получи амнезия, ама дори тогава не се знае дали амнезията ще е ретроградна или антероградна. Единственият изход е да се примирят. Няма значение дали отношенията са добри или лоши.
Същото е и при мъжете  - и те ревнуват от бившия мъж на жената, особено ако има деца и тя трябва да общува с него заради децата.

Сегашната нова не знае даже , че любовта на живота и има дете. На мен повечто ми са безразлични с изклюение на госпожицата заради която го изхвърлих от дома си накрая. Не знам каква и беше идеята, но на такъв тормоз ме подложи, че треперих от нерви. Обаждания, съобщение , тормоз дори и тук във форума. Това продължи дори и след като му сабрах багажа в черни чували пред входната врата. Продължи и след като имах нов човек в живота си. А започна малко преди да родя. Разделихме се когато детето беше на седем месеца. В деня в който разбрах, че тя е бременна директно и го пратих . Това което постигна е, че дъщеря ми не го познава и не желе да го познава. Вижда го евентуално веднъж в годината и то ако аз го накарам. Кръстила го е Животодателя ми.

Crazy Dolphin, този е егати осеменителя....

По принцип винаги давам шанс на хората. Ако видя добро отношение, нямат никакви проблеми с мен. Не ме притесняват никакви бивши, защото е важно мъжът ми какво отношение има и какви са му приоритетите. Прави ми добро впечатление, ако е запазил приятелски или поне цивилизовани отношения с тях. Това показва, че е гледал на тях както на хора, а не парче месо за удовлетворяване на нужди и прислуга за обгрижване.
Всеки си има история, минало и е логично и деца да е създал. Бих се съобразила с майката на детето/децата - ако е против да съм около тях по каквито и да е причини, няма да нахалствам. Ако има специални изисквания какво да не яде/прави и т.н. - няма да го играя "доброто ченге" напук. Бих се грижила за детето на мъжа си, все пак - то е и негово, не е чуждо.
В нашето семейство има няколко такива случая и може би и затова го приемам така нормално.
При опити за интриги, намеса, доказвания - късам рязко и категорично. Имала съм една "бивша звезда", която се пробва на мой гръб да си доказва колко е най-. Смешни хора.

Простете за клишето, но вторите, третите и прочее бракове са безумно сложна хореография, особено при наличието на деца. Често самите мъже триангулират новата партньорка и я въвличат в някакви опити за нормализация на тройните отношения, за сметка на нейните нерви. Като настояща съпруга съм в пълен, ама пълен, пълен неутралитет. Не се опитвам да заема място в емоционалната карта на децата, не се опитвам да съм готината леличка, нищо. Помагам за детето с нарушено развитие косвено, през бащата, но толкова. Не позволявам да ме въвличат в ситуации, изобщо - на 45 години вече съм научила, че това е нездрава динамика и нямаш много полезни ходове, освен да не пречиш и да не дразниш. Ако с нещо мога да съм полезна - реагирам винаги.

Като бивша съпруга, вероятно съм кошмар. С бившия съпруг си пишем всеки ден, леят се шеги, разменяме информация за детето, за първенството по ски скокове, за ковид, за работа, политика, клюкарим. Познаваме се от почти 20 години и сме практически кръвни роднини. Когато почина баща му, 30 секунди по-късно ми се обади и ревахме. Когато почина една от бившите му приятелки, си писахме и пак ревахме. Смятам, че е безкрайно облекчен да се отърве от мен като партньор, аз не бих се събрала с него на романтични начала при никакви обстоятелства, но както вече казах,  сме много близки. Вероятно съм била трън в петата на жените в живота му по някакъв начин, но съм сигурна и, че е направил абсолютно всичко нужно да не се набивам на очи. Не бих правила никакви проблеми синът ни да се вижда с приятелките му. Баща му има акъл, няма да си избере жена, която би застрашила детето.

Tyra, предполагам, че има някакъв елемент на притеснение, неувереност може би, че  любимият ти мъж има важни хора в живота си (децата, в известен смисъл и майка им) и го няма онова начало, в което и двамата сте основата един за друг. Но вие дори още не сте женени, какво те кара да бързаш да влизаш в полезрението на децата? Сигурно ти е мъчно за него, че не ги вижда достатъчно и - от опит знам - може би има някакъв елемент на вина. А защо не и страх, че в някакъв момент мъката по децата ще надделее и това може да насочи отношенията ви в нежелана за теб посока. Извинявай, не ти вменявам нищо и не търся под вола теле, просто хипотезирам, какво те кара да търсиш път към децата още на този етап от отношенията ви, звучи сякаш е относително прясна връзка. Разбира се, може и да греша. При всички случай такт, търпение и изчакване ще свършат работа. Щом майката на децата се убеди, че новата жена в живота на бащата е стабилен във времето фактор, обикновено мирясва. Тук обаче много зависи, как "новата" ще бъде представена от самия мъж.

Ако всеки ден си пиша с бившия и се разбирам к шегувам  за какво ми е да се развеждам?

Майка ми и баща ми се разделиха преди 9 години и до ден днешен се чуват всеки ден, виждат се, прекарват празниците заедно, ако единия има проблем, другия винаги е на среща. Да кажем, че са най-добри приятели, но не могат вече да се приемат като двойка и самото им съжителство е трудно, обичат се, но по приятелски. Разликата е, че нямат официални партньори.

Мда... Има нещо нездраво в ежедневните писаници, шегички и плачения на нечие бивше рамо.
Това си е чисто желание за настояще.