В нашата детска градина има английски и народни танци, а по натам като ремонтират басейна ще има и плуване... та на това мисля да я запиша.... Мислих само на танци, но тя каза че иска и английски....
- Публикувана: 20 септ. 2006, 08:32 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 22:14 ч.
Всестранно развити?
Дъщеря ми сега е предучилищна и я записах да ходи на уроци по рисуване - тази ще й бъде трета година (записах я на 4-годишна възраст) и съм много доволна, резултатите са много добри. Дори и да не стане художничка, чисто технически напредъкът е много голям, много добре си владее ръката вече и пише много хубаво буквичките.
Маги, а къде я водиш на рисуване? Защото и моят син иска да ходи
Дъщеря ми сега е предучилищна и я записах да ходи на уроци по рисуване - тази ще й бъде трета година (записах я на 4-годишна възраст) и съм много доволна, резултатите са много добри. Дори и да не стане художничка, чисто технически напредъкът е много голям, много добре си владее ръката вече и пише много хубаво буквичките.
Маги, а къде я водиш на рисуване? Защото и моят син иска да ходи
А дали всестранното развитие трябва непременно да тече през курсове?
Аз изпитвам известни съмнения... засега мисля, че поне в извънкласно време е хубаво детето да бъде учено от родителите си, да прави разни неща заедно с тях.
Курс - окей, ако е един и свързан с някакъв силен интерес на детето, за който родителят не е компетентен да му помогне. Но два курса? Три, пет? Защо всичко трябва да минава през институции?
Повечето от вас знаят чужд език - защо детето трябва да ходи на курс, за да го научи?
Рисуване... основи на математиката, физиката, химията... ами вие самите можете да измислите много интересни неща, свързани с тези науки. Интернет е съкровищница от идеи.
Или да се запишете заедно на някакви танци, ако са големи децата.
Нали не си представяме, че и плуването ще е като на Таня Богомилова, хорът директно ще ги подготви за Ла Скала, английският от курсовете ще ги накара да четат Уърдсуърт в оригинал... ЕДНО от тези неща е възможно, но всички заедно - не.
Аз изпитвам известни съмнения... засега мисля, че поне в извънкласно време е хубаво детето да бъде учено от родителите си, да прави разни неща заедно с тях.
Курс - окей, ако е един и свързан с някакъв силен интерес на детето, за който родителят не е компетентен да му помогне. Но два курса? Три, пет? Защо всичко трябва да минава през институции?
Повечето от вас знаят чужд език - защо детето трябва да ходи на курс, за да го научи?
Рисуване... основи на математиката, физиката, химията... ами вие самите можете да измислите много интересни неща, свързани с тези науки. Интернет е съкровищница от идеи.
Или да се запишете заедно на някакви танци, ако са големи децата.
Нали не си представяме, че и плуването ще е като на Таня Богомилова, хорът директно ще ги подготви за Ла Скала, английският от курсовете ще ги накара да четат Уърдсуърт в оригинал... ЕДНО от тези неща е възможно, но всички заедно - не.
А дали всестранното развитие трябва непременно да тече през курсове?
Аз изпитвам известни съмнения... засега мисля, че поне в извънкласно време е хубаво детето да бъде учено от родителите си, да прави разни неща заедно с тях.
Курс - окей, ако е един и свързан с някакъв силен интерес на детето, за който родителят не е компетентен да му помогне. Но два курса? Три, пет? Защо всичко трябва да минава през институции?
Повечето от вас знаят чужд език - защо детето трябва да ходи на курс, за да го научи?
Рисуване... основи на математиката, физиката, химията... ами вие самите можете да измислите много интересни неща, свързани с тези науки. Интернет е съкровищница от идеи.
Или да се запишете заедно на някакви танци, ако са големи децата.
Нали не си представяме, че и плуването ще е като на Таня Богомилова, хорът директно ще ги подготви за Ла Скала, английският от курсовете ще ги накара да четат Уърдсуърт в оригинал... ЕДНО от тези неща е възможно, но всички заедно - не.
Аз изпитвам известни съмнения... засега мисля, че поне в извънкласно време е хубаво детето да бъде учено от родителите си, да прави разни неща заедно с тях.
Курс - окей, ако е един и свързан с някакъв силен интерес на детето, за който родителят не е компетентен да му помогне. Но два курса? Три, пет? Защо всичко трябва да минава през институции?
Повечето от вас знаят чужд език - защо детето трябва да ходи на курс, за да го научи?
Рисуване... основи на математиката, физиката, химията... ами вие самите можете да измислите много интересни неща, свързани с тези науки. Интернет е съкровищница от идеи.
Или да се запишете заедно на някакви танци, ако са големи децата.
Нали не си представяме, че и плуването ще е като на Таня Богомилова, хорът директно ще ги подготви за Ла Скала, английският от курсовете ще ги накара да четат Уърдсуърт в оригинал... ЕДНО от тези неща е възможно, но всички заедно - не.
Но определено мисля,че това е възрастта,в която децата трябва да започнат да усвояват много неща,което не е свързано с това да станат една бъдеща Таня Богомилова или един бъдещ Васко Василев(но всъщност защо пък не?).
Желанието ми за допълнителни занимания са свързани си идеята,че човек търси себе си дълго време.И това е моментът да се започне.Не мога да спортувам с нея.Не мога да я уча на рисуване(по обясними причини),не мога да я науча на солфеж,не мога и на пиано.Но и на повечето от тези неща и не искам.Защото познавам детето си.
Затова и търся онези неща и места,които отговарят на темперамента и и на желанията и.
А как е дин работещ родител може да се отдаде на детето си така,както иска?Да открие онези тематични идеи и да намери време всеки ден да ги развие?
ами... с разговор?
със съвместно учене?
от майка си имам интерес към литературата - тя е учителка, по едно време започна да ми разказва сюжети от разни произведения, да ми говори за разни писатели - кой,какво, как... виждах, че на нея й е интересно. Баща ми, инженер по професия, нямаше много време, но примерно използваше ходенето до баба ми - половин час пеша - да си говорим на най-различни теми, от праисторическите хора до двоичната система. Играли сме на рими, на "с каквото завърша, с такова започни", на какво ли не. До ден днешен помня всичко, а от играта на рими имах удоволствието да отсъствам редовно от училище за разни рецитали
Благодарение на него обожавах математиката и производните й науки. Никой от тях не рисува добре, но вкъщи имаше мноооого материали за рисуване и произведенията ми гордо се окачваха на стената (На уроци по рисуване тръгнах в девети клас и не мисля, ч беше късно).Учил ме е да танцувам валс, да правя спагети с доматен сос и шунка, пробва се да ме научи да свиря на китара; баба ми ме е учила да готвя и да плета макраме (тя не знаеше, но се учихме заедно). А баба ми е научила леля ми да плува, без тя самата до ден днешен да може.
Намирали са време, въпреки че бяха много заети.
Мисля да науча сама детето да пише, да говори английски, да готви, да смята. Ако в един момент усети, че това не й стига, тогава бих я записала на курс.
Иначе -не съм против, разбира се, но за едно допълнително нещо. Като й омръзне - друго. На първо време ще пробвам някой хубав детски хор.
със съвместно учене?
от майка си имам интерес към литературата - тя е учителка, по едно време започна да ми разказва сюжети от разни произведения, да ми говори за разни писатели - кой,какво, как... виждах, че на нея й е интересно. Баща ми, инженер по професия, нямаше много време, но примерно използваше ходенето до баба ми - половин час пеша - да си говорим на най-различни теми, от праисторическите хора до двоичната система. Играли сме на рими, на "с каквото завърша, с такова започни", на какво ли не. До ден днешен помня всичко, а от играта на рими имах удоволствието да отсъствам редовно от училище за разни рецитали
Благодарение на него обожавах математиката и производните й науки. Никой от тях не рисува добре, но вкъщи имаше мноооого материали за рисуване и произведенията ми гордо се окачваха на стената (На уроци по рисуване тръгнах в девети клас и не мисля, ч беше късно).Учил ме е да танцувам валс, да правя спагети с доматен сос и шунка, пробва се да ме научи да свиря на китара; баба ми ме е учила да готвя и да плета макраме (тя не знаеше, но се учихме заедно). А баба ми е научила леля ми да плува, без тя самата до ден днешен да може. Намирали са време, въпреки че бяха много заети.
Мисля да науча сама детето да пише, да говори английски, да готви, да смята. Ако в един момент усети, че това не й стига, тогава бих я записала на курс.
Иначе -не съм против, разбира се, но за едно допълнително нещо. Като й омръзне - друго. На първо време ще пробвам някой хубав детски хор.
Анде, абсолютно съм съгласна.
Курсовете в най-общия случай (когато не говорим за специални интереси и задълбочени знания) нямат предимства пред това детето да се занимава от родителя.
Обаче...Да кажем, че дъщеря ми е запалена по разни арт дейности (тя не е, само давам пример). Вместо аз да си тормозя мозъка да измисля какво ще й е интересно, какви нетрадиционни материали да пробваме, какво да направим от тях..Да ровя по сайтове за идеи, да се чудя тя достатъчно голяма ли е, или дали не е прекалено голяма. После да осигуря всичко необходимо, да отделя 1-2 часа време за да го направим заедно...
Записвам я на школа по рисуване и проблемите ми са решени с никакво мислене и почти никакъв ангажимент от моя страна. Да, това би отнело много хубави мигове на общуване заедно. Компромис в името на това, че се опитваме да бъдем супер във всяко едно отношение. Заради това и полуфабрикатните храни са превзели пазара, хората гледат филми, а не четат книги и т.н. и т.н. Дали тези компромиси си струват цената, не знам, не ми се мисли в момента.
Има и още един момент - това, че на едно място се събират деца със сходни интереси. От една страна - социализация, приятели с които има какво да си говориш, от друга - естествено заложената необходимост от сравнение с другите и конкуренция.
И трети - авторитета на учителя. Деца, които пред майките си се лигавят, могат да станат много сериозни в определени ситуации. А понякога не всичко е игра. За да се научи да плува едно страхливо дете, много по-добра работа ще свърши един безкомпромисен треньор, отколкото милозливата му майка.
Въпреки че бих се възхищавала много от родеител, който не си прати децата в начално училище, а ги обучава вкъщи, аз самата не бих се наела на такова нещо.
Курсовете в най-общия случай (когато не говорим за специални интереси и задълбочени знания) нямат предимства пред това детето да се занимава от родителя.
Обаче...Да кажем, че дъщеря ми е запалена по разни арт дейности (тя не е, само давам пример). Вместо аз да си тормозя мозъка да измисля какво ще й е интересно, какви нетрадиционни материали да пробваме, какво да направим от тях..Да ровя по сайтове за идеи, да се чудя тя достатъчно голяма ли е, или дали не е прекалено голяма. После да осигуря всичко необходимо, да отделя 1-2 часа време за да го направим заедно...
Записвам я на школа по рисуване и проблемите ми са решени с никакво мислене и почти никакъв ангажимент от моя страна. Да, това би отнело много хубави мигове на общуване заедно. Компромис в името на това, че се опитваме да бъдем супер във всяко едно отношение. Заради това и полуфабрикатните храни са превзели пазара, хората гледат филми, а не четат книги и т.н. и т.н. Дали тези компромиси си струват цената, не знам, не ми се мисли в момента.
Има и още един момент - това, че на едно място се събират деца със сходни интереси. От една страна - социализация, приятели с които има какво да си говориш, от друга - естествено заложената необходимост от сравнение с другите и конкуренция.
И трети - авторитета на учителя. Деца, които пред майките си се лигавят, могат да станат много сериозни в определени ситуации. А понякога не всичко е игра. За да се научи да плува едно страхливо дете, много по-добра работа ще свърши един безкомпромисен треньор, отколкото милозливата му майка.
Въпреки че бих се възхищавала много от родеител, който не си прати децата в начално училище, а ги обучава вкъщи, аз самата не бих се наела на такова нещо.
Не говоря за непращане в начално училище; там съм твърдо "за". Говоря за ходенето на три, пет курса. Вие как бихте се чувствали, ако трябва след работа да ходите на английски, карате и цигулка? На мен би ми дошло множко и не бих се занимавала ни с едно като хората. Ходила съм на три кръжока едновременно, но в седми клас, по собствено желание, и пак ми излезе през носа и не повторих. Пък бяха в училище, не се налагаше да пътувам.
Да, иска малко повече време да го занимаваш. Малко. Не повече, отколкото би ти струвало да го мъкнеш детето из София (а и да спечелиш парите за тези курсове). А формата на домашното обучение (и на това в курсовете, ако са добри) е "Плюс 1". Тоест - всичко, което знае детето дотук, плюс една стъпка. Имаш да мислиш само за тази, следващата стъпка. Ще знаеш коя е тя, ако знаеш какво може детето дотук. Знае азбуката - значи следващата стъпка е да свърже "М" и "А" в "МА". Знае "I like carrots" и как е шоколад? Значи следващата стъпка е да каже само "I like chocolate". Това е. На ден по лъжичка. И освен това можеш да го оставиш само да те води - то пита, ти отговаряш... друго си е.
Един курс - да. Това се ядва. Ама толкоз много...
За авторитета -специално за ученето според мен родителят е по-голям авторитет. Изключвам дейности като плуването, макар че в ранна възраст малко по-голямо доверие към учителя ми се струва важно (аз водих Ането на "курс" - един път - ами изобщо нямаше възрастен човек във водата, съответно тя въобще не рачи да влезе).
Да, иска малко повече време да го занимаваш. Малко. Не повече, отколкото би ти струвало да го мъкнеш детето из София (а и да спечелиш парите за тези курсове). А формата на домашното обучение (и на това в курсовете, ако са добри) е "Плюс 1". Тоест - всичко, което знае детето дотук, плюс една стъпка. Имаш да мислиш само за тази, следващата стъпка. Ще знаеш коя е тя, ако знаеш какво може детето дотук. Знае азбуката - значи следващата стъпка е да свърже "М" и "А" в "МА". Знае "I like carrots" и как е шоколад? Значи следващата стъпка е да каже само "I like chocolate". Това е. На ден по лъжичка. И освен това можеш да го оставиш само да те води - то пита, ти отговаряш... друго си е.
Един курс - да. Това се ядва. Ама толкоз много...
За авторитета -специално за ученето според мен родителят е по-голям авторитет. Изключвам дейности като плуването, макар че в ранна възраст малко по-голямо доверие към учителя ми се струва важно (аз водих Ането на "курс" - един път - ами изобщо нямаше възрастен човек във водата, съответно тя въобще не рачи да влезе).
Има и още един момент - това, че на едно място се събират деца със сходни интереси. От една страна - социализация, приятели с които има какво да си говориш, от друга - естествено заложената необходимост от сравнение с другите и конкуренция.
И трети - авторитета на учителя. Деца, които пред майките си се лигавят, могат да станат много сериозни в определени ситуации. А понякога не всичко е игра. За да се научи да плува едно страхливо дете, много по-добра работа ще свърши един безкомпромисен треньор, отколкото милозливата му майка.
Въпреки че бих се възхищавала много от родеител, който не си прати децата в начално училище, а ги обучава вкъщи, аз самата не бих се наела на такова нещо.
Също, от голямо значение е и стилът на учене на детето. Моят големият син например не учи добре, като е подложен на домашно обучение. Харесват му груповите занимания сред връстници, моментите на продуктивна конкуренция, респекта към учителката, и особено това да ме изненада с нещо от неговия свят, от света, до който аз нямам кой знае какъв формален достъп. В крайна сметка обича той да дава инициативата и той да ми показва и да ме учи. Не мога да го науча ни на плуване, ни на тенис. Не умея ни едното, нито другото, а и не мога да му създам средата на игра и учене с връстници, която да го стимулира. Живот и здраве, от октомври се надявам да тръгне и на уроци по скулптура с глина, той си го поиска, аз нито моделирам, нито обичам, но знам как се радва като донесе нещо направено от него у дома. Може би и аз ще се понауча, но той ще е водещият в случая, и ще обича да е както го е казала учителката/учителят.Анда, случаят с твоето домашно обучение и възпитание е много красив, но не всеобщо приложим.
Обаче...Да кажем, че дъщеря ми е запалена по разни арт дейности (тя не е, само давам пример). Вместо аз да си тормозя мозъка да измисля какво ще й е интересно, какви нетрадиционни материали да пробваме, какво да направим от тях..Да ровя по сайтове за идеи, да се чудя тя достатъчно голяма ли е, или дали не е прекалено голяма. После да осигуря всичко необходимо, да отделя 1-2 часа време за да го направим заедно...
от време на време вадя нещо и й го давам. "проектите" са замислени да не надхвърлят 15 минути - сърцевината на тоалетната хартия се изрязва зигзагообразно като "коронка", намацва се с жълта боя и евентуално се наръсва с брокат, изсъхва, пробиват се дупки за лентичка и се ползва. От брошурите се нарязват апликации (две-три картинки). Нищо време, не изисква и особено мислене.
Дъщеря ми ходи на гимнастика и плуване.С голямо удоволствие.Не бих я карала никога насила.Спортът не мога да заменя с нищо.
Но ми се иска и нещо неспортно.Досега в детската градина беше заангажирана целодневно с интересни всевъзможни занимания и то не от типа Алианс.Това и доставяше удоволствие.
Тя иначе сама си казва какво не иска да посещава.И аз се съобразявам с нея.
Но ми се иска и нещо неспортно.Досега в детската градина беше заангажирана целодневно с интересни всевъзможни занимания и то не от типа Алианс.Това и доставяше удоволствие.
Тя иначе сама си казва какво не иска да посещава.И аз се съобразявам с нея.
Мисля, че едното не пречи на другото! 
Това, за което говори Анда се опитваме да го правим всеки ден.
Говорим, обясняваме, разказваме, правим нещата заедно.
Съботите и неделите са освободени от занимания и уроци - тогава пътешестваме.
Но ... голямата ми дъщеря има потребност от социален контакт и известна самостоятелност.
Тя иска САМА!
Анда, с цялото си уважение и симпатия, мисля, че дъщеричката ти е твърде малка и че в момента по-скоро ти изпитваш потребност да я задържиш по-дълго близо до себе си.
А ако в следващия миг тя не иска?
Това, за което говори Анда се опитваме да го правим всеки ден.
Говорим, обясняваме, разказваме, правим нещата заедно.
Съботите и неделите са освободени от занимания и уроци - тогава пътешестваме.
Но ... голямата ми дъщеря има потребност от социален контакт и известна самостоятелност.
Тя иска САМА!
Анда, с цялото си уважение и симпатия, мисля, че дъщеричката ти е твърде малка и че в момента по-скоро ти изпитваш потребност да я задържиш по-дълго близо до себе си.
А ако в следващия миг тя не иска?