Да се оплачем... 2021

  • 2 028 286
  • 31 927
  •   1
Отговори
# 930
  • Мнения: 3 853
Момичета, помагайте със съвет. От 2 дена съм супер неспокойна, не мога да спя, бръмбари са ми в главата. Много ми е назряла идеята да напускам работа. Вчера имах среща с мениджърката и за пореден път се разочаровах. Постоянно ми дава допълнително работа, третира ме като асистент за всички и на мен това изобщо не ми харесва, кара ме да се чувствам супер неоценена и като някаква втора ръка човек. Знам, че никъде не е идеално, но вече определено работя на това място с нежелание и усещам как започва да ми пречи. Знам, че сега не е момента човек да остава без работа, но и не се издържа вече така. Много ми е объркано.

# 931
  • София
  • Мнения: 2 935
Много ми е мъчно и на мен за Сиянка.  Пък като е дете на възраста на едно от моите деца, направо въздуха ми спира от болка!

Лъки ,честита да си! Оттук нататък само хубави неща да ти се случват.


Тортата няма да я коментирам, че всеки ден почвам диета и завършвам деня трагично. Обикновено с баклава. Stuck Out Tongue Winking Eye ще си умра дебела , това е ясно. Лошото е, че минавам през някакви състояния на омраза и ненавист към себе си, после излизам от тях, после пак. Никакво жестоко противоречие, в момент, в който най много не се понасям,налитам най много на храна .

# 932
  • Мнения: 47 996
Напускане лесно, ама имаш ли сигурна друга работа. И гаранция, ще там ще е друго

# 933
  • SF
  • Мнения: 21 243
Адриана, аз също изпаднах в такъв бърн аут и миналата година през юни събрах кураж и напуснах. Беше за добро. Сега сещам за тях само, когато си помисля как съм ги търпяла изобщо. Напуснах, без да имам опция за нова работа, идеи за доходи. Просто се изплаших да не си докарам неприятности на здравето или на психиката. И моментът беше чувствителен - корона ситуацията...
Дано да бъдеш възнаградена за смелостта да напуснеш. Има ли кой да те издържа, да поеме буфера за малко, докато се отвори новата възможност. Дай на лични да го обсъдим и като прогностика.

# 934
  • Мнения: 3 777
Адриана, аз преди години от работа на едно токсично място, където стоях само осем месеца си докарах здравословни проблеми, които после влачих сума ти време. Т.е те си бяха налични проблемите, но не се обаждаха. От стреса явно така се обостриха, че буквално едва изкарвах деня.

Отне ми време да се възстановя и никога повече не бих си причинила да стоя по девет часа в отровна среда.
Както Есме е казала, ако има кой да те издържа през времето, в което ще си без работа, аз бих напуснала. Също, виж дали можеш да получаваш помощ за безработни. В моя случай, въпреки че аз напуснах, подадох документи на борсата, описах ситуацията (имах наистина брутални примери) и си взимах полагащата ми се помощ за безработица една година.
Така се бях травмирала, че мислех че никога повече няма да работя. Сега като се връщам назад, отчитам като грешка, че стоях и тези осем месеца. Трябваше веднага като схванах къде съм попаднала да си бия камшика.

# 935
  • SF
  • Мнения: 21 243
Искам да ви се оплача, че непрекъснато виждам една реклама на протези. Никога не съм кликвала на подобно нещо и не ме интересува. Тези зъби ме преследват от доста време и непрекъснато кликам да не ми показва повече тази реклама, защото е неподходяща или не ме интересува изобщо. Гугъл ми благодари и на следващата отворена страница, отново зъбите с пружината са на челно място. Наистина продължава месеци това нещо!
И аз каквато съм впечатлителна, започвам да си ги визуализирам. Страх ме е да не ги сънувам. Откъде се взе това чудо!!

# 936
  • Мнения: 1 224
Откога станаха кокосовите стърготини.25гр =0,90ст.

# 937
  • Мнения: 3 853
Благодаря ви момичета.

Знам, че не е най-подходящото време за напускане на работа, защото много хора остават принудително без такава и точно затова ми е толкова притеснено. Но от друга страна наистина обстановката е толкова токсична, че не искам и ден повече да стоя на това място. Чувствам се използвана, буквално. Да, получавам заплата, но тя по никакъв начин не отговаря на задълженията ми и на факта, че непрекъснато ме товарят с нови и нови неща. И това, което слушам от шефката ми е: “ами трябва да го дам на теб, защото няма на кой друг”. Е какво е това?! Аз изтривалка ли съм, че да ми се хвърлят трохи, които никой друг не иска? Все едно съм някаква подлога. Ами не ми е приятно.
Бабри, това ще направя и аз. Ако напусна ще трябва да се регистрирам на борсата, за да получавам поне нещо.

Есме, знам, че ти имаше наскоро такъв казус, помня, за щастие нещата се развиха добре и намери бързо работа.

Ще помисля още няколко дена и ще реша другата седмица. Просто се чувствам много неспокойна, притеснена и ми е объркано.

# 938
  • София
  • Мнения: 2 935
Ох, аз пък напуснах миналия април токсично място, по скоро проблема беше в един човек, не като цяло в обстановката и до ден днешен съжалявам.  Не и накривих шапката. Тя си е там, върти дупе, взема си заплата, а аз не мога да си намеря работа почти година вече. Не че едва свързваме двата края, но с две заплати е доста по спокойно. Сега има месеци дето сме на ръба, ако излезе по голям разход.

# 939
  • Мнения: 7 803
Има ли кой да те издържа, да поеме буфера за малко, докато се отвори новата възможност.

Ето това е важен фактор. Ако отговорът е положителен- действай, ако няма на кого да се опреш финансово, моят съвет е да стискаш зъби и да търсиш активно, докато намериш нещо ново.

Напускане лесно, ама имаш ли сигурна друга работа. И гаранция, ще там ще е друго

И това е така. Реално, голям късмет е да попаднеш на работно място, което ти допада и колективът да е Ок. Даже не казвам да е свестен, дори просто ОК си е късмет.

# 940
  • Сф
  • Мнения: 10 669
ЧРД Лъки!!
Аз пък си рендосах пръста.Това пък как боли..
Аз напускам от раз.Чак ме мислят за луда, ама хич не си поплювам.Аман от тарикати!
Точно с мм си говорим цял ден ,че иска да се маха,а няма друг обект . Викам.оо ще намерим,ще звъннем на тоя,оня..Я си взимай куфарчето веднагически! И дим да те няма!
Ама мм е много търпелив.и защо? Файда няма и за благодаря не се работи..да видим ще ли реши нещо Скоро.

# 941
  • Мнения: 47 996
Абсолютно
Мисли, че това е само работа
И ни се оплаквай често
Помага

# 942
  • Бургас
  • Мнения: 6 594
Горе над нас младежите правят шумен купон и им направих забележка през терасата след малко малко да намалят.Те демонстративно увеличиха музиката и не знам какво да правя.Заплаших ги,че ще извикам патрулка,но хем ми е жал за децата,то и аз съм била млада,хем не можем да мигнем.Синът ми не е добре и не може да заспи.
Докога е разрешено да се увеличава музиката?
Никога не ми е било проблем.Детето ми не е добре и трябва да реагирам заради него

# 943
  • Мнения: 3 853
Знам, че е така, но мисля и за психиката ми, която на този етап е страшно разклатена, заради някаква си работа и точно - смотани тарикати!

Относно доходите, мога да закрепя положението зс 2-3 месеца, ако са повече, ще стане по-трудно, затова го обмислям.
Знам, че ситуацията не е добра, глобално, много хора остават без работа и трудно намират друга. Много зависи и сектора, разбира се. Но само като се сетя, че в понеделник пак трябва да се занимавам с тия токсични идиоти, ми се повдига 🥺

# 944
  • Мнения: 47 996
Аз вече доста години работя така. Хем се свиква,хем се отразява. Търси интензивно друга работа. Това е.
Славче, какво му е на синът ти Sad в полунощ извикай патрулка и това е

Общи условия

Активация на акаунт