Как да отговоря на въпроса "Как е умряла майката на Пепеляшка"?

Аз доста изменям. Засега не четем още от сериозните приказки, че Илко няма търпение да ги изслуша целите, но изменяме някои неща от "възпитателна" гледна точка. Например много ме дразни края на "Бабо Мравке де така?" (Илко много обича това стихче), какво ще научат децата от "... аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!" ? Скъперничество споре мен, това ще научат, да обиждат също. Щуреца ходил да свири на сватби (моят мъж снима сватби и съм чувствителна на темата:)), и накрая какво - дърти мързелан, и гладен, амаха!:) При  нас края е "Е, тогава ще ти дам, щом си гъдулар голям!"

Ами Дядовата ръкавичка? Боже, боже! Тъкмо детето се зарадвало как животните задружно се събрали в ръкавичката да се стоплят, никой никого не изял, че нали са мечки, вълци, зайци, имало място за всички и какво? Разкази с неочакван край - дошъл оня идиот дядото и пата кюта с тоягата избил ги всичките и айде кожите - доставка за бабата.   Благодаря! Предпочитаме "Под гъбката", там пак всички се събрали, гъбката растяла и накрая всички излезли от историята приятели, усмихнати и сухи от дъжда.

Аз пък да ви кажа, че като бях малка оставах в потрес от някои приказки. Много добре си помня. Не е да речеш че са ми ги чели непроменени и нищо, доволна да съм била. Не. Бях потресена как Макс и Мориц например ги смлели (представях си как са станали на кайма ) в една машина накрая и ги дали на патките да изкълват останките. И това защо? Защото били палави и измисляли бели, при това прилагали белите на едни несимпатични и заядливи хора, съвсем справедливо според мен. Е, извинете ама егати извратения край! Много възпитателно, няма що. Стойте мирни и умната, че иначе ще свършите на кайма.
Ами Кибритопродавачката? Изплаках си очите.
Малката Русалка? Изплаках си очите. Мислех я после седмици наред. Много възпитателно и голямо забавление.
Стига бе, това не са приказки за малки деца... егати.
Че като знам Илко, като стигнах веднъж до там дето зайчето седнало да плаче малкото юначе в "Зайченцето бяло" как рева и хлипа "Не може да си намери майчицата-а-а-а-а!" и два часа не мога да го успокоя (от тогава тази песен я пропускаме), какво ли ще настане като прочетем за русалката...

Ооо, много съм избирателна аз откъм приказки и истории. Какво ще научат? Че има болка, несправедливост и страдание на тоя свят. Хубаво. Ама що на тая крехка възраст да го научават? Има време, няма да останат неразбрали, че има такива неща. Положителната нагласа към живота се гради в първите няколко години, айде по-добре да им го спестя това със страданията засега. Тези дето са писали трагичните приказки май хич не са разбирали от детска психология...

Колкото до умирането, него не го пропускаме където го има в приказката. За мен е нормално да го споменем, също както споменаваме раждането на някоя принцеса например. Но съм твърдо против насилието и несправедливостта в приказките, нали в крайна сметка ролята им е да са идеализиран вариант на живота, за да се забавляват децата, да им напълним главичките с вълшебство, фантазия и красота, а не да ги учим на страдание... Така мисля аз.

Ох, много дълго стана

Значи... баба Мравка и аз не я долюбвам, "Дядовата ръкавичка" се разказва в осъвременен вариант, в който дядото вижда животните и решава да ги остави да си живеят, а бабата му изплита нова ръкавичка.
Най-мразя "Болен здрав носи", там лисицата си сложила парче месо или тесто на главата и казала, че й изтекъл мозъкът 
Макс и Мориц не ми харесваха като дете, не ми харесват и сега.

За  "Малката русалка" обаче не съм съгласна. Тъжни приказки трябва да има, тъгата е факт от живота. Преразказвам ги обаче, за да са кратки, не с цялото красноречие на автора. И предупреждавам, че ще разкажа тъжна приказка.

И аз съм от четящите наред. Нищо не съм спестявала, ако нещо ги е смущавало или притеснявало, просто сме го обсъждали. И досега понякога си четем на глас и обсъждаме. Нищо, че са големи. А малките много добре си дават сметка кое е приказка, а кое - истински живот. Дори имат нужда да преживеят страх, тъга, възмущение - но да си знаят, че това става в приказката и е "наужким". Така хем си осигурямат екстремни преживявания, хем се чувстват сигурни и защитени. Разбира се, не всички приказки им харесват. Но те си правят подбора.
А Макс и Мориц ме потрисат от дете. Тях не съм ги чела на децата.

Мерси на всички за отговорите 

Нещо не се справих с цитирането и моите отговори 
Затова отново благодаря на всички за отговорите и специален    за Анда. Така ще й отговоря на малката ми питанка!

... майка й отишла на небето и станала ангелче...

Да, така й казвам, но КАК е умряла пита тя 

Житената питка, Доктор Ох Боли, Пипи дългото чорапче,  Храброто петле, Лисицата и таралежът, Лисицата и Косето, Шишарко, Гъбарко, Работна мецана, Лакомото куче, Баба меца и щъркелът, Маша и мечокът, Грозното патенце, Лакомото мече, Костенурчето Франклин /имаме над 10 книжки от поредицата/, Мечо Пух, Дядо и ряпа, Момче и вятър, Златната гъска, много стихчета също й чета.

И аз мисля точно така. Дори и за Макс и Мориц.
Макс и Мориц са от "възрастните" приказки (като "Малкият принц" и тези на Оскар Уайлд, например).

Това е по-подходящо за бабата на Пепеляшка.
По-скоро е изскочила изневиделица на улицата и една карета я сгазила.
Или е приказвала с пълна уста, глътнала, задавила се и умряла.
Или бащата на Пепеляшка я е гъделичкал до смърт.
Или злата мащеха и е направила черна магия.
Т.е. или трябва да е поучително или забавно. Все пак смъртта е част от живота, нека се посмеем на неин гръб.

  Аз пък обожавах Макс и Мориц Но много мразех "Малката кибритопродавачка", много плачех на нея. Преди година се опитах да я прочета и пак ми се дорева зверски и я хвърлих с яд. Никога няма да я причиня на детето си.