Допива ми се кафе и посягам към чашата точно когато Давид я е хванал и готов да я излее върху себе си. Или се запътвам към кухнята поради някаква причина точно когато е докопал ножа и е готов да разучи как се използва.
- Публикувана: 21 септ. 2006, 08:59 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2006, 12:06 ч.
И вашите деца ли правят толкова бели на ден?
Ами аз затова качвам всичко на високо, особено неща като ножове, пълни съдове, ютии и други тежки предмети. Предпочитам да го оставя да се заиграе сам в една обезопасена кухня, отколкото да вися плътно до него и да му измъквам ножове от ръката. Е, пак има поражения, но те са от сорта на разсипани торби с чесън по пода и издълбани домати, което си е направо поносимо
Ох, моят май е най-бесен, прекрасно знае какво не бива да се прави и в повечето случаи не го прави, но ... по някакъв грандиозен начин успява да измисли неща, които въобще не са ми хрумвали, че могат да се направят 
Паданията, скачанията от дивана, катеренето по мебелите и пускането и спирането на печката и другите електроуреди вече даже не ги и броя като толкова опасни... Миналата седмица обърна и събори телевизора на земята, а той е голям и на високо, как успя - не разбрах, за секунди стана, добре, че не се преби... Вчера пътувахме с рейс, имаше страхотно задръстване, малкият реши в един момент, че ще слиза и настана ад - писъци, не ще седнал, не ще прав, мята се по земята, не може да се удържи, накрая шофьорът се принуди да ни отвори вратите на средата между спирките, на едно кръстовище, даже си изпусна светофара 
Синчето слезе крещейки и мятайки се от рейса, стъпи на земята, млъкна, усмихна се и се обърна да махне за "чао-чао" на рейса 
Иначе за чупене, не чупи или много рядко, внимателен е, обаче разни щуротии и беснотии, с които може себе си да потроши - винаги е готов...
Аз съм вечно нащрек, няма в къщи, няма навън, очите ми винаги са на четири, направо не вярвам, че ще се укроти някога, като гледам колкото повече расте, все по-бесен става и все по-опасни бели измисля...
Паданията, скачанията от дивана, катеренето по мебелите и пускането и спирането на печката и другите електроуреди вече даже не ги и броя като толкова опасни... Миналата седмица обърна и събори телевизора на земята, а той е голям и на високо, как успя - не разбрах, за секунди стана, добре, че не се преби... Вчера пътувахме с рейс, имаше страхотно задръстване, малкият реши в един момент, че ще слиза и настана ад - писъци, не ще седнал, не ще прав, мята се по земята, не може да се удържи, накрая шофьорът се принуди да ни отвори вратите на средата между спирките, на едно кръстовище, даже си изпусна светофара Синчето слезе крещейки и мятайки се от рейса, стъпи на земята, млъкна, усмихна се и се обърна да махне за "чао-чао" на рейса Иначе за чупене, не чупи или много рядко, внимателен е, обаче разни щуротии и беснотии, с които може себе си да потроши - винаги е готов...
Аз съм вечно нащрек, няма в къщи, няма навън, очите ми винаги са на четири, направо не вярвам, че ще се укроти някога, като гледам колкото повече расте, все по-бесен става и все по-опасни бели измисля...
Проблема е, че нямаме стол за хранене. Освен това живеем уж временно и нямаме никакви условия. Повтарям по хиляди пъти, че това не бива да го прави и обяснявам хиляди пъти защо и какви са последиците, но ефект нулев. Докато прави белята казва ”не”, но продължава да си я върши. Утихне ли 100% прави беля. Ако викна от другия край на стаята да не го прави, той бърза да го направи преди да съм го стигнала. Не го определям като палав и луд, но белите му идват от вътре. Ядосвам се на някой приятелки които ми казват, че не съм го научила и затова прави бели, техните деца никога не пипали и не правели подобни бели. Затова било въпрос на научване. Ама то да не е куче да го дресирам да не пипа, все пак е дете. Ясно ми е това, но все пак ми писва от хилядите бели на ден.
... Докато прави белята казва ”не”, но продължава да си я върши...
В книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" пиешеше нещо по въпроса. Не мога да го намеря в момента, смисъла беше, че това е първата стъпка на "осъзнаването". Детето вече знае, че не е редно, но не е достатъчно силно за да се спре. Затова си и повтаря "не, не". Следва "знае, че не е редно и успява да се спре".
Надявам се да е прав
Йоан всеки ден чупи или чаша или купичка......разлива вода по цялата къща почти непрекъснато.........полива цветята, подрежда ни шкафовете......като ме види на компютъра и казва, че иска да си провери форума, идва сяда в мен и започва едно тракане по клавиатурата...........да не говорим как маца с храна докато се храни..........Опитвам се да не обръщам внимание..........като легне да спи се опитвам да почистя...........до тогава джапаме в локви, размазани дренки по пода, кал от саксиите...........да не казвам какво става като реши да мие с парцала 
... Докато прави белята казва ”не”, но продължава да си я върши...
В книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител" пиешеше нещо по въпроса. Не мога да го намеря в момента, смисъла беше, че това е първата стъпка на "осъзнаването". Детето вече знае, че не е редно, но не е достатъчно силно за да се спре. Затова си и повтаря "не, не". Следва "знае, че не е редно и успява да се спре".
Надявам се да е прав
Да и аз съм чела тази книга. Абе още дочитам последните глави. Много хубава книга и се надвам да дойде момента когато ще започне да се владее дребния.
Йоан всеки ден чупи или чаша или купичка......разлива вода по цялата къща почти непрекъснато.........полива цветята, подрежда ни шкафовете......като ме види на компютъра и казва, че иска да си провери форума, идва сяда в мен и започва едно тракане по клавиатурата...........да не говорим как маца с храна докато се храни..........Опитвам се да не обръщам внимание..........като легне да спи се опитвам да почистя...........до тогава джапаме в локви, размазани дренки по пода, кал от саксиите...........да не казвам какво става като реши да мие с парцала
Леле не се ли ядосваш, и как го оставяш да ти прави толкова поразии, аз го вардя почти по цял ден и пак успява толкова бели да прави, пък ако не го пазя не мога да си представя какво ще стане. Ще унищожи къщата за 1 час.
Според мен децата се изнервят от "не"-то и за това се опитвай по-рядко да го казваш...
Правило номер 1 за мен е да обезопася всичко вкъщи и главно нейната стая. В къщи няма необезопасени контакти /м/у другото новите са фабрично безопасни/ няма чупливи вещи на леснодостъпни места. Ножовете стоят в най-високото чекмедже, стъклените и порцелановите чаши вече съм изградила навик да слагам толкова навътре по плота, че да не ги достига.
Правило номер 2 ако не е фатално не се карам, не 'не'-кам, а обяснявам като нещо забавно и любопитно или леко иронизирам или не обръщам внимание. Не мога да очаквам 2 годишно да не разспива супа по покривката. а е толкова забавно после да пляскаш с ръка отгоре
За мен е гадно, но какви са последиците? - още нещо в пералнята - чудо голямо.
Забелязала съм, че няколкото неща, за които 'не'-кам Дариа така и не спира да ги прави. Все едно на пук. Като това да не яде паднала на земята храна. Даже го прави с удоволствие - явно 'не' -то ми няма никакъв ефект. При това обяснявам как ще я боли коремчето и други такива.
Другото е да му даваш интересни неща, с които да се забавлява.
"Не"-то е такова предизвикателство за децата каквото е и за възрастните
Правило номер 1 за мен е да обезопася всичко вкъщи и главно нейната стая. В къщи няма необезопасени контакти /м/у другото новите са фабрично безопасни/ няма чупливи вещи на леснодостъпни места. Ножовете стоят в най-високото чекмедже, стъклените и порцелановите чаши вече съм изградила навик да слагам толкова навътре по плота, че да не ги достига.
Правило номер 2 ако не е фатално не се карам, не 'не'-кам, а обяснявам като нещо забавно и любопитно или леко иронизирам или не обръщам внимание. Не мога да очаквам 2 годишно да не разспива супа по покривката. а е толкова забавно после да пляскаш с ръка отгоре
За мен е гадно, но какви са последиците? - още нещо в пералнята - чудо голямо. Забелязала съм, че няколкото неща, за които 'не'-кам Дариа така и не спира да ги прави. Все едно на пук. Като това да не яде паднала на земята храна. Даже го прави с удоволствие - явно 'не' -то ми няма никакъв ефект. При това обяснявам как ще я боли коремчето и други такива.
Другото е да му даваш интересни неща, с които да се забавлява.
"Не"-то е такова предизвикателство за децата каквото е и за възрастните
Йоан всеки ден чупи или чаша или купичка......разлива вода по цялата къща почти непрекъснато.........полива цветята, подрежда ни шкафовете......като ме види на компютъра и казва, че иска да си провери форума, идва сяда в мен и започва едно тракане по клавиатурата...........да не говорим как маца с храна докато се храни..........Опитвам се да не обръщам внимание..........като легне да спи се опитвам да почистя...........до тогава джапаме в локви, размазани дренки по пода, кал от саксиите...........да не казвам какво става като реши да мие с парцала
Леле не се ли ядосваш, и как го оставяш да ти прави толкова поразии, аз го вардя почти по цял ден и пак успява толкова бели да прави, пък ако не го пазя не мога да си представя какво ще стане. Ще унищожи къщата за 1 час.
Не мога да му се скарам, защото той не прави бели нарочно, просто се опитва да ми помага, но още е много несръчен.........но ако прави нещо с цел да ме ядоса и аз повишавам тон........
но той си върви, нещо си работи важно- важно и без да се усеща маца
И ние сме от отбора на палавите. Нямам миг спокойствие. Не се спира пред нищо, няма страх, а едно огромно любопитство което се стреми да задоволи по всякакъв на4ин. Като 4ета из постингите, май няма скоро да се укротим, дори напротив. Явно трябва да се въоръжа с огромно търпение. Понякога съм на ръба на истерията... Да са живи и здрави само пък каквото дойде 
За 1 час само успява:
Да нарисува стените, да разпилее 10 кг орехи из целия апартамент, докато ги събера, посоли всички мебели, изхвърли всичко от леглото си, съблече се ...и т.н.
За цял ден няма да ми стигне времето.
Опасните за него неща са вдигнати с всичко друго може да играе, за нещо повторено 10 пъти че е не, без съответна рекция, стои наказан в кошарата.
Но освен бели може да прави и хубави неща: слага си мръсните дрехи в коша за пране, боклуците на съответното място и други подобни.
Не може всичко да е идеялно.
Да нарисува стените, да разпилее 10 кг орехи из целия апартамент, докато ги събера, посоли всички мебели, изхвърли всичко от леглото си, съблече се ...и т.н.
За цял ден няма да ми стигне времето.
Опасните за него неща са вдигнати с всичко друго може да играе, за нещо повторено 10 пъти че е не, без съответна рекция, стои наказан в кошарата.
Но освен бели може да прави и хубави неща: слага си мръсните дрехи в коша за пране, боклуците на съответното място и други подобни.
Не може всичко да е идеялно.
Големият ми син беше нещо подобно на около годинка и половина-две, познато ми звучи. Да не казвам голяма дума, но вече е голямо, уравновесено, разбрано 6 годишно момче. В детската градина миналата година беше с най-много звездички за добра дисциплина, даже му бяха дали грамота, подписана от директорката за това, че умеел мирно да разрешава конфликти.
Малкият не правеше чак толкова бели на тази възраст, беше спокойно малко детенце, само че сега, на 4 и половина, започна доста да се глези и да своеволничи егоцентрично.
Всяко дете има силни и слаби "възрасти". Ако ти минават през главата притеснения от рода на "как ли ще се живее по-нататък", най-вероятно се притесняваш повече от необходимото.
Малкият не правеше чак толкова бели на тази възраст, беше спокойно малко детенце, само че сега, на 4 и половина, започна доста да се глези и да своеволничи егоцентрично.
Всяко дете има силни и слаби "възрасти". Ако ти минават през главата притеснения от рода на "как ли ще се живее по-нататък", най-вероятно се притесняваш повече от необходимото.