Когато си посредата..........

Уфф,много е лошо-майка ми е така цял живот.Имам и приятелка,която е в същото положение и най-накрая решиха да живеят сами.При вас не разбирам,защо е голям проблем,след като живеете отделно?Викал ти 'и ти като вашите' и кво толкова?ВИКАЙ МУ И ТИ! Айде де.няма да му се даваш.Родители са ти,обичаш ги и точка.

Гери, дано не съм те разбрала правилно, но си останала с грешно впечетление. Аз съм плътно зад мъжа си и точно поради тази причина се изненадвам на промяната в поведението му към мен.А колкото полата на мама.... отдавна се отлепих от нея , още когато се омъжих за първи път ... ..не помня вече кога беше.
На всички мами благодаря за съветите, много ми помогнаха 

Преди няколко години и при нас се случи същото, само че мъжа ми бе "по средата"...
Аз не съм обиждала - те ме изгониха и какви ли не ми ги наприказваха ...но както и да е - минало.
Той всяка седмица ходеше в тях в неделя на кафе или вечеря без мен - не исках въобще да ги виждам.Това продължи около може би 3м - една вечер към 20ч се бе върнал от срещата им с тях - през деня бяха ходили семейно да берат череши и се разплака  Каза ми - Ако ме обичаш - ела с мен....и още същата вечер отидохме.
И двете страни се държахме все едно нищо не бе се случвало - но това, че НИКОГА няма да го забравя - си е факт.

Те не искаха да ми се извинят, но все пак аз не можех да гледам как той страда от тези наши взаимоотношения.
Мисля, че постъпих правилно - дано и при вас нещата да се развият скоро в положителен аспект

Зависи за какъв компромис става въпрос в случая.И от хората зависи.Според мен възрастните са тези,които трябва да направят компромис и да подадат ръка,защото  е мнага лесно да създаваш конфликт в едно младо семейство.
Мъжът ми е в твоята ситуация,но ако поиска от мен аз да направя компромис,не бих го разбрала.Радвам се,че стои плътно зад мен и ме подкрепя.А аз не бих разрешила вкусовете на хора извън семейството да ни развалят живота.Гледай с мъжа си да си добре-мама и тати ,ако са умни,ще направят компромис заради теб.

Дидолинка, жените прощават и отминават по-лесно. Мъжете се държат като инати магарета. Забравят, че и те са родители и след време ще се пекат на същия огън. А при нас-на два

Казваш, че само ти знаеш каква е била истината в този момент?Защо не се намеси, а остана да гледаш как се изпокарват тогава?Или всеки си има своята истина за себе си?Така стават големите конфликти-когато някой вижда изхода и причината за раздора, но мълчи и не смее да заеме никаква позиция.

Соничка, напълно те разбирам, защото и аз съм била в подобна ситуация преди няколко години - беше ужасно, преживях го много болезнено. И двете страни на конфликта (дето уж много ме обичат) постоянно ми "извиваха ръцете", въздействаха ми на чувството за вина за да взема страна - примерно от сорта "Ти, ако ме обичаш, ще направиш това и това" или "Ето, сега от нерви вдигнах кръвното и ако ми стане нещо, разбирай ти си виновна". За открития конфликт нашите бяха виновни, но вместо да се извинят, на мен ми разправяха - "Той, ако те обича, трябва да ни прости", мъжът ми пък, от своя страна, се заинати и не им ходи на гости няколко месеца, но поне позволи да виждат детето, зощото пък те ревнаха. Абе такъв ужас беше, че дори не искам да си спомням. Знам само, че от тяхната скрита вражда, аз опрах пишкира, дето най-малко бях виновна. Много е неприятно, когато има такова "социално напрежение" в семейните отношения. Нямам съвет към теб, защото в това отношение аз съм по-малодушна и ги оставих да се оправят - като не искат да се разбират, да се спасяват - но ако имаш сили да се бориш с проблема, може би е добре да вземеш нещата в свои ръце. НО напрежение между родителите ти и мъжа ти винаги ще има, дори и да има примирие, защото двете страни не се харесват. Надявам се, че мъжът ти ще се поуспокои и ще спре да те наказва за това, че си такава, каквато си. Естествено, че ще бъдеш като родителите си, както и той като неговите - и какво лошо има в това? Неговите безупречни ли са, нямат ли недостатъци, които той е наследил? Сигурна съм, че и той има в себе си някаква "неочаквано добра комбинация" от недостатъците на майка си и баща си - както сме всички, впрочем. Трябва просто да свикнем с мисълта, че всеки отделен човек на този свят не е нечия сбъдната мечта (принцът на белия кон), а реален човек с качества и недостатъци и тези неща ги наследяваме от родителите си. Това е.

Никога -ама никога не бих позволила на съпруга ми да обижда родителите ми(той едва ли ще го направи де).
Защо не искаш да влезеш в спор с него--от какво се боиш?Защо го траеш на всяко второ изречение да ти казва на кой приличаш?Той има ли родители?
Я вземи да го насмиташ за щяло и нещяло--даже и да не е виновен-профилактично

При мен пък мъжа ми не смее да направи забележка на баща си.И дъртия така се е развихрил,че не знам докога ще издържа.Живеем в една къща,но на различни етажи.Почти не се виждаме,но ако се разминем в двора,не пропуска да подметне някоя грозна приказка.А най-гадното беше като каза пред комшиите,че "кой знае кой го е правил това дете".Още се сдържам от уважение към годините му,но момента в който ще изригна наближава.И тогава какво ще става не знам...

И на мен ми се случи такова нещо, но ние живеехме при родителите ми! Живеехме, защото вече не живеем заедно и както виждаш аз не съм успяла да се справя със ситуацията, но тя наистина беше наконтролируема.
Мога само да ти кажа, че наистина ти съчувствам, разбирам те напълно и знам, че всички негативи ги обираш ти. Родителите ти не казват нищо, нов погледите им има обида и укор, че не си застанала на тяхна страна. А мъжът ти пък не пропуска повод да ти натрие носа, защото не си го защитила и защото знае, че така наистина ще те засегне. В тази ситуация няма прав! Всеки прав за него си и никой не мисли ти как се чувстваш!
И не съм съгласна с едно от мненията, че трябва да защитаваш мъжа си дори и да не е прав. Никога не заставай срещу родителите си! Те са родители, винаги ще са зад теб и ще те подкрепят, уважавай ги! А зад мъжа си, да редно е да застанеш, но когато е прав. А това, че ти е мъж и ти си го избрала не означава, че той неможе да сгреши и именно в такъв момент, ти трябва да му кажеш: Ей, спри за малко, не си прав!
Това е моето мнение, желая ти да се справиш успешно със ситуацията!   

и моята реакция би била такава