. В най-скоро време ще отидем да покараме и кънки.
. 2 републикански годишно се издържат, но ако има пари за някое международно турнирче става страшно! (Бележки за освобождаване от училище, ежедневни тренировки, понякога 2 пъти дневно...) Плюсовете: Определено подобриха здравето си (всъщност каката беше "често боледуващо дете" и стигнахме до плуването в опит да излезем от порочния кръг - 1 седмица в детската градина, 1 - вкъщи). Научиха се да си организират чудесно времето т.е. да учат бързо и качествено и да планират ангажиментите си (и двете завършиха с отличие езикови гимназии). Поле за изява, което, особено за малката, беше много важно през определен етап от живота й. Научиха се да излизат пред публика, да се владеят добре в стресови ситуации, да печелят и....да губят. Станаха по-отговорни и свикнаха да работят в отбор. И не на последно място - през повечето време (но не винаги!) им харесваше да се занимават с това!!! Минусите : Недостатъчно време за други странични занимания. Семейните мероприятия през учебната година (събирания, екскурзии, ски) са изцяло подчинени на тренировките, ако държите да сте в пълен състав. Доста често завършвахме състезанията я с болки в ухото, я с кашлица, защото продължителното киснене във водата ни идваше в повече. Според мене плюсовете бяха повече от минусите. Бих препоръчала на всеки да опита, пък как ще се развият нещата - зависи от конкретната ситуация (как ще се справя детето....и родителите, най-вече с недостига на време; дали ще му хареса; как ще се справя с плуването; какви ще са нуждите на отбора и какви са амбициите на ръководителите му в момента). Някои деца се отказват след 2-3 години, други - по-късно (критичният период е седми клас), трети продължават - най-често до 11-12 клас. Мисля, че независимо от продължителността, би било добре за детето, особено ако обича водата:)). . 2 републикански годишно се издържат, но ако има пари за някое международно турнирче става страшно! (Бележки за освобождаване от училище, ежедневни тренировки, понякога 2 пъти дневно...) Плюсовете: Определено подобриха здравето си (всъщност каката беше "често боледуващо дете" и стигнахме до плуването в опит да излезем от порочния кръг - 1 седмица в детската градина, 1 - вкъщи). Научиха се да си организират чудесно времето т.е. да учат бързо и качествено и да планират ангажиментите си (и двете завършиха с отличие езикови гимназии). Поле за изява, което, особено за малката, беше много важно през определен етап от живота й. Научиха се да излизат пред публика, да се владеят добре в стресови ситуации, да печелят и....да губят. Станаха по-отговорни и свикнаха да работят в отбор. И не на последно място - през повечето време (но не винаги!) им харесваше да се занимават с това!!! Минусите : Недостатъчно време за други странични занимания. Семейните мероприятия през учебната година (събирания, екскурзии, ски) са изцяло подчинени на тренировките, ако държите да сте в пълен състав. Доста често завършвахме състезанията я с болки в ухото, я с кашлица, защото продължителното киснене във водата ни идваше в повече. Според мене плюсовете бяха повече от минусите. Бих препоръчала на всеки да опита, пък как ще се развият нещата - зависи от конкретната ситуация (как ще се справя детето....и родителите, най-вече с недостига на време; дали ще му хареса; как ще се справя с плуването; какви ще са нуждите на отбора и какви са амбициите на ръководителите му в момента). Някои деца се отказват след 2-3 години, други - по-късно (критичният период е седми клас), трети продължават - най-често до 11-12 клас. Мисля, че независимо от продължителността, би било добре за детето, особено ако обича водата:)).
