Декорация – за повече красота и уют в нашия дом

И аз да се ключа с моите творения.
Още не съм ги аранжирала, но и това ще стане. Ето и още от окрасата



И една книга за Великден

И от мен малко:

Честита Цветница!

Странно, черното не е точно великденски цвят, но като е съчетано добре с повече бяло стои стилно. Харесва ми комбинацията на трите мотива каре (покривката), точки (ушите на зайците) и раето от яйцата. Iana, къде успяваш да прибираш всички тези украси?

Аз с една проста украса. Затова в скрит текст, защото е доста по-обикновена от показваните в темата.

Малеее, ти имаш пространство и много неща можеш да сложиш.
Аз нямам, а толкова неща се крият и почти нищо не се вижда.
При теб е семпло, но красиво!

Мога ама нямам. То малкото е много, но ако е по-голямко. Пък моите са ситнежки за пространството и се губят. Карай, за настроение колкото да има нещо.

Аз харесвам малки, семпли акценти. Ето един пример от масата ни в трапезарията на вилата

Имам големи мазе и таван и там главно ги държа украсите за празниците.

Хубави декорации сте показали, момичета.
Нещо дребно и от мен с пожелание за Светли празници!

Не знам дали това е точната тема, но за мен точно тук е мястото. Как избирате декорация? Търсите нещо конкретно, което имате като представа в главата си или обратното - вземате това, което харесате на момента и после напасвате останалите неща? Говорят ли ви нещо декорациите, имате ли любими?
Аз към казвала и преди, че обичам малко, но въздействащи неща. Обикновено знам какво търся горе-долу и търся да намиря нещо такова. Трябва ми картина над дивана. Нямах обаче никаква представа каква да е. Знам със сигурност, че не искам шарени неща; не искам пейзажи с езеро, планина, плаж; не искам градове с таксита и небостъргачи; не искам бохо картините със сухи стръкове трева и плаж … Отивам днес в един магазин и я виждам!



Слизаш по стълбите и потъваш в един друг свят, свят на балове, ухажване и танци, изтънчена храна и фини питиета и музиката звучи в единия ъгъл. Поразрових се - изоставен замък в Полша, място за фотография на любители на руини. Попаднах на един блог на фотограф, който споделя, че вече няколко пъти посещава замъка и не може да го забрави. Всяко посещение му действа с месеци наред.

Аз избирам различно декорациите. Някой път вече имам идея в главата и избирам конкретни неща, друг път каквото ми хареса и после съчетавам.

Е те точно тези изброени от теб и на мен никак ама никак не ми допадат. И най-вече небостръргачите с такситата. Това беше тренд в началото на деветдесетте. Когато тъкмо беше разградена старата система и всички мечтаехме за презокеанските магаполиси. И пампаската трева ни залива вече няколко години. Но такситата в мегаполисите според мен е най-остарелият и банален тренд.

В къщичката и аз също съм с евтинджос картини абстракция. Не са върхът на сладоледа, но цветово засега ме радват. Как си ги избрах... ами гледах месеци наред в сайт да видя готови комбинации и чаках да усетя какво ще ме грабне. След това подбрах няколко варианта. Пак чаках да видя кой от тях най-много ми допада. Ей така като гледам да ми радва окото. Просто това.

YT канали за интериор гледам от много години, преди това сайтове. Така във времето съм била наясно какво ми харесва. Според мен окото трябва да е гледало много, за да знаем какво на нас конкретно ни допада. А не да се бухнеш във Виденов и да вземеш просто няколко картинки докато купуваш диван.

Картината, освен че трябва да радва окото, според мен трябва да изразява и нещо от същността ни. Или ти самият да я виждаш по този начин.
Винаги съм смятала, че човек, за да избегне неподходящи банални неща може да заложи просто на картина текстура. Не изразва нищо, но има релеф, текстура някаква. За съжаление не са често срещани.

Картините на уличните художници не знам защо ме отегчават. Рамкирането им още повече. Това почти цял живот го гледам в Пловдив. Е, не, не е моето. Мисля, че между тях и пампаската трева... бих избрала тревата. Художниците може да са талантливи, но не са ми въздействащи. А имат претенция за изкуство. Не е важно толкова откъде, какво и изобщо дали е изкуството. Важното е като се прибереш картината да те успокоява, да те кани на танц вечер и да ти се усмихва за добро утро.

Друго важно според мен е размерът. Понякога малкото е много, но често за картини във всекидневна пък точно големината е решаваща. Обичам огромни картини стоящи на пода подпряни на стената. Стига човек да има място разбира се де. Защото пред картина на пода не се поставят току така всякакви мебели. Трябва да са сами, отрояващи се. Трябва да им се даде нужното пространство, за да разкрият потенциала си за въздействие. Например на тази, която си показала, помоему точно този начин на поставяне би бил мега очарователен. И с лека много много дискретна подсветка.
Може и малка, пак дискретно подсветена. Не се наемам да кажа кое от двете е по-добре. Ти трябва да си го усетиш.

Изобщо така се подбира картина за декор - както при теб се е случило. Въздейства ти, усещаш я, различна е. Дори вече си проучила кой е снимал и къде. Това е твоят декор, твоята картина. Предполагам вече знаеш. Трябва да я имаш.

Но според мен не над дивана или спалнята. Не искам да обидя някой, но центрирано над някой от споменатите мебели е малко старомодно. Ако ще е там поне да е изместено встрани. Да, симетричното е хармония. Но асиметрията е чар.

За избора на декорация-обикновено имам нещо в главата си и търся точно това. Обичам семпли, ненатрапчиви декорации. Предимно декорирам със сезонни цветя и клончета. Имам любими растителни видове и много се радвам, като намеря предмети с този рисунък-слънчоглед, метличина, шипки, липа,, билки, незабравки.

Имам картини с природни пейзажи, но с леко абстрактен рисунък. Имам и авторски дърворезби от художници.

Като цветове харесвам семпли, пастелни.

Има неща, които харесвам да гледам, но не бих сложила в дома си.