Случи ми се нещо странно XXIV

  • 111 827
  • 912
  •   1
Отговори
# 645
  • Sofia
  • Мнения: 304
Ще ме извинявате, но "сънувах странен сън и после някакви хора умряха" ... То аз, дето постоянно сънувам смахнати неща, не ми се мисли... Отделно, че хората си умират/ме. За сега не са измислили как да избягаме от това.

И, за да съм в темата - нещо странно, което дъщеря ми (на 3г.) разказва вече няколко пъти - ще си ляга, следобеден сън (добре, че още не се е случвало вечер в тъмното) и ми сочи към срещуположния ъгъл на стаята "Там има един мъж". Не навлизам в подробности да я разпитвам, до сега само 2 пъти ми е казвала с подробности за него. Втория път каза, че бил с дълги крака, а после му виждала само устата (малко като котката от Алиса, а тя не е гледала филма, нито чела книга, поне не вкъщи).
Гледам аз да не се стряскам, че да не изплаша и нея, но си е леко плашещо 😬

# 646
  • Там където
  • Мнения: 975
Вишняна, 90% от децата до 3г. възраст виждат повече от нас в астрала, помнят си преражданията, имат и ред други "паранормални" способности... Хиляди деца декларират, че виждат нещо, но естествено възрастните смятат това за фантазия и детски страхове. Ще премине. Не я плаши, не отричай, казвайки, че не виждаш нищо, ако това, което вижда не я плаши, значи всичко е ОК Simple Smile

# 647
  • София
  • Мнения: 1 234
И моето дете веднъж "видя" някакъв човек в хола. Не помня колко годишен беше, само ни казваше, че един мъж седи на дивана. След години се бях сетила за това и като го попитах, се оказа, че още го помни. Приличал на Иван Вазов, с мустаци и шапка.
За сънищата- според мен са по темата, само ако са пророчески. Иначе и аз наскоро сънувах, че известен политик, облечен с червени дрехи ми целува ръцете и Гала, че се е сбръчкала като 80-годишна и с огромни торбички под очите. Да, странно е, но няма връзка с нещо случило се в реалността.

Последна редакция: пн, 13 сеп 2021, 23:11 от 4μΕ

# 648
  • Мнения: 112
Здравейте, ще Ви разкажа на мен какво ми се е случвало.
Едната история е от типа ,, Не ти е било писано,,
Прибирах се от работа, за да стига до в къщи трябва да мина голям булевард. За да преминеш , трябва да се гледаш светофарите за колоездачи- общо 3. Чакам си да светне зелено, да спрат колите и да премина.
На 3 вече упражнението се повтаря, светва зелено, спират колите и аз, аха да тръгна и все едно нещо ме дръпна за якето, чак се върнах назад.
В този момент премина кола на червено с бясна скорост, 1 секунда по-рано да бях тръгнала, щях да си остана там. Бях абсолютно сама.
Другата ми история, дядо ми почина съвсем наскоро. Много го обичах, беше ми много мъчно и ужасно да го гледам в ковчега. През цялото време на гробището около ковчета се мотаеше едно чисто бяло бебе коте.
Гробарите се опитваха да го подплашат, но то си седеше около нас и обикаляше. След като го сложиха в гроба и започнаха да хвърлят пръст отгоре, котето само си отиде. Не знам дали има нещо паранормално, но за мен беше знак.

# 649
  • Мнения: 537
Забравих да отбележа относно съня си,  че това се случва, когато сънувам в много бяло навсякъде. Хайде,  да не се иронизираме и подценяване преживяното!? Щото утре ще дотърчиш с подобна история и ще очакваш да те приемем сериозно.
Ето какво ми се случи пък на мен. Съвсем не на сън, а  наяве.
Днес идвам на работа, и вентилаторът ми разпертушинен. Гледам, и не мога да повярвам на очите си, веднага започвам да се тюхкам и питам колегите кой беше, кой го е съборил на земята и счупил.
И те ми обясниха, че така са го намерили в петък сутринта, когато
 аз не ходих на работа.
И си казвам дай поне да видя върти ли перката. Включвам и - Пуф!!! Ударих тавана, така подскочих. 🥴
Щепселът на вентилатора отдавна се беше прокъсал и аз го гледах,  и се чудех кога ли ще спре да работи. Въобще не ми е дошло на ум, че може да ме тресне тока, или да ми гръмне в ръцете. За щастие, когато го включих днес, бях далече от разклонителя.
Какво се беше случило, всъщност.  Белият, найлонов ремък,  обхващащ двете части на вентилатора се беше скъсал. И затова венти се беше разпаднал на части.
Ако всичко си беше, както винаги, нямаше да ми се размине в един момент удар от ток, защото аз съм постоянно с ръце върху разклонителя-включвам зарядни, местя го, слагам неща отгоре му.
🥴
Вчера на висок глас проклинай съдбата си и говорех на Бог, че не ме обича и, че не го е грижа за мен.

# 650
  • Мнения: 12 316
Не знам дали е толкова странно, но да споделя и аз. Моята първа братовчедка почина на 6 годинки при обикновена операция. Така и не се разбра точно от какво, това беше по времето на социализма, аз бях ученичка. В един момент вуйна ми ни викна в църква, за да й направи помен послучай 30 години от смъртта. Мисля, че и повече помени не правихме. През цялото време на помена, в църквата се въртеше едно дете на възрастта на братовчедка ми, имаше дори и физическа прилика. Вуйна ми много му се радваше през цялото време, напомняше й за детето й. Странно ми беше, защото не можеш да видиш често деца в черква, пък и да стоят на панахида, съвсем.

# 651
  • Мнения: 2 123
Не знам дали е толкова странно, но да споделя и аз. Моята първа братовчедка почина на 6 годинки при обикновена операция. Така и не се разбра точно от какво, това беше по времето на социализма, аз бях ученичка. В един момент вуйна ми ни викна в църква, за да й направи помен послучай 30 години от смъртта. Мисля, че и повече помени не правихме. През цялото време на помена, в църквата се въртеше едно дете на възрастта на братовчедка ми, имаше дори и физическа прилика. Вуйна ми много му се радваше през цялото време, напомняше й за детето й. Странно ми беше, защото не можеш да видиш често деца в черква, пък и да стоят на панахида, съвсем.
Може да е дете на някой работещ в църквата. Но пък би ми било приятно да срещна някой, който прилича на мой близък починал, просто ей така да си побъбря за малко.

# 652
  • Мнения: 12 316
Странно е. На панихида на мой много много близък човек беше дошла негова роднина с мъжа си. Отначало дори не го бях погледнала, но накрая те дойдоха, за да се поздравим. Когато го погледнах, направо щях да падна - толкова приличаше на покойният на млади години. Предполагам, че това е някакъв етнически тип в селото, в което са родени. Чувството обаче е много странно - едновременно те привлича и натъжава.

# 653
  • Мнения: 960
Здравейте! Преди време някъде в темата бях чела , че  на 40-те може да видиш духа на близък и да се сбогуваш. Отиваше се на гроба с бутилка вино. Не си спомням точно как беше. Баба ми почина преди няколко дни и много искам да се сбогувам някак си. Някой знае ли за подобен ритуал?

# 654
  • In The Middle Of Nowhere
  • Мнения: 3 222
Аз съм чувала за нещо такова, но не бих се занимавала нито с това, нито с други подобни неща. За мен е безсмислено и няма да доведе до нищо добро.

# 655
  • Там където
  • Мнения: 975
Това, което съм чувала е че образът на покойника се явява в бутилката с вино. Доста народ изпратих на онзи свят последните години, не съм наблюдавала този феномен. Нека почиват в мир - ако имаме нужда те помагат.

# 656
  • Мнения: 12 316
Аз също не бих безпокоила покойник с такива суеверия. Освен това, доколкото съм чела, астрала е пълен с всякакви, да ги наречем "същества", които не винаги са добронамерени. Затова, всеки, който е що годе в материята, съветва да не се викат духове и всякакви подобни практики.

# 657
  • Мнения: 960
То не, че се безпокой ами така можело да се сбогуваш с него.  Вярвало се, че 40-тият ден душата си заминава от Земята. Носиш бутилка вино на гроба и там се виждало образа на починалия.Съфорумка беше казала , че се получило. Иначе и аз съм далеч от мисълта да викам духове. Просто искам да се сбогувам.

# 658
  • Мнения: 2 123
Честно казано бих се уплашила ако видя починал в бутилка, или някаква друга форма. Трябва сам за себе си да търсиш начин да се сбогуваш, което не винаги е възможно...

# 659
  • BG-DE
  • Мнения: 5 950
А, защо ти е нужно да видиш образ в бутилка за да се сбогуваш? Можеш да го направиш на гроба, в къщи пред снимка на покойния или в църква, едно и също е така или иначе от покойника няма да чуеш думи, а това с образа в бутилката вино ми се вижда малко като самовнушение, човек ако много иска да види някого или нещо го вижда. Когато майка си отиде месеци наред ми се привиждаше на улицата, а след смъртта на татко дълго време "чувах" тракането на проходилката му.

Общи условия

Активация на акаунт