🔥 Джан Яман 🔥 - Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 4

Джан Яман 23/01/2021 гост в
Ce'Posta PerTe по Canale 5
Целия видеоклип
Има поща за теб с Мария Де Филипи предод:

Това е от видео-визитката:
Ненадминат в ТВ изявите
Над 8 милиона фенове в социалните мрежи
През изминалата година носител на 4 престижни награди
Джан Яман
Италия я нося в кръвта си
“Учил съм 5 години в италиански лицей и бях най-добрият ученик”
И всеки път…
“Италия е необикновена за мен”
Любовта, която хората ми показват,
“Много съм благодарен за тази обич”
Ме разчувства.
За мен домът е свято място
И благодарение на майка ми
Не спирам да уча,
Даже и да танцувам танго.
“Целувка, чао!”
След като влиза в студиото:
Водещата: Добре дошъл! Сега ще се успокоят, може би.
Публиката аплодира и пее
Водещата: Свикнал си вече. Сега вече са спокойни. Благодаря, че си тук. Видях, че танцуваш танго с майка си – тя е много добра.
Джан: Майка ми се занимава с танго от три години и искаше да научи и мен. Затова по време на пандемията танцувахме заедно. В сериала, в последния епизод, използвахме това и танцувах с Йозге, моята партньорка. И това го имахме благодарение на мама.
Водещата: Да покажем, кой те е поканил.
Тук влиза племенницата и разказват историята за смъртта на майка й и за отдадеността на лелята да отгледа нея и тримата й братя и сестри.
[Прескачам направо срещата на лелята с Джан]
Джан: Честита Коледа (след като влиза и подава цветята на лелята; не разбрах защо я поздрави за коледа? Сядат заедно на диванчето)
Джан: Как си?
Лелята: Добре, благодаря.
Джан: Седнал съм тук до един ангел. Много емоционална беше да чуя всичко това. И аз съм отгледан от две баби. Майка ми и баща ми работеха. Бях на три години и майката на моята майка ме отгледа, също и майката на баща ми. Когато учех в лицея, баща ми банкрутира и майка ми се занимаваше с всичко. Това беше история, която ме развълнува, мислейки и за моето минало. Жените са много важни. Като се замисля, бих бил нищо, ако ги е нямало жените, които са присъствали в живота ми.
(Внасят кутията с чашите за чай)
Джан: Чух, че си много запалена по моя сериал.
Лелята: Да (срамежливо)
Джан: Хубаво.
Лелята: Много си добър. Освен красив, си и много добър.
Джан: Сега съм на 30 години и виждам, че много хора имат много тъга в живота си, а аз съм станал човек, който им носи радост с моят сериал. Това е нещо много вълнуващо, защото осъзнавам, че това е чиста любов, и е се превърнала в голяма обич, на която аз отвръщам. (аплодисменти) Това е нещо турско, пием чай. Вие тук нямате чаши, нали знаете. Затова си помислих, че би било хубаво, ако донеса чаши за чай. Би било много хубаво, ако след това, с теб се срещнем да пием чай. (аплодисменти) Това е специално за теб, подарък.
Лелята: Благодаря.
Джан: Искаш ли да ми кажеш нещо? (публиката се смее)
Лелята: Дори моята племенница, най-малката, ти се радва много. Тя е на пет години и половина и ти се радва. Казва: “Колко е хубав г-н Джан”. (аплодисменти)
Джан: Много съм щастлив, че мога да донеса радост във вашия живот. Когато гледам, че тази роля, която играя, носи сила за живот на хората, се вълнувам много.
Лелята: Вярно е.
Джан: Мислех си да спра да бъда актьор. (публиката се възмущава) Не, не исках да кажа това. За мен животът не е задължително нещо идеалистично. Виждай това, че по този начин докосвам живота на другите, ме кара да забравя идеята да се откажа. (аплодисменти) Освен тези чаши, моят герой ?? Винаги в ръцете си имах тези лунни камъни, един бял и един черен, където и да отида, винаги са в ръката ми. Странна история. Ти си имала много черно в живота си, нали. Но и някои неща са бели, нали. Имаш перфектна племенница, имаш деца. Тези ще ти донесат радост със сигурност. Исках да ги подаря на теб.
Лелята: Благодаря.
Джан: Моля. Твоята племенница ми каза… Трябва да видя дали я скъсах... Не, добре… Исках д ти донеса едно колие, вътре има снимката на твоята сестра. Бих искал да ти я закача.
Лелята: Благодаря.
Джан: Малко е трудно се затваря. Може да я оставиш така.
Лелята: Благодаря много.
Джан: Как гледаш моя сериал?
Лелята: Гледам ги вечер на турски.
Джан: На турски?
Лелята: Да, със субтитри на италиански.
Джан: Научила ли си някакви думи?
Лелята: Евет.
Джан: На компютъра или на телефона?
Лелята: На телефона.
Джан: Не е ли трудно на телефона?
Лелята: Справям се. Малко е малко, но се справям.
Джан: Виж, имам още един подарък. Какъв е според теб?
Лелята: Това, че ти си тук, е достатъчно. (аплодисменти, той я прегръща)
Джан: Донесъл съм ти един телефон, който го няма дори в продажба. Сериозно говоря. Искам да ти подаря това, за да можеш да ме гледаш по-лесно, без усилия. Виж, има и снимката отгоре. И съм донесъл и калъфчета, които можеш да…
Лелята: Благодаря.
Джан: И моят номер го има записан. Но обещай, че няма да го дадеш. Само за теб е.
Лелята: Обещавам. Благодаря. Благодаря
Водещата: Искаш ли да кажеш нещо на леля си?
Племенницата: Искам да разчиташ повече на мен. Искам да ти бъда подкрепа така, както ти си била за мен. Със сигурност ням да съм толкова добра, колкото мама, да те изслушвам, но ще се опитам. Защото дори и да не го приемеш никога, аз пораснах. И затова можеш да спреш да ми се обаждаш постоянно и да правиш по сто обаждания на ден. Но в крайна сметка, това е част от теб. И може да го приемем заедно.
Водещата: Значи, може да отворя?
Лелята: Да. (прегръщат се)
Джан: Има още нещо, последно. Искам да подаря още нещо. Ако би искала да избереш нещо от мен..
Водещата: Бъди внимателна.
Джан: С удоволствие, бих ти го подарил. Може да бъде този пръстен, колан, гердан, даже сакото. Има и парфюм върху него.
Лелята: Няма нужда.
Водещата: Но това е нещо хубаво, което ти каза. Другите ги избра той. Избери си ти сега. Хубаво нещо е.
Лелята: Сакото. (сваля сакото и го слага на раменете й)
Джан: Това е по модел на моя мениджър Илкер Белги. Нещо, което не се намира никъде. Специално за теб. Беше специално за мен, сега специално за теб.
Лелята: Благодаря.
Водещата: Благодаря много. (аплодисменти) Джан, благодаря. Отново поздравления. Успех.
Джан: Благодаря.