Толкова се страхувам, сърцето ми е свито

Нормално е да се страхуваш в тоя момент. Напълно те разбирам. По принцип и аз съм от типа жени, които се чувстват истински щастливи, само когато са в двойка. Но, уверявам те, вероятността да останеш завинаги сама е нищожна. Особено щом си от жените, които търсят любов. Самотни остават само тия, дето са толкова наранени, че не смеят да се хвърлят в нова връзка. Не допускай това за нищо на света! А любовта ще те намери сама, просто бъди готова за това и не я изпускай!

Мила искам да ти кажа да не се страхуваш от промяната в живота си.Станалото ,станало-важно е сега да мислиш позитивно и да гледаш само напред.Ще срещнеш трудности,но нали за това са приятелите,родителите-все някой ще ти помогне в този момент дори и само ,за да те изслуша.А и да ти кажа честно сигурна съм,че ще се справиш,защото имаш най-голямата мотивация за всяка една майка-детето й!

Аз няма да ти пиша да се стегнеш,да не клюмваш...По простата причина,че когато аз минавах по  пътя от семейството към самотата,всички тези думи ми звучаха като английското "Как е времето днес?"Искам да ти кажа,че си права-страшничко е,особено в началото.Според мен е по-добре да преживееш първо раздялата,натъгувай се ,самосъжалявай се,до момента,когато сама,отвътре ще ти изскочи мисълта-Аз какво правя!Хайде,няма време за самосъжаления!
Несигурността -не само финансова,а как ще продължат твоите отношения с бившия,отношенията на детето с него, ще те тормозат.Може би това е периодът на адаптация,после разбираш,че всички около теб са зрители,единствена ти отговаряш за живота си  и за живота на детето си.
Пожелавам ти успех в търсенето на самата себе си!

Здравей
Предполагам колко много ти е трудно, колко много въпроси без отговор, страх от неизвестното ............... Мисля си обаче, че всичко това е временно. Наистина ще ти трябва време за да свикнеш с новия си живот, но както всяко начало и това ще е трудно, но не завинаги. От теб зависи колко дълго ще е това. Времето лекува - сигурна съм в това, а и всички ние винаги ще бъдем тук за да те подкрепяме, за да ти вдъхваме сила в трудни моменти, за да ти помагаме. Винаги можеш да ми пишеш когато ти е много трудно, когато не можеш да заспиш от терзания, когато имаш нужда да споделиш ! Пожелавам ти всеки следващ твой ден да е по-хубав и смислен от предишния !

   

Щастливо разведена!!! Има и такова животно - аз! 
Колкото и странно да ти звучи сега това, да си сама наистина не е толкова зле. Искаш да отидеш на фризьор, на козметик, на кафе с приятелки, по магазините, да си купиш някой скъп парцал, от който всъщност нямаш нужда в момента, ами просто го правиш стига да можеш да си го позволиш финансово. А както виждам, въпреки че в момента явно и финансите са в криза, ти си била движещият фактор в семейството и няма да ти е невъзможно да се справяш сама. Започни от там, постарай се да си стъпиш на краката първо финансово, а после и емоционално.
За самотата - щом имаш детенце никога не си сама! Е, когато заспи и останеш сама със себе си е кофти понякога, но и това отминава с времето, с всичко се свиква.
Първите месеци след раздялата явно всички си мислим, че цял живот ще си останем сами и като сме с дечица никой няма да ни погледне, но не е така! Точно, когато аз бях най-убедена в това се намери и човек, който да се интересува от мен, въпреки факта, че дори още не бях официално разведена!
А факторите, които ми повлияха, за да се взема в ръце бяха на първо място семейството ми, приятелите, работата и учението ми и не на последно място форумите на БГ мама и най-вече онази "страшна" секция, която вече се казва "Родители отглеждащи сами децата си". Там срещнах много добро отношение и подкрепа от съвсем непознати хора, които ми помогнаха страшно много!
Малко повече смелост ти пожелавам, за да се присъединиш към нас, мисля, че няма да е толкова страшно!   

за az_tuk:ако ти е много тежко можеш да ми пишеш на ЛС(незнам точно какво е,но ще го разуча)ей така,просто да си поговорим.