- Публикувана: 25 септ. 2006, 16:05 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2007, 09:49 ч.
Ако ви кажат, че носите увреден плод, ще го махнете ли?
Най-вероятно ДА
Не бих понесла след време мъката на това дете,болката в очите му като разбере че съм можела да му спестя тези страдания
Не бих понесла след време мъката на това дете,болката в очите му като разбере че съм можела да му спестя тези страдания
знам, че това е почти убийство, но съм склонна заради самото детенце, да не се мъчи! 
Аз отговорих с не.
Първо какво значи увреден плод, кога ще бъде установен този увреден плод и много други въпроси, които никоя от вас май не си задава и с лека ръка казвате ДА.
Не искам никого да обвинявам, всеки сам си носи кръста.
ПО принцип при амниоцинтезата например не могат да се открият всички недъзи, при ехографията се откриват твърде късно. Едно такова решение в късен стадий на бременността е равносилно на убийство. Ще ме извините за грубия изказ, такова е моето мнение просто,
Не можете и да предположите какво би ви дарило едно такова дете и на какво би ви научило.
Оставете безсънните нощи, побелелите коси. Тях ги има всяка майка. Просто погледнете нещата и от друг ъгъл преди с лека ръка да решите да се правите на Господ.
Имаше подобна тема в Родители преживели загуба, ако я намеря, ще я пусна.
Първо какво значи увреден плод, кога ще бъде установен този увреден плод и много други въпроси, които никоя от вас май не си задава и с лека ръка казвате ДА.
Не искам никого да обвинявам, всеки сам си носи кръста.
ПО принцип при амниоцинтезата например не могат да се открият всички недъзи, при ехографията се откриват твърде късно. Едно такова решение в късен стадий на бременността е равносилно на убийство. Ще ме извините за грубия изказ, такова е моето мнение просто,
Не можете и да предположите какво би ви дарило едно такова дете и на какво би ви научило.
Оставете безсънните нощи, побелелите коси. Тях ги има всяка майка. Просто погледнете нещата и от друг ъгъл преди с лека ръка да решите да се правите на Господ.
Имаше подобна тема в Родители преживели загуба, ако я намеря, ще я пусна.
Не мисля че бих.Въпреки че осъзнавам ,че това може да не е много правилно от хуманна гледна точка.Но имам доста познати които имат деца с увреждания и виждам че не е толкова просто.Трябва голяма смелост за да махнеш едно дете,особенно ако си го осъзнал като такова.Много малко хора осъзнават наистна какво означава една бременност.Увредените деца за които говоря сега са на 30 години.Въпреки че са в инвалидни колички и определено освен двигателни имат и умственни проблеми,те разсъждават по свой си начин,имат техни си радости,интереси,като деца на 3 години са.И мисля че са доволни от живота си.Не ги притеснява факта че са в това положение,защото не си дават сметка.И ако можеха да отговорят на въпроса какво биха предпочели да живеят по този начин или да ги няма, със сигурност биха избрали първото.
Трудно е да се живее с мисълта че сте взели решение да прекъснете бременноста,предполагам.Аз преди да започна с тройния тест и морфологичния анализ си бях казала,че какъвто и да е ризултата няма дори да си помисля за аборт.Медицината много често допуска фатални грешки,не мога да си представя да изгубя здраво дете в 5 месец ,само защото съм решила да се подложа на амниоцентеза или защото лекаря ме е убедил че нещо не е наред.Съпругът ми е кръстник на едно красиво,здраво и палаво момиченце на 5 години,което през 2001 се роди,благодарение на това че майка му разсъждаваше по същият начин по които разсъждавам и аз сега.Лекарите бяха убедени ,че бебето е със спина бифида и подлагаха майката на атаки непрекъснато,убеждавайки я категорично,че трябва да предизвикат раждане в 6 месец,тъй като така или иначе детето има малки шансове за отселяване.
Трудно е да се живее с мисълта че сте взели решение да прекъснете бременноста,предполагам.Аз преди да започна с тройния тест и морфологичния анализ си бях казала,че какъвто и да е ризултата няма дори да си помисля за аборт.Медицината много често допуска фатални грешки,не мога да си представя да изгубя здраво дете в 5 месец ,само защото съм решила да се подложа на амниоцентеза или защото лекаря ме е убедил че нещо не е наред.Съпругът ми е кръстник на едно красиво,здраво и палаво момиченце на 5 години,което през 2001 се роди,благодарение на това че майка му разсъждаваше по същият начин по които разсъждавам и аз сега.Лекарите бяха убедени ,че бебето е със спина бифида и подлагаха майката на атаки непрекъснато,убеждавайки я категорично,че трябва да предизвикат раждане в 6 месец,тъй като така или иначе детето има малки шансове за отселяване.
Да, ако се докаже със сигурност, че плодът е увреден.
Отговорът ми е много прост - всички искаме и се борим децата ни да са щастливи, а такива деца никога не биха могли да са щастливи, колкото другите, защото са различни и защото обществото ни не ги приема по необходимия начин.
Отговорът ми е много прост - всички искаме и се борим децата ни да са щастливи, а такива деца никога не биха могли да са щастливи, колкото другите, защото са различни и защото обществото ни не ги приема по необходимия начин.
Със сигурност да!И не смятам, че това е убийство, както се изрази Вечерница 
По темата дали аборта е убийство сме се начели на достатъчно спорове!
По темата дали аборта е убийство сме се начели на достатъчно спорове!
Както е казала София-да не дава Господ да правя такъв избор!!!Прекалено дълго чаках това дете,за да се обременявам с такива мисли...Все пак,ако трябва да отговоря на въпроса,бих маркирала последния отговор-"не мога да преценя"-защото зависи от много фактори-за какво увреждане става въпрос,доколко е лечимо и отстранимо след раждането,в кой месец е плода....
през петия месец на бременността си наблюдаващата гинеколожка ми каза, че в мозъка на детето ми има киста, която ще подтикне развитието му както физически така и психически и трябва да го махна. след направените по мое желание десетки изследвания, повечето от които отричаха всякакъв проблем, реших да родя против волята на лекарката. сега имам син ан 5 месеца - 10,300 кг. и 70 см. ,а детската лекарка каза,че дори и умственото му развитие е по напред от това за възрастта му. какво щях да направя ако се бях предала и непослушала вътрешния си глас...