В момента чета ... 68

  • 44 493
  • 741
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 4 714
Много полезен ми е коментарът на flibusta, т.к. не съм чела Юнасон (мисля, че и филм има по първата книга) и признавам, след мнението й от последната страница, ще го пропусна.
Благодаря Simple Smile Филмът също е чудесен. Един от трите филма, екранизиращи роман (другите са "Пилето" и "Полет над кукувиче гнездо"), които не отстъпват на литературния оригинал.

Само за протокола - никът ми идва от името на най-големия руски книжен тракер. Но съм мъж Wink

😊
Съжалявам за объркването.
Много полезна информация (уж знаех по-големите тракери), от която ще се възползвам.
Преди години (с друг ник) бях пуснала тема за филми по книги, която имаше активност и бяха споделяни интересни заглавия.
Един от успешните за мен (и по-добър от книгата) филми е “Червено сорго” https://www.imdb.com/title/tt0093206/ по романа на Нобеловия лауреат Мо Йен.

Довърших "Убийството на прислужницата". Много приятна книга, почувствах се отново на 15 и четяща Агата Кристи Simple Smile
Никога не мога да оставя Агата Кристи Simple Smile Реших да започна тази, за да се поразсея:

https://chitanka.info/text/30301/4

Ален мак,
Скрит текст:
с най-добри чувства, личният Ви пример щеше да подсили съветите, които ми давате да се придържаме към добронамерен разговор.

# 466
  • София
  • Мнения: 1 195
Момичета,
коя от двете е обсъжданата по-назад книга? Blush
Шепнещия мъж - Алекс Норт или Шепнещият - Донато Каризи?

# 467
  • Мнения: 2 636
Втората е доста обсъждана в предишни постове.

# 468
  • София
  • Мнения: 1 498
Получих си книжките. И четирите са ми на вестникарска хартия, но най-важното е да сме живи и здрави! 😂

# 469
  • Мнения: 5 005
Приключих с Мракът в сърцето ми и съм със смесени чувства. Не разбирам защо са променили и превели така заглавието на българското издание. Анотацията също е много зле и ако не бях прочела препоръките тук, едва ли щях да прочета този роман.
Книгата се чете скорострелно — страница след страница и въпреки това не успя да ме накара да съчувствам, разбера или оправдая някого от героите. Не особено убедителен сюжет, сякаш липсваше нещо и можеше още малко да се добави към всяка от историите.
Със сигурност ще следя и очаквам и друго от авторката. Има потенциал.

# 470
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 346
Аз свърших с биографията на Катето Евро. Много интересно ми беше. Всичко е поднесено с присъщото й чувство за хумор. Много се смях на някои моменти, други ме трогнаха. Хареса ми.

# 471
  • Мнения: 6 678
Аз приключих със "Спасителят" на Спаркс. Трогна ме към края, но пакетчето с кърпички оцеля. На моменти ме дразнеше женския персонаж.
Продължавам с "И пета ще умре" на Баркър.

# 472
  • Мнения: 5 005
И на мен ми се чете нещо, което така да ме развълнува, че да се леят сълзи.
Имам спомени за ридания над Хиляда сияйни слънца преди повече от 11 години и Човек на име Уве преди 4 години... Оттогава една коравосърдечност явно ме е налегнала.

# 473
  • Мнения: 5 945
И на мен ми се чете нещо, което така да ме развълнува, че да се леят сълзи.
Имам спомени за ридания над Хиляда сияйни слънца преди повече от 11 години и Човек на име Уве преди 4 години... Оттогава една коравосърдечност явно ме е налегнала.
Spastic Children, за "Лятото на страха, определено направих асоциация с "То" още в началото, когато авторът представяше героите. Но е трудно да не ги сравниш, защото става дума за група деца замесени с някаква паранормална сила. Simple Smile
Много бавно чета и още съм само на 1/6 от книгата, но определено ми хвана вниманието.
Тук е моментът да кажа, че аз не съм особено претенциозен читател. През животът си съм почвала да чета и оставяла само 2-3 книги. Една от тях, срам не срам, е "На изток от рая", Д.Стайнбек.  Просто не можах да издържа на дългото протяжно начало. Приятел ми каза, че след първите 50 страници нещата се оправят, но в момента имам нужда от по-динамична книга. Grinning

# 474
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 10 120
И на мен ми се чете нещо, което така да ме развълнува, че да се леят сълзи.
Имам спомени за ридания над Хиляда сияйни слънца преди повече от 11 години и Човек на име Уве преди 4 години... Оттогава една коравосърдечност явно ме е налегнала.
Ако ти се реве,  пробвай със "Споделен живот".

# 475
  • Мнения: 5 005
Лолита, благодаря. Приемам с интерес и други предложения, това заглавие съм го чела.

# 476
  • Мнения: 5 945
Лолита, благодаря. Приемам с интерес и други предложения, това заглавие съм го чела.

Моето предложение е малко странно, но това е единствената книга, на която съм плакала през живота си и двата пъти когато я четох (като тийн и на 25 години пак)
Черният красавец, Ана Сюел. Simple Smile

# 477
  • София
  • Мнения: 12 040
Аня, аз бих препоръчала "Крехко равновесие" (Рохинтън Мистри) и "След края" (Клеър Макинтош).

Чета "Моя мрачна Ванеса" и ми иде да убия някой педофил с голи ръце!
Не съм чела "Лолита" , отчитам го като мой пропуск,който трябва да поправя, но "Моя мрачна Ванеса" много ме развълнува, разгневи, вбеси, изпълни с всякакви емоции от ярост до състрадание. Нагледно е описано как по абсолютно нелеп начин може едно дете да попадне в изкусно изплетените мрежи на учител-педофил. Пфу, абсолютен гнусняр!  (Извинявам се за израза, не намирам по-подходящ).
Изобщо много я съпреживявам тази книга.. Ако ми дадат в момента аз бих кастрирала някой педофил с голи ръце, без да се поколебая за секунда!

# 478
  • Мнения: 5 005
След края не съм я чела и много благодаря за насоката! Ще е сред заглавията, които възнамерявям да разграбя от издателството.

# 479
  • Мнения: 2 256
И на мен ми се чете нещо, което така да ме развълнува, че да се леят сълзи.
Имам спомени за ридания над Хиляда сияйни слънца преди повече от 11 години и Човек на име Уве преди 4 години...

Чела ли си "Оскар и розовата дама" на Е.Е.Шмит? Ако не си и ти се плаче, препоръчвам ти я. Но не само заради това, много смислена и философска е, макар и кратка.

Общи условия

Активация на акаунт