Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Опитва ли се мъртвата ми баба да ми даде знак?

  • 2 162
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 802
Здравейте, нарочно пиша това тук, а не в раздела за паранормалното, защото по принцип никога не съм вярвала в такива неща и искам мнение както от хора, които вярват в такива неща, така и от такива, които не вярват. Наскоро баба ми почина. Боледуваше дълго и мъчително, беше на легло около 5 месеца, след това почина. Не можах да я видя преди смъртта ѝ, избягвах да ходя там. Имам бебе, което скоро ще стане на 6 месеца. Ходех за по една минута, колкото да покажа детето за малко, но не ми беше приятно да го правя, тъй като се притеснявах малката да не се уплаши и освен това там не миришеше никак добре по обясними причини. Бях ядосана на баба си,задето отказа да се бори и се докара до подобно състояние. За последно отидох там на 25 декември, а на 5 януари баба ми почина през нощта. Не отидох на погребението, защото съм с малко дете, но много исках да поднеса цветя преди да я изнесат с ковчега от тях. За съжаление, когато отидох, вече я бяха изнесли и не успях да го направя. Натъжих се, но майка ми ми каза, че явно така е трябвало да стане, че сигурно не е искала да я виждам така и да я запомня такава каквато беше, когато беше здрава. Отделно всички ме убеждаваха да не ходя, защото имам бебе, защото съм кърмачка и така нататък и аз в крайна сметка реших да не настоявам. С баба ми бяхме много близки, тя беше много интелигентна и забележителна жена, много я обичах, имахме страшно силна връзка. Тя не вярваше в отвъдното. Казваше, че ако съществува прераждане то тя ще продължи да живее чрез частицата, която е оставила в мен. Наследила съм от нея дарбата да пиша стихове и тя вярваше, че чрез това тя ще продължи да живее след смъртта. Снощи обаче ми се случи нещо странно. Сънувах любимата си баба как стои на една гара и чака да дойде влак. Говорихме си и тя каза, че не е знаела, че е мъртва. Каза ми, че ме обича и държа ръката ми докато влакът дойде. На раздяла ми каза нещо странно - че пулсът ѝ е 170 удара в минута. Събудих се, защото бебето шаваше и погледнах към часовника - сочеше 7:37, дори присвих очи,за да видя по-добре. Накърмих бебето и отново съм заспала, следващия път, в който бебето отново ме събуди, пак погледнах часовника и много странно - показваше 5:40. Може да съм била сънена и да ми се е привидяло предния път, но на сутринта проверих и видях, че се навършват 17 дни от смъртта на баба ми. А 7:37 (7+3+7=17) го приех като някакъв знак. Според вас опитва ли се мъртвата ми баба да ми каже нещо и дали не иска да отида на гроба ѝ или да запаля свещичка? Много мислих и търсих мнение от мои познати, но всички ми казват, че съм луда и че това са просто съвпадения.

# 1
  • Мнения: 6 687
Да, съвпадения са. Ти обаче тъжиш и не си преживяла все още раздялата с баба си, така че иди и и запали свещичка, най-вероятно ще ти помогне психически.

# 2
  • Мнения: 830
не знам дали е знак от баба ти, но за мен е знак от твоето подсъзнание, че изпитваш нужда да се сбогуваш с нея. направи го някак - не знам колко е удачно наистина да ходиш на гроба ѝ (аз бих отишла), можеш просто да отидеш в някоя черква и да запалиш свещичка в нейна памет, поседни там за минутки и се сбогувай. в крайна сметка най-нормалното нещо е децата и внуците да изпратят някой, а не обратното...
(п.с-аз също съм имала подобни сънища, най-страшният беше когато в момента на събуждането ми сутринта женски глас, на възрастна жена ми извика отчаяно отдалеч-дядо ти умира. този ден дядо ми наистина почина след обяд...спях на светната лампа много години, докато не започнах да живея заедно с мъжа ми)

# 3
  • Варна
  • Мнения: 21 540
Няма значение дава ли ти знак или не, защо просто не отидеш в църква и не запалиш свещ, предполагам, че ще се почувстваш по-добре. Аз на гробищата не ходя, но в църква често паля свещи, ей така като ми домъчнее или просто усетя нужда.

# 4
  • Мнения: 3 670
баба ти ти казва, че си има свои 'задачи' (отива с влака да си ги върши), казала ти е, че те обича, макар, че ти си го знаеш, и сте се сбогували, нещо, за което ти си се опасявала, че не си направила добре.

# 5
  • Мнения: 2 866
Майка ми почина, когато детето ми беше на 5 месеца. Баща ми - на 7 месеца. И на двете погребения съм ходила, разбира се. Не съм и мислела за суеверия.
Остави детето на някой и отиди на гроба, сбогувай се за да не ти тежи.

# 6
  • Мнения: 3 083
Не си ходила да видиш баба си, когато е била болна, не си отишла и на погребението й под някакъв предтекст. Има два варианта: баба ти ти дава знак, че е тъжна, защото не сте се сбогували, или подсъзнателно изпитваш вина.

# 7
  • Мнения: 1 593
Не си ходила да видиш баба си, когато е била болна, не си отишла и на погребението й под някакъв предтекст. Има два варианта: баба ти ти дава знак, че е тъжна, защото не сте се сбогували, или подсъзнателно изпитваш вина.

Залагам на чувството за вина , а не на знаци .

# 8
  • Мнения: 398
Не знам дали е знак или чувство за вина, но определено трябва да се сбогуваш с нея. Докато спи бебето ти седни и ѝ напиши прощално писмо. Напиши какво ти тежи и с какво хубаво ще я запомниш. После ѝ “изпрати” писмото. Изгори го или ще го вържи за балон с хелий и го пусни да отлети (или нещо друго). Важното е да видиш как изчезва писмото. Скърбенето по починал близък е дълъг процес. Има различни периоди, през които минаваме- отричане, обвиняване, самообвиняване и т.н. до осъзнатото приемане на смъртта. Ако вярваш в отвъдното ѝ пали всеки ден до 40то свещ. Смята се, че помага на душата да премине. Друго и да искаш, не можеш да направиш.

# 9
  • Мнения: 59
Върви на гробищата и се сбогувай! Напиши нещо за нея, щом можеш да пишеш.
Според мен се чувстваш много виновна. Аз също загубих обичната си баба преди няколко месеца. И понеже ходех да я виждам съботите, но не всяка събота, след като я загубих се почувствах много зле за пропуснатите моменти. Много ми липсва. Всяка събота се събуждам с много тягостно чувство и още често си поплаквам.

# 10
  • Мнения: 1 293
Отиди в църква,запали свещ и се сбогувай.Ако още ти тежи на душата,сподели със свещенника,думите му действат успокоително.

# 11
  • Мнения: 2 124
Отиди в църква. Постой, помисли за баба си, запали свещичка. Не се обвинявай. Чувала съм, че майки с малко дете не трябва да ходят на гробище. Когото порасне ще отидеш.
Аз бих говорила с отеца - сънувала си я. Ще те успокои.

Последна редакция: пт, 22 яну 2021, 17:24 от *Melanie*

# 12
  • Мнения: 9 528
Психиката ти отиграва раздялата или по-скоро липсата на такава с баба ти.
Не е нищо паранормално. Успокой си, помисли за нея, иди на гроба, мислено или даже на глас ѝ благодари и отдай уважение. Няма нужда от вини или обвинения. Това са нещата от живота, те са комплексни, не изолирани, не е нужно осъждане.

# 13
  • Мнения: 5 191
Според мен изпитваш чувство за вина заради постъпката си и затова виждаш подобни "знаци". Работи върху това.

# 14
  • Мнения: 7 802
Вече сте се сбогували. Баба ти е намерила начина. Иди непременно на гроба, занеси цветя и запали свещ. И посещавай понякога гроба й, мисля, че има значение.
ПП Удивлявам се как успяват с няколко думи да кажат всичко. Тази жена е разказала последните си минути преди и след смъртта. Майка ми също беше разказала с няколко думи на сина ми какво е било непосредствено преди и след смъртта й.

Общи условия

Активация на акаунт