Защо останахте с едно дете?

Баща ми има син и дъщеря. Навсякъде казва - дъщерята е друго, несравнимо. Майка ми, приживе - също. И не само от тях съм го чувала
Съдейки по форумните стандарти - не се надявай да си поддържате взаимоотношенията, защото синът ти ще си има свое семейство и както се изразяват съфорумките - да се скъсала пъпната връв😄

Аз съм едно дете в семейството. До един момент съжалявах, сега вече - не. Е, няма как да знам какво би било да бъдем две, но въпреки това.
Аз самата имах проблеми и съвсем доскоро мислех, че няма да стана майка. Исках само едно. За второ и не си помислях дори. Молех се и се борех за едно. После, набързо станах майка на две. Втората бременност беше голяма изненада за мен. Беше ми трудно да повярвам, че се случва на мен след цяло десетилетие ходене по мъките. Сега ми е доста трудно, но вярвам, че съм направила правилния избор.

Нормално е. Когато едно дете е вече факт, се задейства инстинкт, привързаност и т.н.
Когато винаги си си представял даден модел, например 4-членно семейство, но по някаква причина не си могъл да го осъществиш, нормално е да съжаляваш. За майка ми, например, "завършено" семейство е такова с 2 деца. Заради здравословни причини при нея не се е получило и естествено съжалява. Много пъти ме е убеждавала за второ, но аз не чувствам нещата така. С 1 дете съм напълно удовлетворена (вече подкарах 44 г., не мога да имам деца и не съжалявам, че нямам повече).

За възрастта, не познавам чакали до 40 за първо дете, но имам доста с 2-ро или 3-то. Както и такива с репродуктивни проблеми и на 20, и на 30+. Възрастта се оказа най-малкият фактор.

Аз родих първото дете на 40 години.
Не съм чакала, ако с този израз се определя умишлено отлагане.
Тогава се случи.

Взаимоотношенията могат да се поддържат въпреки собственото семейство или пък вероятно точно заради него. Обаждания, събирания по празници или без поводи. В момента семейството ни е разпръснато в четири държави - за нова година всички бяхме заедно, отделно се виждаме по рождени дни според който както може, използваме съвременните средства за комуникация… Така че синът ми ще има (надявам се) собствено семейство, но това по никакъв начин не би трябвало да му пречи да поддържа връзка с тези, с които е израстанал.

Хората, които изтъкват като причина, че децата трябва да са две, защото ако се случи нещо с едното няма да останеш без, са много ограничени. Силно заложено е в нашето общество , че децата трябва да бъдат две.

Преди няколко седмици, излизайки навън със сина ми, една възрастна, непозната дама ми каза, че не трябва да оставам с едно дете. Нито ме познава, нито знае колко деца имам, но тя да си каже. Предпочитам хората да са по-студени, отколкото всеки да раздава непоискани съвети на килограм.

Може да звучи възмутително, но от житейска гледна точка и наслоявания през поколенията, хората влагат някакъв разум в подобни твърдения. Човешките деца са крехки, човекът е доста крехък физически като вид, така че практичността надделява за броя на децата в едно семейство.

Аз имам близки хора, за които знам, че са решили да имат две, след като първото им дете умира преди да е навършило три години.
Не, не съм чула да са го заменили, след като впоследствие имат две.
НО болката и страха са променили виждането им относно бройката деца, които искат да имат.

В света, в който съм расла, хората с по едно дете са с лек превес над тези с две деца.


В съвременният свят и едно дете е много.
 За съжаление малко хора го осъзнават и правят пренаселен свят с все по изчерпващи се ресурси и човещина.

Отделно изискванията към жените са брутални и стемежът към перфектност и имане на всичко вкупом е доста различен свят от този дори на майките ни, да не говорим исторически даже.
Жената трабва да работи, изкарва високи доходи, гледа деца, дом, да има кариера, да е в перфектна форма и позитивна и търпелива.

Финансите все повече се стесняват, разходите растат, земята изнемогва, хората са овълчени и зли и света, който ще оставим на децата ни не е чак толкова хубав.

Да не говорим как се отглежда и едно дете в капиталистическа държава и мъжки свят.
Друга тема за разговор е.

И как да се отглежда? Както всяко друго дете. Да, натискът за перфектност го има, но да имаме предвид, че жената също има полза от това да търси кариера и да се доказва в мъжкия свят. Ако нямаше полза, нямаше и да го прави.

За съжаление е вярно и не само в България.


Във входа на баба ми и дядо ми, където мина ранното ми детство живееха хора, родени между 1910 и 1930 година. От 7 семейства само 2 имаха 2 деца. Останалите 5 имаха по едно. От техните, общо 9 деца, само 3 имаха по 2 деца, а всички останали по едно. Само съседката по етаж имаше 3 внучета, останалите имаха едно, две с клизма. 
Не съм чула някоя жена от обкръжението на баба ми да е съжалила, че е имала само едно дете. Само се оплакваха от гледане и на внуче, едно, най-много 2. Тези хора бяха преживели бежански лагери, войни, следвоенен глад и гонения, жестока жилищна криза и последният им кахър е бил завършено ли е семейството им и какво ще стане с тях ако детето им умре. Баба и дядо бяха сираци от деца и най-голямото им притеснение е било да не остане майка ми сирак. Повечето хора от тяхното поколение са губили братче или сестриче в детството и знаеха за тази възможност, но поради липса на адекватни социални грижи, средства, висока следвоенна безработица, липса на жилище са предпочели да имат едно дете.

По същото време в арабския свят питаха майка ми не я ли харесва мъжът и, че има само едно дете 🌞 и защо не се е оженила след развода. И така до пенсия я питаха 🥳, заедно със защо не съм женена аз. Свят широк.

Повечето ми български познати, които ми намилаха да раждам, че отдавна ми е време, докато нямах деца, буквално зяпнаха след като разбраха, че имам второ дете. Някои ме питаха за какво ми е 🥳, като една побърза да ме предупреди, че нямало да може да ми помага.

Честно казано не знам къде сте живяли, ама в моето обкръжение почти няма семейства с едно дете.
И в училище имах само една съученичка която беше едно дете, всички останали бяха с братя или сестри. И не само от моя клас, от целия випуск, че и другите випуски. Имахме даже с три деца семейства.
Всеки да си има деца колкото сметне за нужно, но постоянното дуднене колко по-добри са тез с едно не е много нормално. Звучи като оправдание на избора, който си направил, без някой да ти иска обяснение. Уверяваш сам себе си колко добре си постъпил, ама май дълбоко в себе си не си много съгласен и затова имаш нужда непрекъснато да се надъхваш и затова пишеш по сто пъти колко е добре и колко си щастлив. Кому е нужно това непрекъснато повтаряне. Решил си, направил си го, удовлетворен си от избора. Толкоз!

Непрекъснато няма как да е, нито налагаме възгледите си, но все пак пишем в такава тема и всеки си излага възгледите.
Не съм отишла в темата за многодетни майки и там да си казвам мнението.
Преценяйте средата и духа на темата все пак, преди такива изказвания.

Невена, писала съм и в друга тема за второто дете същото. От нашия вход с 15 апартамента имаше 8 семейства с едно дете.
Отделно, че майка ми и трите ми лели са омъжени за мъже единствено дете и две от тях са с по едно дете и една с три ( близнаци втора бременност). Аз също съм с мъж единствено дете и имаме едно дете и т.н.

Имаше статистика, че 49% от американските семейства са с модела на едното дете, като съответно европейските семейства бяха 47%.

А може пък всеки път, когато по някаква причина установя, че така е било по-добре, да ми става кеф от правилно взетото решение?  И нали темата е за това, защо се нервиш?

Очевидно не ти е кеф, щом непрекъснато за това говориш.

"Преценям" (правилното е преценявам ама нейсе) аз темата в която пиша.