Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.

Защо останахте с едно дете?

45 700
984
1

23 ян. 2021, 18:05 ч.

Мнения: 1 752

Темата ми е продиктувана от разговор с мои близки и размишления.
Самата аз съм с едно дете и принципно имам желание за второ, но годинките ми не са малко и сме финансово нестабилни, за момента. Също така, си мисля, че като поотрасне детето и не е вече бебе, не знам дали ще ми се минава през кошмара на коликите, зъбките, да не говорим за раждане и бременност, които при мен не бяха от съвсем леките.
Та, ако имате интерес към темата, родители на едно слънчице, защо останахте с едно? Съжалявахте ли после?

# 1 23 ян. 2021, 18:07 ч.

София
Мнения: 28 571

Дълго време не исках и едно. Мъжът ми нави за едно, повече не успя – второ не искам.

# 2 23 ян. 2021, 18:09 ч.

Мнения: 10 993

Аз винаги съм искала две деца, но първото ми дете беше много трудно за гледане. Като цяло се бях отказала, но тъй като се случи трагедия с дете на моя приятелка, натиснах мъжът ми за второ. Той не искаше може би около година, но някак се нави. Имахме много трудни моменти, за които дори не ми се припомня, но към днешна дата съм супер щастлива, че децата са две. Аз съм твърдо за две деца, дори и да е много трудно, едно дете за мен е недостатъчно...

# 3 23 ян. 2021, 18:12 ч.

Мнения: 12 473

Не намерих достоен за второ..)
Сега вече имам, но определено не ми се занимава с това пак.

# 4 23 ян. 2021, 18:13 ч.

Мнения: 6 300

Никога не съм искала второ дете. Усещам майчинския си капацитет способен да се грижи за едно дете. 🤷

# 5 23 ян. 2021, 18:13 ч.

Мнения: 1 752

Да си призная и мен ме е страх от подобна трагедия! Някакси, с едно дете, цял живот трепериш още повече...
Моето също е ревливо и може би и това допринася за размишленията ми. Включително и опасенията ми от раждането и бременността, просто бяха кофти преживявания.

# 6 23 ян. 2021, 18:14 ч.

Мнения: 40 924

Не мисля, че има лесен, ясен и точен отговор. Винаги има комплекс от причини, за нас:
- не сме супер родителски тип
- предпочитаме едно, но да му дадем всичко - образование, внимание, пътувания и добри условия на живот (а не още един черпак вода в супата и готово)
- преди да се роди първото бяхме абсолютно невежи оптимисти - мислехме, че просто няма какво да се случи и всичко е едва ли не формалност. Покрай него обаче разбрахме колко много неща могат да се объркат и това леко ни разколеба също.
- смятаме, че и за нас трябва да има живот, а не да се гърчим до дупка. В момента детето вече е изучено и е на самоиздръжка. И сме шапка на тояга, а ако имаше още едно или две?
- и друго има, ама не се сещам на прима виста.

# 7 23 ян. 2021, 18:16 ч.

Мнения: 18 998

Първото е изцяло моя грижа, нонстоп, не се справям и с него, роди се с проблеми, голям стрес изживяхме. Изобщо и за нищо на света не искам да минавам пак през бременност, през която да треперя, след евентуално раждане на второ дете пак да треперя и после пак да е изцяло на моите грижи, плюс първото.

# 8 23 ян. 2021, 18:20 ч.

Мнения: 6 622

Бях убедена, че искам да имам само едно дете, но после срещнах ММ и ми се прииска второ. Докато бях бременна обмисляхме вариант за трето, но малката се оказа толкова трудно дете, че тотално ме отказа. ММ също се разколеба, въпреки, че пуска по някоя шега за момченце. Дано да не забравя трудният бебешки период след време и да се замисля пак за трето 😀

# 9 23 ян. 2021, 18:26 ч.

София
Мнения: 4 301

Винаги съм искала повече от едно дете! И това е единственото, за което съжалявам за развода. Дъщеря ми беше на 10 месеца, като се разделих с баща ѝ, и вече стана на почти 12, а аз на почти 42г. Все пак още имам някаква надежда, да познавате донор, който да дари сперма в мен , да забременея и после кой откъдето е?
Бих осиновила, но искам от най-ранна възраст, а е почти навъзможно на сам родител, без репродуктивни проблеми, вече с дете

# 10 23 ян. 2021, 18:36 ч.

Мнения: 3 250

Аз предлагам да се замислим над предкомунистическия модел. Защо не пет деца?

# 11 23 ян. 2021, 18:39 ч.

Сан Франциско
Мнения: 1 698

Аз винаги съм искала три. С първото щяхме да си заминем и двете, буквално и неочаквано - кошмарен край на спокойна бременност. След като се роди, въпреки всичките трудности, жива и здрава, събраха се цяла камара доктори и ми казаха, че въпреки истината, че една бременност с друга не си прилича, те всичките ми дават по-малко от 1% шанс за нормална втора и щастлив край. Думите им бяха - ние сме ОК с това, никога да не пробваш за второ, но ти си решавай. И така, сега си имаме едно слънце и сме благодарни.

# 12 23 ян. 2021, 18:40 ч.

Мнения: 121

Аз имам две деца, но толкова дълго време бях с едно, че се чувствам асолютно съпричастна с авторката. Изобщо не исках и да чуя за второ дете, едно ми беше достатъчно от към грижи и притеснения и без помощ. А и с вечният аргумент - да има повече внимание и придобивки за него и повече свободно време за нас. После ( след малка лична трагедия) поисках още едно. Родих на възраст и децата имат голяма разлика. Голямото почти пое по пътя си. И най-странното е, че сега намерихме време за пътувания и почивки с малката ни дъщеря, разходки, курсове. Нашите приятели, с големи деца, не ходят никъде.

# 13 23 ян. 2021, 18:46 ч.

Мнения: 4 412

Винаги сме искали две деца. Имах два спонтанни аборта, единия с близнаци и една много тежка бременност. Дъщеря ни се роди недоносена, беше трудно. След това се отказах да правим повече опити. Преди години бях се навила да рискувам още един път, но ММ не. Да, съжалявам и ще продължавам да съжалявам, но това е правилния избор, може би. Скоро ще направя 40 и не мисля, че имам търпение за бебе.

# 14 23 ян. 2021, 18:50 ч.

София
Мнения: 23 096

Някакъв норматив ли има относно броя на децата? Имам едно, защото не искам две.

Препоръчани теми

Не иска да имаме общо дете?

Много копнея за бебче, но не сме готови...

Чувствам се ужасно...

Семеен консултант

Причина:

Причина: