Често ли ви се случва някой да се опитва да ви юрка и да се разполага с вас за свое удобство, императивно и безцеремонно?
Например да му свършите малка услуга с Х часа от вашето време, да му помогнете до заплата с Х сума, да му вземете нещо, защото така и така отивате до Х място. И сте наясно, че го прави не от спешна нужда, а защото така му е по-лесно.
Или друго например - да имате работа до У място и да ви пита за какво ви е да ходите там, да ви трябва У време за нещо и да ви търси сметка защо се занимавате с такива глупости, да сте похарчили У сума и да коментира защо не сте избрали нещо по-скъпо или по-евтино. И сте наясно, че не е някакъв специалист, нито е загрижен за вас, ами просто иска да изпъкне с някаква куха контра.
На вас самите случва ли ви се често като ви откажат нещо или пък просто без повод да изкоментира те някого с ‘този пък каква толкова работа има, какво толкова ще му стане, какво е тръгнал да се превзема’?
Аз старателно избягвам да искам услуги , за сметка на това като поискам, се запомня. Избягвам да коментирам в този дух. От мен искат понякога, без да ме питат, има и коментари като от предния абзац.
Има ли значение кой е другият човек, за близки проявявате ли повече снизхождение?