Има ли значение кой е другият човек, за близки проявявате ли повече снизхождение?
Допълвам се с два такива “казуса”. Вече от няколко години не общувам с брат си дирекрно (само чрез адвокат при нужда), но преди все пак сме имали някаква комуникация.
Вечно беше едно такова “ама защо купуваш това, ама защо караш тая кола”. Като не съм повдигала аз въпроса, а едно такова натякване от негова страна, че едва ли не с мм караме стара и смотана кола, а той какъв джип имал, ама не знам си какво. Реална преценка каква кола караме имам. Обаче приоритетът не ми е бил кола. Решила съм в този етап от живота си да се фокусирам на друго, а колата е по джоба ни, такава, каквато е.
Аз не му коментирам защо кара скъпа и чуплива кола, защото ми е все едно къде си харчи парите. Аз ако съм решила да наливам финансите си в пътувания, примерно, пак си е моя работа, защото не съм дошла от никого да искам.
Вторият такъв човек е свекърва ми. Купих си два уреда Бош - печка и пералня. Ама как толкова пари, тя си купувала печки по 300-400 лв, за да можело като изгори на 2-3 години да си купува все нова. Така винаги щяла да има нова печка. Ми добре, имай си каквото желаеш, ама аз искам като купя печка да знам, че имам печка! И пари не дойдох да ти искам, нито в заем, нито за подарък. Така че изглежда все едно се опитват в първия случай да се изтъкне, а във втория - да си валидира избора “аз хиляди за печка няма да дам, абсурд, давам 300 лв и все ми е нова!”
)))