Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.

Защо останахте с едно дете?

49 345
984
1

# 15 23 ян. 2021, 18:53 ч.

Мнения: 1 840

Като знам колко треперих при бременността ми-генетичен тест, други изследвания, автоимунно мое заболяване, което се обостри и имах големи неприятности и за капак, трудно раждане и проблем с гърдите и кръвоизлив след раждането.
После-будуване по цяла нощ и рев на бебчето, затова не мога да се реша на второ. Страх ме е и се опасявам, не ми се минава пак през това, още повече, че 40-те са много, много близо.
Не знам дали мога да издържа още веднъж всичко. За капак, ММ е без работа сега и той настоява за второ, че и ме подкокоросва, ама първото основно сама го гледам.

# 16 23 ян. 2021, 19:01 ч.

Мнения: 3 906

Странно е защо се пита нещо подобно, но още по-странно е режимът на обяснения.
В други географски ширини дали би било така?

# 17 23 ян. 2021, 19:24 ч.

Мнения: 3 038

Всяка жена явно има различен майчински капацитет. На едни им се изчерпва с едно дете, а други искат две щото е стандарт, а някои пък не се чувстват жени ако не са нон стоп бременни или кърмачки. Има една порода, които да има как на всеки две години ще раждат. Защото инак не знаят какво да правят с живота си. Аз родих две едно след друго, като за второто въобще не бях сигурна,че ще стане. Стига ми толкова,даже на моменти ми идва на нагорнище. Те , децата, имат свойството да растат и след първото им десетилетие , като влезнат в пубертета става страшно. Поне на мен този период ми е много сложен. Изграждане на характера, борба за надмощие, първи любовни трепети...Две момичета имам, непрекъснато са в конкуренция една с друга, вечно трябва да балансирам между двете и да съм справедлива. В този смисъл смятам, че с едно дете би било далеч по - лесно, затова напълно разбирам тези, които избират да останат с едно. Както аз категорично не приемам идеята за трето ( каквато е модата напоследък) ,така има жени, които не приемат за второ.

# 18 23 ян. 2021, 19:26 ч.

Мнения: 24 353

Ами, питат хората, и аз питам даже или пожелавам, като ми се стори, че биха искали второ дете, нищо че изпадах в ужас от пожеланивта на свекъра ми за близнаци след първото. Сигурно и в чужбина питат, защо да не питат. Много пък извисени ги изкарахте чужденците.

# 19 23 ян. 2021, 19:50 ч.

Мнения: X

Според мен, има един период след първото в който трябва да "действаш", ако имаш желание за второ. Забелязала съм, че при много семейства отлагането на второто дете повече време води до липса на такова изобщо. Колкото повече време минава, толкова по-спокойно става и съответно още по-трудно да се вземе решение за второ дете. Разбира се, ако човек не иска изобщо второ дете, то не е редно да го прави насила. Особено, ако това е жената, защото основните грижи се падат на нас.

Ние от раждането на първото си искахме още едно и дори не съм го мислила толкова. Ако седнеш да мислиш и премисляш, то накрая ще се откажеш, когато си дадеш сметка колко трудности можеш да срещнеш. Сега много се радвам на решението ни за две деца и то с малка разлика. Докато се усетя, те вече си играят заедно и са си компания(на почти 2г и на 4г).За мен е по-лесно така, когато децата са повече от едно и могат и сами да се занимават. Много искахме и още едно, но за момента се отказахме от тази идея.

Но ако не го чувстваш със сърцето си, не се насилвай и си останете с едно. С две деца има повече натоварване, повече изнервяне, повече трудности. И ако не го искаш истински, това доста ще усложни ситуацията.

# 20 23 ян. 2021, 20:00 ч.

Мнения: 14 866

Може би тези, които са си били сами деца в родителското си семейство, възприемат този модел като нормален.
На други пък просто не им се получава второ, макар че искат.
Не знам какво да й е странно на темата: съвсем нормална тема, и за страната, и за навсякъде.

# 21 23 ян. 2021, 20:04 ч.

София
Мнения: 8 330

Защото прецених, че за едно ми стига родителският капацитет. Не съм майчински тип, родих относително късно и не смятам, че имам настройката за още едно.

# 22 23 ян. 2021, 20:04 ч.

Мнения: 24 331

Не, не е до модел семейство, а до персоналност. Аз все съм искала да имам 3 деца, но имам 1.
Трудно първо раждане, проблем с бащата, трудно отглеждане на детето. Сега вече искам още 1, но пък другото е голямо. И честно, не ми се занимава. Като да се върна с 20 години назад. Ми не.

# 23 23 ян. 2021, 20:04 ч.

София
Мнения: 12 897

Преди децата винаги твърдях, че не харесвам бебета и че както съм била само дете и аз ще имам едно дете и ще го родя късно.
С правилният човек обаче забременях на 24 г и то с близнаци. Така веднага отпадна варианта за едно дете, а когато каките бяха на две години забременях и с малката. Към момента големите са на 14 г, малката на почти 12 г и не съжалявам по никакъв начин за решенията си и броят деца. Разбират се идеално, нямам трудности с пубертата и се справят сами почти с всичко. Сигурна съм, обаче че при друго стечение на обстоятелствата бих била доволна и само от едно дете, ако се налага или ако преценя, че ще ми е трудно и нямам желание за повече. Докато третата ми дъщеря все още беше малка имах дори желание за четвърто, но мъжът ми не беше съгласен, с което се съобразих. Вече и аз не се виждам с ново бебе честно казано, скоро ще стана на 40г.
Допълвам, мъжът ми винаги е участвал наравно с мен в отглеждането на бебетата, изключвам само кърменето Simple Smile

, както и нямаме финансови затруднения за отглеждането на три деца.

Последна редакция: сб, 23 яну 2021, 21:28 от Aila

# 24 23 ян. 2021, 20:08 ч.

Мнения: 1 319

На мен пък темата ми хареса.
Винаги съм искала 3 деца, голямо семейство, пълна къща с детски смях. Сега дъщеря ни е на 5 и е за 3 момчета, по цял ден не млъква и не се спира (само да ни е жива и здрава!). Имах лека бременност като цяло с малки притеснения и кръвоизлив след раждането. Беше трудно бебе и сега е същата. С ММ смятаме, че няма да можем да минем през всичко втори път - страховете покрай бременността, генетични изследвания, дали ще се развива нормално, дали ще проговори, много дали и безсъние, и досега.

# 25 23 ян. 2021, 20:17 ч.

Мнения: X

Като девойка исках уж 3, като млада жена исках 1.

Забременях веднага когато решихме, имах чудесна бременност, слънчево и лесно бебе, мъж, който искаше детето повече от мен даже, помагащ, но и работохолик, много амбициозен, пътуващ и след като имахме вече дете, за мен това беше напълно достатъчно.

Мм винаги е искал поне 2 иначе, но моят капацитет е изпълнен с дъщеря ни и не съжалявам за това решение.
В неговото семейство от поколения единственото дете е норма, а не изклччение.

# 26 23 ян. 2021, 20:17 ч.

Мнения: 2 053

Защото не искам да раждам повече. Нямам други причини или притеснения само раждането и бременността. Предполагам, даже съм почти сигурна, че ще съжалявам, че съм останала с едно дете (физически още имам време за други), но не мога и няма да се реша.

# 27 23 ян. 2021, 20:19 ч.

Мнения: 698

Аз съм с едно и даже и едно не исках. ММ някак успя да ме убеди.
Родих миналата година на 41, никакъв шанс няма да родя отново, въпреки че имах изключително лека бременност.

Смятам, че има жени, които просто са родени да бъдат майки, идва им отвътре.
Аз не съм от тях.

# 28 23 ян. 2021, 20:29 ч.

Мнения: 47 352

Чисто инстинктивно ме устройват еднакво 1, 2 и 3.
0 или повече от 3 са ми извън зоната на комфорт. Но за който и да е от трите "възможни" варианта, ми е все едно. Изключително страхлив човек съм и естествено, избрах най-лесния за мен, т.е. 1 бременност. Беше изключително лека и всичко беше наред, но след нея вече пък съвсем бях убедена, че повече това няма начин да си го причиня. Още в болницата като мина докторът на визитация и казва - "Чакаме ви пак след 2 г.", отсякох, че няма никакъв шанс. Смяха се и казаха, че всичко се забравя и т.н. Забравя се друг път Simple Smile

Когато беше малка и идваха гости с деца казваше, когато си тръгнат казва - най-сетне тишина, колко се радвам, че нямам братя и сестри Laughing

Мъжът ми е от семейство с 3 деца. Май и него шумът му е дошъл в повече, защото никога не е повдигал въпроса за повече деца.

Повечето братя и сестри, които познавам не си играят заедно и като възрастни не са особено близки. Така че това не ми е било водещо никога.

Аз съм само дете и никога не съм страдала от това, голяма фамилия сме, близки сме и винаги е било весело и шумно.

Иначе много ми харесва да съм майка Simple Smile

Последна редакция: сб, 23 яну 2021, 20:40 от Не се сърди, човече

# 29 23 ян. 2021, 21:10 ч.

Мнения: 35 645

Цитат на: _Anna-Maria_ в сб, 23 яну 2021, 19:50

Точно така мисля и аз. Винаги съм повтаряла, че ако не се беше случило сега да с ероди вторият ми син, едва ли щях по-нататък да се навия. Моите имат почти 3 години разлика. Не е лесно, но се справяме някак. Аз съм едно дете и винаги съм съжалявала за това. Дано моите деца се разбират и подкрепят, когато пораснат.

Препоръчани теми

Колко често комуникирате с партньорите си?

Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Причина:

Причина: