Хайде на театър - 8

Докога е промоцията в Сатирата?

Целият декември.

Не мога да опиша преживяването и емоциите, които снощи ми поднесоха актьорите от “Празникът” в МГТ. Брутално представление, след което ми трябваше време да се осъзная къде се намирам. Една от най-добрите постановки, които съм гледала някога.
Благодаря на тези, които преди време ми я препоръчаха тук.

И само за информация - МГТ отново настаняват на 100%, въпреки че вчера заетостта беше не повече от 25%.

Бебитта, "брутално" в кой смисъл го употребяваш? Обикновен паразитизъм ли е?
Половината спектакли станаха такива, струва ми се невъзможно.
Ако е наистина брутално, нямам интерес.

“Брутален” в смисъла на темата, която се засяга за домашното сексуално насилие. “Брутален” в смисъла на ужаса и потреса, който носят разкрития от миналото, свързани  с детското малтретиране. Брутален е и начинът, по който тези шокиращи тайни излизат наяве.

Не, в случая не е паразитна дума и ако не са ти по вкуса постановки засягащи подобни теми, пропусни.

Благодаря!
Като знам темата, ще съм подготвена!

За Сатирата - много се радвам за намаляването на цените през декември!
И аз препоъчвам "Трима мъже и една Маргарита" като добра съвременна комедия.

Благодаря за отзивът за Празникът. Явор Гърдев и Догма 95 - определено звучи много интересно, само трябва да се настроя подходящо за тази тема, не е лесна.

Колебаех се в предишния си пост дали да пиша за спектакъл, който аз съм гледала и бих опредилила като брутален. Току-що виждам статия и се оказа, че е за него. Така че ето го, спектакъл, който брутално рови в душата (ми):
"План Б" в Сити Марк арт център .
https://impressio.dir.bg/interview/yana-dobreva-v-momenta-se-vod … choveshkata-dusha

Не става под 16г, според мен. Става за родители, за зрели хора, за всеки, който е готов малко отговорност да поеме.
И не, не е за пристрастености, а е за емоционалните травми, които всички ние първо понасяме, а после и нанасяме.
Спектакълът ме беше извадил от равновесие. Изживях чуждите животи, но не на героите, а на приятели и роднини. Едно гледам, друго виждам ...
С цел превенция не знам дали може да се гледа. Авторите със сигурност точна това искат!

ПП Писала съм отзив преди година, ще си го прочета

Доста набелязани не ги виждам.... нещо ни се гледа този месец /може и в операта/. в зала България нищо не си харесах.
Тези две стават ли да седнеш на един ред?

Стари, само питаш, отзиви не даваш
Тези двете са на един ред, взимай ги. Едно от любимите ми представления е, бях взела билети да го гледам втори път, но падна.
Много ми се гледа! С активни, атрактивни, млади по дух актьори, всички пълни с енергия.

Здравейте! Искам и аз да се присъединя към темата. Преди имаше много форуми за театър, а аз съм голям фен и ми липсва. Особено сега в пандемията няма с кого да ходя на театър, хората неразбираемо за мен се страхуват, а не се страхуват да ходят по заведения и молове, и си ходя сама.

Пиша с молба да ми препоръчате сериозна и смислена постановка. Не обичам комедии, които отиват в халтура, обичам театър с послание, съвременен, с чувство за хумор.

В тази връзка изброявам видове постановки, които харесвам и като които бих искала да ми препоръчате, ако сте ги гледали. Повечето от тях се играят все още, така че може ако описанието ви хареса - ще се радвам, после да споделите какво мислите, дали сте на моето мнение и да си обсъждаме какво сме гледали )):

- Трилогията на Галин Стоев в 199 по Яна Борисова - докосващи, сантиментални, говорещи за любовта и приятелството по красив начин текстове и представления, след тях се чувстваш като след скъпа Спа процедура.
- "Празникът" в Малък градски, "Жана" в Народен, "Опашката" в Драматичен театър Плевен - всички на режисьора Явор Гърдев - провокативни, изобличаващи недъзите на обществото, говорещи интересно по трудни и тежки теми представления, направени майсторски - от режисурата до актьорското изпълнение. Това е един от най-добрите и мислещи режисьори, които имаме. Почти никога не оставам разочарована след негов спектакъл. Все пак "Завръщане у дома" например в Малък градски не беше моето представление и изпитвах силна скука и липса на провокация, докато го гледах.
-"Животът е сън" и "Отело - гибелта на идеалиста" в Театър Азарян - изненадващи съвременни интерпретации от млади актьори на класически текстове по разбираем, вълнуващ и много пищен на визуални и хореографски решения начин - динамичен театър, който те държи постоянно нащрек, театър за сетивата, говорещ за съвременния човек като парадоксално същество, разкъсано между живота и съня, любовта и ревността, между взаимно изключващи се силни амбиции, желания и чувства. Невероятен Боян Арсов - един от най-добрите млади актьори, когото можете да гледате и в Сатиричния и Младежкия театър.
- "Дивата патица" в Народен, "Демони" в Азарян, "Сцени от един семеен живот" в Малък градски - на Крис Шарков - театър-кино, в който на метър от актьора можеш да надникнеш зад ключалката на история, близка до твоята и на твоите приятели, представена автентично и провокиращо размисъл.
- "Машините са кучки" Сити Марк арт Център - с много чувство за хумор една история за съвременна млада жена, на пътя буквално и преносно на търсенето, изгубването и намирането на себе си и любовта. Много добра игра и текст от Здрава Каменова - умно, забавно и развлекателно, с някои истини, казани с намигване и провокиращи смях, но и облекчение "не съм само аз така". Много истинско.
- Всички спектакли на Сашо Морфов, които за съжаление вече не могат да се видят............ Това е най-голямата класа в театъра.
- Моноспектаклите на Мариус Куркински, както и "С любовта шега не бива" в Народен театър и "Рибарят и неговата душа" в 199. Тук поезия, хумор, екстатика се сливат в едно. Мариус е феномен и няма смисъл да пиша и обяснявам това. Не е лош и "Двубой" в Народния по Вазов, забавен е, за който търси по-смешно представление, просто за мен другите изброени са по-висока класа.
- По принцип много харесвам Театър Сфумато, там като цяло репертоарът е добър и няма халтура (както и в Азарян), но не мога да определя любима постановка в момента. Но каквото и да гледате там - ако търсите театър с послание, а не халтура за малко смях, няма да сте разочаровани.
Всички изброени са много подходящи за подрастващи най 12-13 годишна възраст.

Има ли друг, който харесва гореизброените спектакли (те са в различен спектър на театралното) и който може да ми препоръча какво да гледам, защото за съжаление, вече съм изгледала почти всичко и много често оставам разочарована....

Melody, аз много харесах Бе задръжки.

Ох, отмениха Чамкория от 8.12 за 15.01

Стая за гости
Строителите на Тадж Махал
Къщата на гнева
Всички в театър Възраждане ( на мен ми е любим).
Най-много ми хареса Къщата на гнева. Другите ме подтиснаха една идея в повече. Но аз предпочитам халтура, на живота да се гледа лежерно и спокойно. Не обичам да се замислям, да страдам,да преживявам. За това и търся леки и приятни пиеси, с хумор, от които да излезеш развеселен или поне отпочинал.

Аз обратно, обичам да се депресирам още повече, и максимално да бъда разтресена от постановка или филм. 😁

Кобрети, разсмя ме ))
За теб "Бащата" в Народния театър, "План Б" в Сити Марк и "Къщата на гнева" във Възраждане. "Бащата" е най-депресиращ - без изход, без поука. Само гледаш и ревеш.