Криси, да, това е животът с дете - шумно, не се наспиваш, съобразяваш се изцяло с него. Но ти отстрани не можеш да видиш и усетиш радостта да си родител на това дете - не знаеш какво е да те гушне вечер с малките си ръчички, не знаеш какво е да ти каже спонтанно, че много те обича. Не знаеш какво е денят ти да е супер скапан и като излезеш с детето да ритате топка в парка да ти се оправи настроението, само защото то се радва. Ей такива неща правят родителството хубаво.
- Публикувана: 27 ян. 2021, 22:12 ч.
- Последно мнение: 31 май 2021, 14:18 ч.
Гледане на бебе/малко дете
Е, искай си, никой не е длъжен да покрива очакванията ти, само защото ти така си решила да искаш.
Майката е нечовек, доказвате си хипотезата с такава нагласа. Естествено и разочарованията не закъсняват.
Много жалко, ако раждането и отглеждането на дете се броят за изгубено време. Който успее да усети и разбере, че детето не само взема, но и дава - добре, ако не - да живее както може, но и да се учи да не прехвърля другиму лична неудовлетвореност.
Майката е нечовек, доказвате си хипотезата с такава нагласа. Естествено и разочарованията не закъсняват.
Много жалко, ако раждането и отглеждането на дете се броят за изгубено време. Който успее да усети и разбере, че детето не само взема, но и дава - добре, ако не - да живее както може, но и да се учи да не прехвърля другиму лична неудовлетвореност.
Криси, да, това е животът с дете - шумно, не се наспиваш, съобразяваш се изцяло с него. Но ти отстрани не можеш да видиш и усетиш радостта да си родител на това дете - не знаеш какво е да те гушне вечер с малките си ръчички, не знаеш какво е да ти каже спонтанно, че много те обича. Не знаеш какво е денят ти да е супер скапан и като излезеш с детето да ритате топка в парка да ти се оправи настроението, само защото то се радва. Ей такива неща правят родителството хубаво.
Много полезна и интересна тема!
Благодаря на авторката ѝ, и на потребителите пишещи коментари.
Както има един израз: "Have a baby they said it'll be fun they said"
Заедно с мъжът ми от известно време работим за бебе и с всеки изминал ден се убедавам все повече, че имането на дете и майчинството не е толкова "прекрасно", колкото се изкарва и май ще отложим бебето за известно време .
Да, със сигурност има и своите хубави моменти и усмивки.. но по дяволите, много обичам да спя, а едно новородено със сигурност няма да ми влияе добре за хубавия и пълноценен сън
Да не говорим, че от 2 седмици над нас в блока имаме квартиранти, които имат момченце, някъде със сигурност до 5г. (не съм го виждала) и аз вече му викам "малкия кон"
Това дете като иска да се предвижи от стая в стая, бяга! И такова трополене се чува, че не е истина. Вашите деца така ли търчат постоянно и кога започват да ходят нормално? Да знам нали, кога ще спре евентуално 
Да не говорим, че всяка вечер намира за какво да се разреве и майка му го овиква естествено.
Имаме куче - та тя е по-кротка и тиха от детето! Добре че поне до 22ч. всичко приключва и лягат да спят съседите
Благодаря на авторката ѝ, и на потребителите пишещи коментари.
Както има един израз: "Have a baby they said it'll be fun they said"
Заедно с мъжът ми от известно време работим за бебе и с всеки изминал ден се убедавам все повече, че имането на дете и майчинството не е толкова "прекрасно", колкото се изкарва и май ще отложим бебето за известно време .
Да, със сигурност има и своите хубави моменти и усмивки.. но по дяволите, много обичам да спя, а едно новородено със сигурност няма да ми влияе добре за хубавия и пълноценен сън
Да не говорим, че от 2 седмици над нас в блока имаме квартиранти, които имат момченце, някъде със сигурност до 5г. (не съм го виждала) и аз вече му викам "малкия кон"
Това дете като иска да се предвижи от стая в стая, бяга! И такова трополене се чува, че не е истина. Вашите деца така ли търчат постоянно и кога започват да ходят нормално? Да знам нали, кога ще спре евентуално Да не говорим, че всяка вечер намира за какво да се разреве и майка му го овиква естествено. Имаме куче - та тя е по-кротка и тиха от детето! Добре че поне до 22ч. всичко приключва и лягат да спят съседите
Не коликите, зъбките, неспането, носенето на ръце, липсата на социален живот и белите са проблема.
Това са неща, които се предават от уста на уста и поне си запознат да го очакваш. Това, което не очакваш и не осъзнаваш докато не родиш, е че човешкия живот е крехък, не особено дълъг, а ти си създала още един човек, с който ако недай си Боже се случи нещо от теб нищо няма да остане. А малките деца имат близо нулево чувство за самосъхранение, и много лесно будят тези уязвими емоции в теб.
Това са неща, които се предават от уста на уста и поне си запознат да го очакваш. Това, което не очакваш и не осъзнаваш докато не родиш, е че човешкия живот е крехък, не особено дълъг, а ти си създала още един човек, с който ако недай си Боже се случи нещо от теб нищо няма да остане. А малките деца имат близо нулево чувство за самосъхранение, и много лесно будят тези уязвими емоции в теб.
vondito, предполагам, просто казвам как е от другата страна.
Предполагам, че родителите му му се радват, така и трябва да бъде, но за хората без деца е трудно съчетаването на напия живот с техния. И минахме на разговори/чатове по интернет и коментираме неща, които иначе заради детето прекъсвахме през 7-10 минути, защото то имаше нужда от нещо.
Но разбирам защо хората с деца често си търсят за приятели също такива с деца. Ми то не можеш да изкараш една вечер да си пиеш напитката, да се лигавиш и да си разказваш мръсни вицове, да си надуеш яко музиката или просто да седиш спокойно и да си говорите необезпокоявани за живота... Най-късно след 15 минути трябва да си напълно адекватен и да скочиш, понеже детето не може дори до тоалетна да отиде само.
Разбирам те донякъде с това, което казваш, но само донякъде.
Предполагам, че родителите му му се радват, така и трябва да бъде, но за хората без деца е трудно съчетаването на напия живот с техния. И минахме на разговори/чатове по интернет и коментираме неща, които иначе заради детето прекъсвахме през 7-10 минути, защото то имаше нужда от нещо.
Но разбирам защо хората с деца често си търсят за приятели също такива с деца. Ми то не можеш да изкараш една вечер да си пиеш напитката, да се лигавиш и да си разказваш мръсни вицове, да си надуеш яко музиката или просто да седиш спокойно и да си говорите необезпокоявани за живота... Най-късно след 15 минути трябва да си напълно адекватен и да скочиш, понеже детето не може дори до тоалетна да отиде само.
Разбирам те донякъде с това, което казваш, но само донякъде.
Не много, всичко зависи от това какво дете ще ти се падне, и ако не си навита да го оставяш да се дере, ще трябва ти да се нагодиш към него, не то към теб.
Да, кофтите моменти се забравят, въпреки че аз съм си травмирана от първите месеци, признавам си го. Напоследък прави някакви опити да показва обич и ми разтапя сърцето, но тази постоянна тревога, която изпитвам, откакто се е родило за какво ли не, ще нараства с времето. Защото детето е една огромна отговорност преди всичко.
Да, кофтите моменти се забравят, въпреки че аз съм си травмирана от първите месеци, признавам си го. Напоследък прави някакви опити да показва обич и ми разтапя сърцето, но тази постоянна тревога, която изпитвам, откакто се е родило за какво ли не, ще нараства с времето. Защото детето е една огромна отговорност преди всичко.
Криси, да, това е животът с дете - шумно, не се наспиваш, съобразяваш се изцяло с него. Но ти отстрани не можеш да видиш и усетиш радостта да си родител на това дете - не знаеш какво е да те гушне вечер с малките си ръчички, не знаеш какво е да ти каже спонтанно, че много те обича. Не знаеш какво е денят ти да е супер скапан и като излезеш с детето да ритате топка в парка да ти се оправи настроението, само защото то се радва. Ей такива неща правят родителството хубаво.
Взе ми думите. Тази емоция, която изпитваме няма как да се опише. Хората без деца виждат само каквото може да се види на повърхността и често си правят изводи само по това. Не бих заменила тази емоция с никоя друга.
Знаех си, че тази тема може да откаже някого от деца. Мис Чичи вече няма избор, но ето _Dee_Dee_...
Питаха за трудностите, но това не значи че няма много повече хубави моменти. Питай майката на кончето и ще видиш. А и се свиква дори с недоспиването.
Да, "приятели", които изчезват защото имаш дете просто не са ти били приятели. Рано или късно е щяло да се случи, това са познати за маса, не приятели.
Питаха за трудностите, но това не значи че няма много повече хубави моменти. Питай майката на кончето и ще видиш. А и се свиква дори с недоспиването.
Да, "приятели", които изчезват защото имаш дете просто не са ти били приятели. Рано или късно е щяло да се случи, това са познати за маса, не приятели.
Криси, ще ме разбереш, когато и ако имаш деца. Нормално е сега да те вълнуват други неща и да ти е много неприятно разговорът ти да се прекъсва постоянно, да искаш в събота да се наспиваш до 11, да си седнеш и да разпуснеш. И аз искам. След някоя и друга година като порасне детето, и ние с баща му ще спим до колкото си искаме пак и вечер ще си пускаме филм да гледаме на спокойствие и още много неща, които сега са на пауза, защото има една малка душичка, която има нужда от мама и татко постоянно. Не мисли, че родителите също не се дразнят на децата си, ние не сме някакъв специален вид хора, дето сме оглушали спонтанно и не ни писват ушите от рев по цял ден. Просто има много, ама наистина много други неща, които компенсират всичко това.
Ама аз не искам приятелки с деца. Искам приятелки, с които да се виждам БЕЗ деца. Ако искам деца- отивамна площадката. Ей така като ми кажат- вземи бебето и излез. Ми,не искам! Искам без бебето. Искам да имам приятелки, с които да излизам без деца. Но тези без децата си мислят, че тия с децата търсят себеподобни.
Покрай големия ми син и ходенето по площадки имам познати с деца на неговата възраст, чешем си езиците като си говорим за хранене, ясла, градина ала бала. Но освен, че съм майка съм и човек с други интереси и искам да си общувам и с други хора.
Покрай големия ми син и ходенето по площадки имам познати с деца на неговата възраст, чешем си езиците като си говорим за хранене, ясла, градина ала бала. Но освен, че съм майка съм и човек с други интереси и искам да си общувам и с други хора.
Ние като се срещаме с приятели, винаги сме без деца. Това, че имаме деца и ги обичаме безкрайно, не значи, че всичко трябва да се върти само около тях. Може да ходя по паркове, по забавления, но вечер като излезна с приятели, искам без деца. Искам да стоя до късно, да се забавлявам и да не се съобразявам на кой му се спи, на кой му се яде и т.н. Аз лично не разбирам тези семейства, които въпреки че имат баби на разположение, си мъкнат децата по кръчми и заведения. Кръчмата не е място за малки деца.