Аз пък, ако бях с десетина години по- млада, щях да родя още едно.
- Публикувана: 27 ян. 2021, 22:12 ч.
- Последно мнение: 31 май 2021, 14:18 ч.
Гледане на бебе/малко дете
Честно да си призная има дни в месеца(около овулация) много ми се гади от всякакви миризми, освен че по принцип надушвам всичко. Тогава ми е голям проблем да сменям памперсите. Тогава главни мъжа ми се занимава с това. Друг голям проблем ми е повръщаното, освен като беше само на мляко, тогава нямах проблеми. Обаче имаше няколко инцидента със захранването, веднъж и аз ходих да повръщам... Гледам на нещата от комичната страна и не мисля чак толкова много за това.
Моят мъж е сменял памперси само когато мен ме няма 
Той за това беше предупредил 100 пъти още преди раждането - не искал памперси За сметка на това почти винаги я приспива той вечер, а това е тежка и сложна задача при нас. От бебе досега - вече на 4 год. - малкото не иска да спи и прави големи магарии, дойде ли време за лягане. Големите вече спят, тя тича из къщи и си пее - редовна картинка. Баща й я приспива по-добре от мен.
Той за това беше предупредил 100 пъти още преди раждането - не искал памперси За сметка на това почти винаги я приспива той вечер, а това е тежка и сложна задача при нас. От бебе досега - вече на 4 год. - малкото не иска да спи и прави големи магарии, дойде ли време за лягане. Големите вече спят, тя тича из къщи и си пее - редовна картинка. Баща й я приспива по-добре от мен. 
Аз пък, ако бях с десетина години по- млада, щях да родя още едно.
По темата: С първото-помощ никаква! Тогава бях убедена, че толкова добро и кротко дете втори път няма да ми се падне! С второто пък и не съм си представяла някой да ми се бърка под формата на “помощ”.
Толкова съм доволна, че не се оказах права за теорията, че едното ако е “образец” то другото ще е “мъка”!
Моят син е на почти 8 години. Най- трудно ми се видя времето от 1г.2м/като проходи/ до към 4 години, защото беше много жизнено, енергично и любопитно дете и очите ми все трябваше да са в него.
Като бебе беше мечта. Спеше постоянно, даже си пропускаше храненето. Колики не е имал, зъбите не сме ги усетили.
Не сме имали кой знае каква помощ- с бабите не сме в един град.
Но таткото беше и все още е неотлъчно на първа линия. Първият месец си беше взел отпуск и свикнахме заедно с новия член и новите ни роли на родители. Единственото нещо, което не можеше, а и все още не иска е да му изреже ноктите. За всичко останало е бил и все още е наравно с мен/не съм кърмила/.
Не съм имала следродилна депресия, но смятам, че това се дължи на факта, че е роден май месец и бяхме постоянно навън. Случайно се запознах с други майки, децата, на които са родени около моето и бяхме постоянно заедно. Зимата беше мека и също излизахме редовно. И досега сме приятели.
Сега очакваме втори син и термина ми е пак май месец. Говорим си с ММ, че се надявам да имаме пак такова спокойно и спящо бебе.
Като бебе беше мечта. Спеше постоянно, даже си пропускаше храненето. Колики не е имал, зъбите не сме ги усетили.
Не сме имали кой знае каква помощ- с бабите не сме в един град.
Но таткото беше и все още е неотлъчно на първа линия. Първият месец си беше взел отпуск и свикнахме заедно с новия член и новите ни роли на родители. Единственото нещо, което не можеше, а и все още не иска е да му изреже ноктите. За всичко останало е бил и все още е наравно с мен/не съм кърмила/.
Не съм имала следродилна депресия, но смятам, че това се дължи на факта, че е роден май месец и бяхме постоянно навън. Случайно се запознах с други майки, децата, на които са родени около моето и бяхме постоянно заедно. Зимата беше мека и също излизахме редовно. И досега сме приятели.
Сега очакваме втори син и термина ми е пак май месец. Говорим си с ММ, че се надявам да имаме пак такова спокойно и спящо бебе.
Най-тежкият период за мен бяха първите 3 месеца. Голям рев, голямо чудо беше. Ревеше това момче нощ и ден. Я спи 30 минути и реве 3 часа после. Страшни колики го измъчиха, мислех си, че няма да спре да плаче и детето ми ще реве така винаги. Бах залитнала към депресивни състояния, имах чувството, че няма да има край. На разходка с колипката спокойно не сме излизали. 30 минути най-много и това беше. Отделно с кърменето не се получиха нещата, каква майка съм аз и т.н. Обаче си мина на АМ, коликите спряха и разбрахме, че имаме най-усмихнатото и общително дете. Зъбите бяха песен, един път не проплака от тях.
Бащата е моряк, но когато е тук много ми помага. Сменяше памперси, хранил го е, приспивал го е. Аз съчетавах майчинството с лекции, та нямаше как. И все още ми помага много, ходят на разходки и плаж заедно, играе с него, помага и в домакинството и в отглеждането на детето.
Не мога да кажа, че съм нямала помощ от бабите. С тези колики се редувахме денонощно-аз, майка ми, ММ и свекърва ми, за да го носим и да го успокояваме. След като утихнаха нещата изцяло двамата си го гледаме, а докато той е на плаване - майка ми идва при мен или ние с детето отиваме при нея, докато таткото се върне. Така и времето на всички ни минава по-бързо, аз получавам помощ,а те се радват на внучето и всички сме доволни.
Бащата е моряк, но когато е тук много ми помага. Сменяше памперси, хранил го е, приспивал го е. Аз съчетавах майчинството с лекции, та нямаше как. И все още ми помага много, ходят на разходки и плаж заедно, играе с него, помага и в домакинството и в отглеждането на детето.
Не мога да кажа, че съм нямала помощ от бабите. С тези колики се редувахме денонощно-аз, майка ми, ММ и свекърва ми, за да го носим и да го успокояваме. След като утихнаха нещата изцяло двамата си го гледаме, а докато той е на плаване - майка ми идва при мен или ние с детето отиваме при нея, докато таткото се върне. Така и времето на всички ни минава по-бързо, аз получавам помощ,а те се радват на внучето и всички сме доволни.
Моят мъж е сменял памперси само когато мен ме няма Той за това беше предупредил 100 пъти още преди раждането - не искал памперси За сметка на това почти винаги я приспива той вечер, а това е тежка и сложна задача при нас. От бебе досега - вече на 4 год. - малкото не иска да спи и прави големи магарии, дойде ли време за лягане. Големите вече спят, тя тича из къщи и си пее - редовна картинка. Баща й я приспива по-добре от мен.
Той за това беше предупредил 100 пъти още преди раждането - не искал памперси За сметка на това почти винаги я приспива той вечер, а това е тежка и сложна задача при нас. От бебе досега - вече на 4 год. - малкото не иска да спи и прави големи магарии, дойде ли време за лягане. Големите вече спят, тя тича из къщи и си пее - редовна картинка. Баща й я приспива по-добре от мен. 
Как ми се искаше да можем да си избираме. Памперсите и миенето на повърнато с кеф бих отразяла и да си избера само нещата, когато е чистичка и мирише хубаво 
Което ме подсеща, че периодите с ентеровируси ми бяха много трудни. Като цяло не боледуваше, но има ли ентеровирус, задължително го лепваше и беше голямо мазало. Няма такава гадост.
Не се сърди човече, уффф... Не думай! Понеже огромна част от боледуванията на големия бяха спазми, а те си бяха кошмарни съвсем бях забравила ентеровирусите. Няма такава гадост, а лошото е, че и аз ги лепвам много лесно и без системи не ми минава. Не искате да си представяте какво става с повръщащо дете и повръщаща майка. А няколко месеца след като се роди малкото се бяхме заразили всички вкъщи. Ъм - май няма нужда от повече описание.
Благодаря на всички. Чета с интерес.
С първото (синчето) роден в едни по-други времена, беше само трепетното очакване. И ме поляха с една диагноза за наследствена болест (слава богу, грешка), голямо треперене, но като се случи. С второто (щерка) вече знаех, че съществува такова чудо и предварително го изживявах (а колко други за които не знаех...). Не мисля, че това беше причината за депресията, с която се сблъсках челно, но "помогна".
Най-трудни бяха периодите 1: До към 6 месеца след раждането, докато свикнем с часове за хранене и спане.. беше доста трудно. Бащата помагаше, но общо взето бебето си търси майката 
Все пак не е лошо да има някой до вас. 2: Към 2 годишна възраст, когато проходи и тичаше без да спира, правеше пакости.. беше трудно, но в същото време толкова мило и забавно Обичта надделява.. А за депресия през тези периоди, нямаше време
Все пак не е лошо да има някой до вас. 2: Към 2 годишна възраст, когато проходи и тичаше без да спира, правеше пакости.. беше трудно, но в същото време толкова мило и забавно Обичта надделява.. А за депресия през тези периоди, нямаше време 
Понеже скоро ще ставам майка и провокирана от доста коментари тук за отглеждането на бебе/малко дете реших да пусна отделна тема.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък?
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Друга помощ имали ли сте?
Страдали ли сте от депресия?
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък?
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Друга помощ имали ли сте?
Страдали ли сте от депресия?
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.
С първото дете първите 5-6 месеца бяха уникален стрес. Но аз бях на 21, а той недоносен. С второто преживях около 16 години от същия стрес, хем уж имах опит. Третото е на 12, никакво напрежение за момента, беше спокойно и здраво бебе от ден 1, продължава да е слънчице. Депресията по-скоро ми отшумя около децата, всяка възраст си има чара и радостите. Помощ не съм имала, милото също дезертира. Да, и трите пъти.
Пожелавам ти много майчински радости, всичко ще е ок.