Думите за край

Това ли било?! Европейско кино(смятам го за много по-качествено от Холивуд), български стари филми и музика също такава(това важи и за всичко съвременно, барабар с литературата - на Пасков съм даже в момента), криминална литература и кино(Дензъл...) , обожавам да ходя на театър, обичам "Хари Потър", поезия(даже пишех преди години. Писането по принцип ми се отдава), народни танци(много, много обичам), латино танци(конкретно бачата), рок (за последните две даже имах много обсебващи периоди по едно време и исках даже да свиря на китара-не, че е лошо), "влюбена" съм в Ед Шийрън, Фреди и т. н. Аз нямам притеснения за интересите си. Бях ги забравила от стрес. Хич не ми беше до тях. Ясно е вече защо.

Може би ми се иска нещо ново. Може би искам да създам повече контакти в тези времена точно... Интересно ми стана какво забавлява другите. Някои от тези дори не мога да ги правя в момента. А за някои от тях съм и отлагала, признавам, и не съм ги захванала(като латино курс), но те са по-малко. Това не значи, че вкъщи не се заплесвам по тях.

А това с каква цел?

Трябва ли винаги целта да е обвързана логически с напредък и прагматизъм? Жената е екстроверт. Това, което на един носи ръдост и пълнота, за друг може да е губене на време.

За да я накарам да мисли за нещо друго. Дори вниманието към различна тема вече е крачка встрани или напред от проблема за нея.

Слънчево момиче, безспорно (според мен) пишеш добре, а това е талант, за който можеш да помислиш.
Радва ме, че се разрови сред твоите интереси - колкото повече мислиш за тях или за нещата, които ще ти бъдат полезни или просто те радват, толкова по-голям напредък е за теб. Всеки има своя начин да се спаси от отровни личности, но най-важно е да познаваш себе си и да знаеш, кои силни страни могат да ти помогнат в това.

Усетих ти "пъкления" план, хах! Така и стана. Добра идея, Tsugumi. Някои ги бях позабравила даже, пък ти ме подсети и се развълнувах. Мислила съм си за писането, така се и насочих в магистратурата.

Процес е(минаха 7 дни само). Няма да стане от днес за утре, но всеки ден си правя малки стъпчици, понеже не виждам как по-друг начин бих се заобичала. И знам, че той ще ми стане тогава, ако не безразличен, поне неважен. И то не само той. Даже си спомням как той ми е разказвал, че дори и във връзка, се е чувствал по абсолютно същия начин. Само тя му е била единственото щастие. Всичко друго го е правило нещастен и празен. Нито работа, нито нищо. След нея намерил най-накрая неговата си работа, неговите си интереси и приятели. От нервака и неуверения тип, който беше, когато се запознахме, накрая беше се превърнал в един спокоен и самодостатъчен човек. И при него беше процес, дори и аз участвах в него. При него тежката им раздяла след ужасно много години сякаш е била като шут в задника. Катализатор. Ще ползвам неговия шут към мен. Много пъти ми е казвал да не позволявам да бъда зависима от друг емоционално. Той е бил така и като са се разделили, направо се е сринал. И е бил и по-голям от мен. Но никога не е късно. Поне за това, ми е пример.

Днес само съм малко крива, сигурно е от пролетната "зима". Не ми се стои вкъщи просто и хич не обичам зимата по принцип. Пък и направих грешката да проследя нещо и се сдухах. Няма да посмея повече, че ме връща назад или просто натъжава.

Аз пък те следя тук и много ти се радвам. : )
Дръж добрия курс.

Аз пък те препрочитам. )) Благодаря иначе, въпреки че днес нещо не ми е ден, ама и такива ще има. То не може само хубаво.

Държа, държа.

Не е моя мисъл, но ще я споделя, защото вярвам че ще ти помогне.
"Вместо да се чувстваш нещастен от това, че някой е напуснал живота ти, чувствай се щастлив, че той е бил част от него, дори и да е било за кратко време."

С този мъж сте имали уроци да учите заедно. Животът дава толкова, колкото е нужно. Болезнена, но и освобождаваща истина - едни врати се затварят, други се отварят.
Явно вашите взаимоотношения са били етап от вашето израстване. Той е осъзнал много истини, ти също. Един чрез друг сте  се учили... Животът поставя граници, но и ни показва вярната посока чрез знаци и подсказки.
Когато краят настъпи, той е просто край. И шанс за теб да отвориш друга врата към по-успешна и щастлива връзка, към една взаимна любов.

Всеки човек те учи на нещо. Май не ми е толкова трудно да приема края. По-скоро не осъзнавах колко съм зависима от него и това май ще имам нужда от време да приема и да променя. Много пъти ми е казвал, че е бил зависим емоционално от нея и, че това е толкова грешно, но го е разбрал чак след края, и то край, който не е искал и много се е измъчил. Тя му изневерява и го напуска. След година годеж и брак с въпросното момче. Той не можеше дълго време да спи, даже кръвно вдигаше, надяваше се, че тя просто се е увлякла и ще се върне, но това спря. Освободи се след дълго време. Да не кажа като разбра за годежа и го изживя трудно. Пък със сватбата лятото съвсем вече.
 
Трябваше да си тръгне по най-гадния за мен начин, за да разбера, че съм го превърнала в център. Че съм станала на негово място.

Казвал ми е като препатил, че никога повече няма да позволи да бъде зависим. Каза, че колкото и да му е било гадно месеци наред после е започнал да се опознава, да излиза дори повече, отколкото, когато е бил с нея и че е било за добро, дори и до ден днешен да не се е откъснал на 100 процента. Каза, че животът му е по-пълноценен и е благодарен за него. Осъзнал е грешки в поведението си и ги е променил. Естествено, че иска връзка, но това не го прави нещастен. Кара си лежерно и си прави неговите неща и е оптимист, че най-хубавото предстои и ще срещне своя си човек.

Всичко това го казвам не, за да се фокусирам пак в него, а защото ми е пример за създаване на пълноценна връзка със самия себе си(не променя нищо друго, с което ме е наранявал това обаче).От най-голямото дъно той изплува. Пред очите ми. Това ми е стимул. Особено като видях напоследък колко е спокоен, уравновесен и удовлетворен(може би беше предвестник и аз сякаш го усещах, че ми се изплъзва). А съм го виждала далеч от това... Като мен. Досущ като мен беше.

На това ме научи и съм благодарна(имам още много да правя, де. В началото съм). Ако не, щеше да е друг, защото това си е сериозен проблем. Както и него тя го е научила. И той е благодарен. Сега съвсем.

Завиждам на хора, които нямат нужда от такива уроци. Колко хубаво... Те пък имат нужда от други обаче.

П. П. Извинявам се за чаршафа.

Осъзнаваш ли, че този човек е така влюбен в другото момиче, както ти в него? Използвал те е за изтривалка, да се отърси от другата. Натоварил те е със страданието по бившата си, вкарвайки теб в същото. Какъв пример ти е този човек?

А това пък какво е?
Казваш, че си приела края, а всъщност се връщаш назад...

Имаше някаква драма, че той я е накарал да го блокира, доколкото помня, а тя не искаше. Всъщност, първо това бих направила аз в случая, без дори някой да ми казва. От самоуважение. Иначе, вместо да си играе с нея, много лесно и той може да го направи, но я държи на каишка, доколкото разбирам.
Ние даваме живот на това, за което мислим - шаблон от ФБ, но верен.

Слънчо...няма ли как да си намериш някой мъж за чат...аз те разбирам, че ти е мъчно и искаш да си с този мъж, смс не винаги ни искат нас ...имам чувството, че тоя е даден момент ще се върне...но сега не го мисли.
Виж някой от фейса-имс толкова групи с мъже, дето си търсят жени...чати си с някой, ей така да се разсейваш...то е лесно да ти кажат: имай самоуважение...ми имаме, ама имаме и празнина в душата си...

Слънчогледче, ама rebound ли си му била на тоя? Защо не каза, това променя нещата. По условие не е имало шанс за пълноценна връзка между вас. Съвсем ненужно си се вторачвала в себе си да търсиш кусури.

Тия работи, дето ги знаеш и си им била свидетел - никак не е окей, че си ги слушала/гледала, а после сте се забъркали заедно. От начина, по който предаваш нещата (не ми се задълбава в точно кои думи, че пак ще стане много дълго), той ясно е държал позицията, че емоционално не е особено на разположение. Хич да не ти е пример никакъв. Освен за червени флагове защо да не се заплесваш по мъже с такова държание към теб/в такава житейска фаза.

Лъвица, аз затова казах, че не променя другите факти. Видях ли промяната у него?! Видях я. Прав ли е за тази зависимост?! Прав е. Ползвал ме е, да. Това не се променя. Не е и станал и по-читав в отношението си към мен, просто се научи как да живее пълноценно и му мина от онова момиче, ако не напълно, поне прилично. Много пъти пък аз съм му казвала, че се възползва от мен, ама съм и позволявала.

Джой, да, такова беше. Пример ми е да не се занимавам с объркани мъже, непреживели бившата. Само че той ме излъга и като разбрах вече беше късно. А после ме заля с толкова подробности, че и до ден днешен съжалява. Даже ми беше казал, че тя е неговия критерий, аз не. Дори и докато сме се виждали, но аз научих в последствие, е правил много жалки опити към нея, но тя изобщо не е поддала. Та, тази драма дойде малко след началото на нашите отношения и беше ужасно. После ми каза, че тогава бил объркан, но искал да пробва с мен и с това негово объркване стигнах тука. В началото се държеше коренно различно, да не кажа романтично. Един път му казах, че отначало той е провалил всичко и сме нямали шанс. Той каза, че мисли същото.

Не знам защо не мога да го изтрия. Може би нямам самоуважение. Всеки на мое място би. Оставих нещата така, докато ги почувствам, иначе ще е насила, или докато не го направи той. Но то си е негово право. Миналата седмица му бях много сърдита как така го иска. Еми, негово право.

Не ща мъж за чат, christina1980, а по-скоро някоя необвързана приятелка, колкото и да е странно. Всички около мен са обвързани и ми се щеше примерно на курс по танци да се запозная с някоя да си дружим, да си споделяме, да излизаме като необвързани. Другите ми приятели са чудесни, но това ми се е щяло, да. Някой, който в момента да има подобни проблеми. Нядявам се го обясних правилно.