Един от първите ми спомени беше за една голяяма бяла зима. Баща ни ни изведе с брат ми и ни направи снежна мечка. За мен тя беше като великан, а баща ми като герой. Да съм била към 3 годишна.
- Публикувана: 27 септ. 2006, 10:45 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2006, 13:00 ч.
Първи спомен?
Когато разказах на баба ми детайлно за пуйките на село, тя се удиви. Прекратили са отглеждането им когато съм бил двегодишен. Бил съм на поне година обаче, тъй като помня как стоя прав и ги гледам. Проблем беше, че не можех да свиря с уста и да ги накарам да издават звуци. Мятах камъни, но беше неефективно. Да знаете, никакво дрънкане на паници и ламарини не кара пуйките да ти отговорят. Дядо ми, колчем минеше през двора, им свирваше от мое име и беше възнаграждаван с усмивка.
първите ми спомени са отпреди да навърша 2 г. споням си мястото, където живеехме тогава - срещу централния софийски затвор... помня едно перде, помня улицата и триколката на брат ми... помня как за втория ми рожден ден мама ми направи най-вкусните фунийки с крем...
а понеже споменавете филма "аспарух" - и мен ме водиха на него, ама съм била по-голяма вече. друго ми се губи от тази епоха: горе-долу по същото време в кината даваха и един филм за крадци на коне, бях много впечатлена, но изобщо не мога да си спомня името или подробности от филма...
а понеже споменавете филма "аспарух" - и мен ме водиха на него, ама съм била по-голяма вече. друго ми се губи от тази епоха: горе-долу по същото време в кината даваха и един филм за крадци на коне, бях много впечатлена, но изобщо не мога да си спомня името или подробности от филма...
Спомням си ясно детската ясла.Слагаха ни на гърне и ми беше доста дискомфортно.И сестра ми ,която е винаги до мен,нали сме близначки.
Била съм на една годинка.А по-ясни спомени имам към 3 годишна - голяма автогара,огромни автобуси,пушещи,и аз едно малко човече...
Сега тази автогара си е направо джудженце
Била съм на една годинка.А по-ясни спомени имам към 3 годишна - голяма автогара,огромни автобуси,пушещи,и аз едно малко човече...
Сега тази автогара си е направо джудженце
Първото нещо ,което си спомням е как баща ми реже месо в кухнята.Аз го питам защо прави това ,а той ми казва:нали имаш рожден ден и ще имаме гости.Показала съм 4 пръстчета-значи за 4-тия ми рожден ден.Преди това пълна мъгла.Имам и други спомени ,но за съжаление са свързани с лоши моменти.
Първият ми спомен е около 1-1.5 година. Майка ми и кръзницата ми ме водят тайно да ме кръстят. Аз съм облечена с вълнен гащеризон и попа иска да ме съблекат гола, а в стаята с мен има един батко, който ме гледа и ми се смее. След много рев ме кръстиха де. Спомням си ясно как вървим към църквата и плочките пред Света Неделя. Като станах на 15г минахме от там с майка ми и я попитах къде точно се намира църквата, защото само това мис е губи. Тя не ми повярва, но след подробно обяснение как съм била облечена и с кой сме били ми показа "Св.Петка"/там съм кръстена, а тя нали е малко скрита. От кръщането нямам нито снимки, нито свидетели /освен мамски и кръсницат/, за да съм ги видяла и да съм си представяла.
Казват, че децата започват да запазват спомени около третата година.Аз от тогава имам бяло петно. Вие сте 
Аз, пък, зная, че до четвъртата нямат спомени, каза ми го наскоро една психоложка, която с деца работи.
Иначе и аз имам спомен от Торбалан, ама не зная на колко години съм била.От детската градина, само някакви люляци, които носех на учителките ми се въртят, ама аз там закратко се задържах.
Ех, безпаметно е мойто детство май
Споменът ми е много ясен: прибираме се с мама и сестра ми от разходка. Мама отваря вратата на двора, а двете със сестра ми сме в зимна количка - сестра ми е бебе и спи вътре, а аз съм стъпила на долния кош и се държа за дръжката на количката. Била съм на около 2 годинки.
КЛОНКА, явно тази психоложка не е права - тук има доста доказателства за това, че децата имат спомени и от преди 4-тата си годинка
Много мила и сладка тема
КЛОНКА, явно тази психоложка не е права - тук има доста доказателства за това, че децата имат спомени и от преди 4-тата си годинка
Много мила и сладка тема
..."Св.Петка"/там съм кръстена, а тя нали е малко скрита...
Ех, Биляна...отвори кутията на спомените ти...
КЛОНКА, явно тази психоложка не е права - тук има доста доказателства за това, че децата имат спомени и от преди 4-тата си годинка
Не споря.Тя твърди, че това, което разчитаме за спомен е някаква визия от следващи години или от разкази на другите, т.е., нещо, което съзнанието обработва като спомен за преживяно.
Аз не съм компетентна.Факт е обаче, че не мога да преценя доколко моите спомени са реални, а не плод на въображението ми.Имам спомени, които никой не може да потвърди, но, в чест на истината, почти всичките ми съзнателни спомени са след четвъртата ми година.Останалото са усещания за нещо, примесени с визия, която спокойно би могла да е фантазия.
Аз имам два много ранни спомена и се чудех кой е първи, но сега поразрових снимките да видя кога колко годишна съм била и стана ясно Значи, първият спомен е как за първи път ме водят в яслата, денят е като днешният- студен и много вали! Отваря ни някаква жена, която държи парцал в ръката и мие предверието, където са шкафчетата на децата и не ми се усмихва (сигурно защото сме изцапали с кал пода), идва някаква друга жена и ми показва кое е моето шкафче, на мен не ми хареса картинката, после мама си тръгна и аз плаках много 
Снимката, която намерих от яслата е на Нова Година - 1983г., а аз съм родена лятото на 1981г.- значи на година и половина....
Значи, първият спомен е как за първи път ме водят в яслата, денят е като днешният- студен и много вали! Отваря ни някаква жена, която държи парцал в ръката и мие предверието, където са шкафчетата на децата и не ми се усмихва (сигурно защото сме изцапали с кал пода), идва някаква друга жена и ми показва кое е моето шкафче, на мен не ми хареса картинката, после мама си тръгна и аз плаках много Снимката, която намерих от яслата е на Нова Година - 1983г., а аз съм родена лятото на 1981г.- значи на година и половина....
Първите ми спомени са от яслата в Бургас, била съм на около три. Първият е как лелките ми показват костенурката от малкото басейнче в мазето, а втория е как ми мият със сапун очите на чешмата, защото съм се надраскала с химикал, а аз пищя и се дърпам, лютеше ми много.
Имам и един спомен как дядо прибира магарето в навеса на село, но той твърди, че това магаре е умряло преди да се родя
Имам и един спомен как дядо прибира магарето в навеса на село, но той твърди, че това магаре е умряло преди да се родя
Първият ми спомен е как майка ми ще ме води в поликлиниката и ме пита с количката ли да ходим или пеша. И аз й казвам, че искам да ме вози в количката (как иначе, нали съм мързел голям...). И тръгваме и по пътя ни среща един съсед, който казва "Аууу, как може това голямо момиче да се вози в количка. Умрях от срам. 
Мисля, че след този случай повече не съм пожелавала да се возя в количка. А иначе си спомням и самата количка - червена, от изкуствена кожа... Тогава да съм била на около 2 годинки.
А си спомням и нещо от много по-ранен период...Ама ме е срам да разказвам, че ще ме вземете за луда...
Мисля, че след този случай повече не съм пожелавала да се возя в количка. А иначе си спомням и самата количка - червена, от изкуствена кожа... Тогава да съм била на около 2 годинки.А си спомням и нещо от много по-ранен период...Ама ме е срам да разказвам, че ще ме вземете за луда...