Моите спомени не са хубави.С мъжа ми не се бяхме виждали 1,5г. по независещи от нас причини 
В болницата идваха татковците, а аз бях сама и стисках зъби.Но на самото изписване като излизахме с бебето, акушерката попита къде е таткото за да му го даде.Тогава вече рухнах, разплаках се и пак влязах в стаята за изписване.Изчаках да ми спрат сълзите за да не ме виждат роднините така и тогава излязах.На никого не пожелавам да има моите емоции!
В болницата идваха татковците, а аз бях сама и стисках зъби.Но на самото изписване като излизахме с бебето, акушерката попита къде е таткото за да му го даде.Тогава вече рухнах, разплаках се и пак влязах в стаята за изписване.Изчаках да ми спрат сълзите за да не ме виждат роднините така и тогава излязах.На никого не пожелавам да има моите емоции!След като не е баща на детето ти защо да идва
Най-накрая ни изписаха.Прибрахме се вкъщи и...едва тогава обърнах внимание на обменната карта-не беше моя 
Отново се замъкнахме към Шейново да ги разменям.Моята си беше там,никой не я беше взел. 
...
бяха повече от облекчението, радостта, гордостта и удовлетворението 
И очаквах след като излезнем от болницата да се приберем с мъжа ми в къщи, но не стана точно така 
Хубаво си подчертал(А) с червени букви част от текста, но трябваше да прочетеш и останалото.Мъжа ми беше в чужбина 1,5г., т.е. вот момента в който забременях го смятай.И не прави такива изказвания, че не е баща на детето ми, че може да ме разведеш 
, ходи доказвай после ,че нямаш леля 
,но при нас беше края на март,но пак беше топло.А второто изписване еми май с това ,че баткото се разплака,че не е подарил той цветята на докторката и с радостта,че вече сме 4-ма 
