Отделяне от вкъщи?

Тя няма как да види дали СТАВА като се размотават като петокласници по кафетата където всичко е цветя и рози. Така определено няма да види дали става или не. Така могат да се размотават години наред докато на един от двамата не им втръсне и не скъсат.

Само че, по емоционална зрялост, момчето е точно петокласник.

Няколко месеца на 20 не е загубено време, а рационално мислене.

Дали "става" за какво? Колко души остават с гаджето си, хванато на 20 години? Със сигурност има и такива, ама... На тази възраст 99% от мъжете за нищо не стават, просто не са узрели. Човекът си търси удобен редовен секс и някой да плаща половината разходи по неговата самостоятелност. Не знам какво може да се научи от такива серийни съжителства, имам приятелки, които след 5-6-7 полу-брака пак са сами, на 40, без деца. За жената ми се вижда по-неизгодно това положение.

Точно така. Идеята за постепенното пренасяне при момчето също ми харесва.

Oryon, съгласна съм. Но приятелките ти щяха да си останат сами и ако не бяха живяли с няколко мъже и "полу-брака". Без опит и залепени до маминка докато не чукнат 50 още по-добре. На мама малките момиченца. Аууу..

Става въпрос, че и родителите и не ги знаем какви хора са, мислят по старомодно или и с право, ама и такива дето се изнасят, идва им тажкън и после родителите им не ги прибират у дома. Колкото и смешно да звучи  има и такива случаи и познавам такива хора. Една приятелка се изнесе на 1 месец от запознанството си с един, живяха 6 месеца , сгодиха се, щяха да се женят и накрая  всичко се разтрогна, защото тя  си хареса друг. И какво стана, другият не я хареса, не можеше да се издържа сама на квартира, майка и и каза, щом веднъж си тръгнала по пътя си няма връщане назад.

Ама какво опознаване по кафета, те откакто имат връзка, на кафе не са ходили, нито на вечеря... Не работят заведенията просто. Значи най-елементарна вечеря в ресторант не са имали, но дай да живеят заедно. Оффф, побелях и остарявам...

Всъщност няма и кой да те спре. Какъв ти беше въпросът? Не е дали да се отделиш. Май е как да се оправиш с родителите си?
Ами, со кротце и со благо, и ти си решаваш.

Има време за всичко, 20 е чудесна възраст!
Дали момчето е влюбено, дали си търси човек да си дели сметките и какви ги мисли - два месеца са малко.
Нали се сещате коооолко наситени с емоции ще са им взаимоотношенията следващите месеци, нека се опознаят хубаво, да се скарат дет се вика веднъж и ако още го искат - да заповядат.

Дани, проблемът на вашите е неизвестността и несигурността за теб. Дай им време да узрея за идеята, да се успокоят за теб, нагледно да им покаже младежа, че ще се справие.
Тест и за тях и за теб. Акъла ползвай, не друго.

Аз се изнесох на 19, когато започнах университета. И не само в друга квартира, а и друг град. Супер ми се отрази самостоятелното живеене (нямах дори съквартиранти). Научих се да се оправям с ремонти, битовизми, перални, протекли чешми, ремонт на кола и прочие. И така си откарах кажи-речи 5 години. Но през това време гадже не съм канила да се нанася. Тцц...това си беше моето време.

С ММ се запознахме на работа (още като бях на 21), станахме много близки приятели, но само толкова в следващите 3г. После се събрахме и за няма и седмица заживяхме заедно. Разликата е, че се познавахме добре. аз бях завършила бакалавър и магистър + бях започнала по-високо платена работа. А и той вече беше 30+, и двамата се бяхме наживяли вече. Той включително и с предишно дълго съжителство с друго момиче.

Не бързай. Дайте си поне още няколко месеца, лятото ако можете прекарайте в почивки, пътувания, съберете емоции от различни места, а на есен обмислете пак. Разбирам желанието ви за самостоятелност, да си имате ваше местенце, което да наричате дом. Да ви е спокойно и уютно и да сте си двамата. Битовизмите дори не ги включвам в картинката. Тях ги има и при мама и тати, и при гаджето. Да пусна пералня, до почистя в нас за 30-40мин макс на ден е нещо, което дори не отразявам. За мен е дори вид почивка. Не са му окапали ръцете от домашни задължения.

Аз ако имах дъщеря също щях да съм против след 2 месеца познанство да иска да се изнася с мъж. Но имам син и ако ми каже, че иска да направи това няма как да се противя. Само мога да изкажа мнение на родител и да се надявам, че ще се вслуша и помисли добре.

А идеята да поживее сама, преди да сменя татко с батко (по-зрял от нея, нищо че е по-малък), е още по-добра.

Четох до 8 страница и понеже много от постовете се завъртяха около едно и също, минавам директно към съветите. Извинете ме, ако се повтарят с нечии други.

Бих те посъветвала да изчакаш няколко месеца.
Първо, зимата не е най-подходящото време за местене, а и пазарът на имотите под наем е свит. Обикновено се раздвижва в началото на лятото, когато много студенти освобождават квартирите си.
Второ, ти наистина не познаваш още това момче, а и нямаш още нужния житейски опит, за да прецениш що за човек е. Дайте си малко време да се поопознаете.
И трето, най-важното – ако заживеете заедно сега, в този момент, ще загубиш най-хубавите моменти от една връзка. Някой нагоре спомена за „бонбонено-букетния период“. Не се лишавай от тези емоции. От тръпките преди всяка среща, от вълнението дали и кога ще се обади, от въпросите с кого ли е сега и какво ли прави... Това са сладките мъки на любовта, които я подсилват и разгарят.
Не че и в съвместното съжителство няма известна романтика, но е на съвсем различно ниво – по-ежедневна, по-консуматорска... По-скучна даже. Спокойно, няма да ти избяга. Но това, което ще пропуснеш сега, няма как да си го върнеш после.

Ние като че ли се изчерпахме вече откъм съвети, остава тя да си реши. Обаче наистина да вземе предвид какъв тип са нейните родители. Ако са от тези, които не биха я приели обратно, става лошо.

Не съм убедена.

Според мен е важно до 23-24 да се поогледаш. Тогава е максимумът, в който човек набира приятели, запознава се с нови хори, поокършва се. После става много по-трудно. Едно е със съквартиранти, друго е да се съобразяваш с половинка още на 20 години. В такива връзки често момчето го играе полу-ерген, а момичето започва да се напъва да се показва като създателка на уют и домакиня. И за какво? За някакъв, който след три-четири години ще ѝ каже, че не е готов за развитие на връзката. Такива теми бол. Не съм против самостоятелността на 21, но не с гадже да си играят на семейство. Мисля, че изчерпва и уморява жената и ѝ прекършва крилете - в случая още на 21. Но пък тя си е решила, тъй че няма голямо значение какво мислим.

Стой си още 1 година при ваще,завърши ,намери си хубава работа пък тогава почвай с опита и пробвай приятелите навън по квартири,но знай,че може да те завлекат сега надолу и да не завършиш.Не се знае този твоя приятел каква скрита лимонка е.После счупеното трудно се лепи.Майка ти и баща ти нали не те малтретират и бият в къщи,закъде си се залетяла сега!?Досега от толкова писане на всички, не разбра ли какво трябва да правиш?