Купихме апартамент с кредит на името на ММ. Не знам дали се води общ или не, не ме и вълнува. Така или иначе скоро може да бъде продадени и купен друг, или да остане този за детето един ден. Не мисля за развод, нямаме на този етап проблеми, че да го мисля. Моята заплата продължава да отива във фонд спестявания и реално харча неговите пари. Днес каквото ми беше оставил, всичко профуках до стотинка. По-голямата част за храна и продукти, другата за мен. Писах му повече да не ме оставя със суми над 100 лв, защото имам широки пръсти. Отделно и онлайн пазарувам, пак той плаща. Ако живея с идеята да заделям, че един ден може да стане нещо, това не би ми харесало. Да сме живи и здрави, пари се изкарват.
- Публикувана: 2 фев. 2021, 12:53 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2021, 18:32 ч.
Кой управлява бюджета вкъщи?
Има ли жена, която да е платила жилище с неин изкаран доход, а да е записала половината на мъжа си? Така си и мислех.
Има ли жена, която да е платила жилище с неин изкаран доход, а да е записала половината на мъжа си? Така си и мислех.
Да, къщата която купихме след като се оженихме изплатих аз, собственост е на двамата. Той пък я ремонтира и наконти, така че си е обща отвсякъде.
Не си прав, има случаи в които жената се грижи на 100% за децата, тогава естествено ми се струва всичко придобито докато са заедно да е общо. Хората са различни и по различен начин гледат на нещата. Имам познати мъже, които предпочитат жена има да не работи, изкарват достатъчно за цялото семейство.
При нас сметките са разделени, никога не ни се е налагало да имаме обща, всеки плаща каквото прецени и си купува каквото прецени. Естествено като тръгнах да си купувам кола, скъпия дойде на тест драйва, преди да я поръчам и си каза мнението, но по никакъв начин не ме е насочвал към някоя по-практична
Концепцията единия да прибира парите на другия и да дава джобни ми е непонятна, но съм я виждала в действие при познати двойки и при тях работи.
Има мъже, които с радост си дават всичко на любимата жена. 
Нито аз знам паролите за неговите карти, нито той за моите. Парите ни са в отделни сметки, но сме си разпредилили харчовете по начин, който устройва и двама ни. И въпреки отделните сметки, всеки знае че в нужда може да разчита на парите на другия. Просто си имаме изградено с времето доверие. Не давам отчет колко ми струват моите капризи, не питам за неговите.
Ако двамата имат горе-долу еднакви доходи - няма проблем. Но ако единият заработва значително повече пари от другия,е длъжен да дава на другият толкова,колкото да се изравнят финансово. В противен случай паричното неравенство ще убие любовта.
Създаване на самостоятелна фирма, към която да се отклоняват семейни пари не бих приела.
Ако някой иска да действа отделно, разделяме се и всеки си инвестира сам.
Ако някой иска да действа отделно, разделяме се и всеки си инвестира сам.
Вярно, бе този който има вече развита самостоятелна фирма е по-привлекателен.
Ако избора е между двамата те разбирам.
Би зарязала мъж, който рискува да се развива? Айде бе!
Вярно, бе този който има вече развита самостоятелна фирма е по-привлекателен.
Ако избора е между двамата те разбирам.
Вярно, бе този който има вече развита самостоятелна фирма е по-привлекателен.
Ако избора е между двамата те разбирам.
Или дори да не са двама, а един и същи - милото - може ако рече да напусне сигурното и да се захване с нещо рисково, където ще изкарва няколко пъти повече, но половината от тях няма да носи в къщи, а ще трябва да ги ре-инвестира за да върви напред - жена му ще иска да се вре в начинанията му и да го контролира и микро-менажира, както един колега беше написал по-горе: защо във фирмата си плащаш толкова за това, пък толкова за онова, и накрая й забранил да се меси? Та даже може да си каже - абе, на мен няма ли да ми е по-лесно без тази жена...
Там е работата, че както казах в скрития текст, изборът ми въобще не се свежда до пари и финансово положение. Имам си достатъчно.
Предпочитам такъв, с който имаме еднакви възгледи за живота и отношенията, в когото съм влюбена и който ме обича. Аз съм спокоен човек и искам да живея лесно. Мързи ме да се занимавам с битки и да се караме по въпроси като този кой да управлява бюджета
Нямам нищо против всеки да си избере модел в неговото семейство, щом работи и е удовлетворяващ за двамата, значи е ок за тях. При нас не става. Когато някой е ангажиран служебно, другият му поема личните отговорности, затова, ако планираната инвестиция е свързана с по-голяма ангажираност, която да не му позволи да е пълноценен родител и съпруг (или обратното, ако аз съм от другата страна), то и партньорът има думата, защото това засяга пряко неговото време и семейство.
Във финансово отношение също, както печалбата, така и загубите са и за цялото семейство, а не индивидуално.
Предпочитам такъв, с който имаме еднакви възгледи за живота и отношенията, в когото съм влюбена и който ме обича. Аз съм спокоен човек и искам да живея лесно. Мързи ме да се занимавам с битки и да се караме по въпроси като този кой да управлява бюджета
Нямам нищо против всеки да си избере модел в неговото семейство, щом работи и е удовлетворяващ за двамата, значи е ок за тях. При нас не става. Когато някой е ангажиран служебно, другият му поема личните отговорности, затова, ако планираната инвестиция е свързана с по-голяма ангажираност, която да не му позволи да е пълноценен родител и съпруг (или обратното, ако аз съм от другата страна), то и партньорът има думата, защото това засяга пряко неговото време и семейство.
Във финансово отношение също, както печалбата, така и загубите са и за цялото семейство, а не индивидуално.