Здравейте. Мъж съм на 43 години и пиша, защото в момента преживявам най-тежкия период в живота си. С партньорката ми сме заедно близо 20 години. Не сме женени, имаме две деца на 6 и 8 години и досега живеехме в моето жилище.
През последните месеци започнах да откривам, че тя е водила паралелен живот. Първоначално разбрах за връзка с един мъж, но постепенно излязоха бележки, разговори и признания за още хора. Призна и изневяра още през 2015 г. Открих продължителна емоционална и физическа връзка и с мой бивш началник, на когото съм помагал и с когото съм работил в един офис, както и друга продължителна връзка и сексуализирана комуникация с трети човек. По хронологията част от тези отношения вероятно са се застъпвали.
Най-тежкото е, че през това време аз съм се опитвал да поддържам семейството, да я подкрепям, да се грижа за децата и да оправям отношенията ни, когато тя се е сърдила и не ми е говорила с дни. Водил съм я на почивки, помагал съм ѝ с обучението и работата, а сега много спомени придобиват съвсем друг смисъл.
Решението ми е окончателно – прекратявам отношенията ни като двойка. След няколко дни тя ще напусне жилището и ще живее при майка си. Не искам да я унижавам публично и няма да говоря пред децата за изневери, вина и конкретни хора. Искам да запазя отношенията им с майка им и да не ги караме да избират страна.
В момента най-тежко ми е именно за децата. Пред нея успявам да се държа, но когато ги видя как спят или си играят, се разпадам и плача. Страхувам се как ще приемат раздялата и как ще изглежда животът им оттук нататък. По-голямото дете е момче и е много привързано към мен.
Тя плаче, моли ме да ѝ дам шанс и казва, че ще се промени. Досега обаче не е признала доброволно цялата истина, а само нещата, които вече съм открил. Основно говори, че не иска да изгуби децата, дома и семейството. Аз се надявам поне като човек и майка да се промени, но след толкова години и толкова много лъжи не вярвам, че мога отново да живея с нея и да ѝ имам доверие.
Знам, че съм още в шок. Почти не спя, връщам стари случки и се опитвам да подредя целия ни живот. Страх ме е и от самотата – децата ще пораснат, а аз не мога да си представя друга жена до себе си. В същото време знам, че не трябва да остана в тази връзка само от страх.
Ще съм благодарен на хора, които са минали през подобно нещо, да споделите как казахте на децата? Как организирахте първите месеци след раздялата? Колко време ви трябваше, за да започнете отново да спите и да функционирате нормално? И възможно ли е човек след такова предателство отново да има доверие и нормална връзка?
Що за хора са такива "партньори"???
През последните месеци започнах да откривам, че тя е водила паралелен живот. Първоначално разбрах за връзка с един мъж, но постепенно излязоха бележки, разговори и признания за още хора. Призна и изневяра още през 2015 г. Открих продължителна емоционална и физическа връзка и с мой бивш началник, на когото съм помагал и с когото съм работил в един офис, както и друга продължителна връзка и сексуализирана комуникация с трети човек. По хронологията част от тези отношения вероятно са се застъпвали.
Най-тежкото е, че през това време аз съм се опитвал да поддържам семейството, да я подкрепям, да се грижа за децата и да оправям отношенията ни, когато тя се е сърдила и не ми е говорила с дни. Водил съм я на почивки, помагал съм ѝ с обучението и работата, а сега много спомени придобиват съвсем друг смисъл.
Решението ми е окончателно – прекратявам отношенията ни като двойка. След няколко дни тя ще напусне жилището и ще живее при майка си. Не искам да я унижавам публично и няма да говоря пред децата за изневери, вина и конкретни хора. Искам да запазя отношенията им с майка им и да не ги караме да избират страна.
В момента най-тежко ми е именно за децата. Пред нея успявам да се държа, но когато ги видя как спят или си играят, се разпадам и плача. Страхувам се как ще приемат раздялата и как ще изглежда животът им оттук нататък. По-голямото дете е момче и е много привързано към мен.
Тя плаче, моли ме да ѝ дам шанс и казва, че ще се промени. Досега обаче не е признала доброволно цялата истина, а само нещата, които вече съм открил. Основно говори, че не иска да изгуби децата, дома и семейството. Аз се надявам поне като човек и майка да се промени, но след толкова години и толкова много лъжи не вярвам, че мога отново да живея с нея и да ѝ имам доверие.
Знам, че съм още в шок. Почти не спя, връщам стари случки и се опитвам да подредя целия ни живот. Страх ме е и от самотата – децата ще пораснат, а аз не мога да си представя друга жена до себе си. В същото време знам, че не трябва да остана в тази връзка само от страх.
Ще съм благодарен на хора, които са минали през подобно нещо, да споделите как казахте на децата? Как организирахте първите месеци след раздялата? Колко време ви трябваше, за да започнете отново да спите и да функционирате нормално? И възможно ли е човек след такова предателство отново да има доверие и нормална връзка?
Що за хора са такива "партньори"???
