до тогава бях доволна от отношенията ни със съпруга ми. Нямам такъв "друг" човек но така стана че поне усетих нещата. От тогава започнах да забелязвам едно такова отношение в мъжа си, може би защото сега знам за какво да гледам ли , незнам, той винаги е нервен и изморен, винаги нуждите му са по-големи, грижата трябва да е за него, а се иска толкова малко, с толкова дребни неща мога да бъда доволна. Опитвам се да говоря с него, но за него това са "глупости", "остави ме сега", "ми аз съм си такъв", когато му кажа "обичам те" (защото наистина е така) той ми отговаря " добре де" Осъзнавам че искам да е ТОЙ , но с друг начин на държание, което всъщност никога не е имал, просто аз не съм го искала...
не знам какво да те посъветвам , но аз ще запазя семейството си на всяка цена.
Извинявайте за многото писане и то неразбрано , но ако с нещо помогна ще се радвам
желая ти успех наистина