Ами аз точно за това пиша, защото много помагам!
- Публикувана: 6 фев. 2021, 18:39 ч.
- Последно мнение: 7 март 2021, 21:18 ч.
Имам много задачи и му отказвам секс- - задръстена ли съм
Няма нормална жена, която да има желание след такова нещо.
На мене мъж с престилка, готварска - да не се бърка с друга, ми е много секси. Особено ако се готви нещо вкусно и още по-особено ако аз не готвя, както си е.
Ние не го знаем тоз мъж какъв е прелъстител. Може пък да не го бива като любовник, но това толкова ли не се разбра първите 6 години от връзката?
Даа, сега има дете, но то вече не е бебе, да реве денонощно,а жената да кърми, да прави пюренца и да ходи като зомби. 2-3 годишно е съвсем друго нещо все пак. Тя през деня е на работа, след това детето си ляга в 8 и може да започва оргията. Е, понякога не заспива до по-късно или е болно, но не е нон стоп все пак.
Това, ако харесваш мъжа си. Ако не - главоболието преобладава.
Даа, сега има дете, но то вече не е бебе, да реве денонощно,а жената да кърми, да прави пюренца и да ходи като зомби. 2-3 годишно е съвсем друго нещо все пак. Тя през деня е на работа, след това детето си ляга в 8 и може да започва оргията. Е, понякога не заспива до по-късно или е болно, но не е нон стоп все пак.
Това, ако харесваш мъжа си. Ако не - главоболието преобладава.
Не съм чела 23-те страници и дано не се повтарям, но на мен винаги ми се е струвало странно домакинството да се води само от един човек, при положение, че двойката е заедно от доста време, особено пък и с мслко дете.
Явно е, че мъжът е зает, ако акциите са от основните доходи, а не само за капитал, си е изнервящо занимание, но той кога намира време за детето? Какво прави в посоката за създаване на здрава, емоционална връзка с него?
Имат ли си лично време без мама да се меси и да ги следи?
Разходки из природата само с таткото, за риба, на плаж при топло време, в парка, на музей, ако сте в София, зоологическа, включване на мъжкото хоби с детето, дори и да е момиче... Има доста възможности, за които не се изискват дори и средства.
А след като доходите не са проблем наистина има доста умни уреди, които облекчават ежедневието - кухненски робот, който си готви сам и има 1000 изписани рецепти, робот-прахосмукачка, сушилня и т.н.т., от време на време да идва някоя жена да чисти също е вариант, който не натоварва чак толкова много, но пък има огромен ефект за поддръжката на жилището после. Е, с малко дете може да не е толкова огромен, колкото на човек му се иска, ама може пък да сте леко късогледи😁
И най-вече с добра комуникация между двамата се случват и хубавите неща в спалнята 🙂
PS: Мотивирани баби няма ли около вас? Щом детето е достатъчно голямо да гледа TV, може спокойно да прекара и уикенда без вас.
Явно е, че мъжът е зает, ако акциите са от основните доходи, а не само за капитал, си е изнервящо занимание, но той кога намира време за детето? Какво прави в посоката за създаване на здрава, емоционална връзка с него?
Имат ли си лично време без мама да се меси и да ги следи?
Разходки из природата само с таткото, за риба, на плаж при топло време, в парка, на музей, ако сте в София, зоологическа, включване на мъжкото хоби с детето, дори и да е момиче... Има доста възможности, за които не се изискват дори и средства.
А след като доходите не са проблем наистина има доста умни уреди, които облекчават ежедневието - кухненски робот, който си готви сам и има 1000 изписани рецепти, робот-прахосмукачка, сушилня и т.н.т., от време на време да идва някоя жена да чисти също е вариант, който не натоварва чак толкова много, но пък има огромен ефект за поддръжката на жилището после. Е, с малко дете може да не е толкова огромен, колкото на човек му се иска, ама може пък да сте леко късогледи😁
И най-вече с добра комуникация между двамата се случват и хубавите неща в спалнята 🙂
PS: Мотивирани баби няма ли около вас? Щом детето е достатъчно голямо да гледа TV, може спокойно да прекара и уикенда без вас.
Към коментаторите не само в тази тема:
Ясно е, че коментираме от своя гледна точка, но е добре да не забравяте /ако въобще някога ви е минало през главата/, че всеки човек има личен капацитет, свои ограничения, неповтаряема конфигурация от личностни характеристики, личен и определено различен набор от житейски събития, минали и бъдещи, различна формираща среда, различни от познатите ви обстоятелства и възможности, които го формират в твърде голяма степен.
На практика означава, че повечето от нас, каквото и да си въобразяват, докато не се поставят в обувките на питащия, не им е във възможностите да дадат работещ съвет. Не го разбират обаче.
Поставяйте се в обувките на човека доколкото можете и не забравяйте, че ако не сте в тази, конкретна ситуация, то е поради неизброими фактори, а не поради ваши, прекомерно високи заслуги.
Рядко се среща човек, който да е преодолял личните си несъвършенства. Много, много рядко.
Ясно е, че коментираме от своя гледна точка, но е добре да не забравяте /ако въобще някога ви е минало през главата/, че всеки човек има личен капацитет, свои ограничения, неповтаряема конфигурация от личностни характеристики, личен и определено различен набор от житейски събития, минали и бъдещи, различна формираща среда, различни от познатите ви обстоятелства и възможности, които го формират в твърде голяма степен.
На практика означава, че повечето от нас, каквото и да си въобразяват, докато не се поставят в обувките на питащия, не им е във възможностите да дадат работещ съвет. Не го разбират обаче.
Поставяйте се в обувките на човека доколкото можете и не забравяйте, че ако не сте в тази, конкретна ситуация, то е поради неизброими фактори, а не поради ваши, прекомерно високи заслуги.
Рядко се среща човек, който да е преодолял личните си несъвършенства. Много, много рядко.
Към коментаторите не само в тази тема:
Ясно е, че коментираме от своя гледна точка, но е добре да не забравяте /ако въобще някога ви е минало през главата/, че всеки човек има личен капацитет, свои ограничения, неповтаряема конфигурация от личностни характеристики, личен и определено различен набор от житейски събития, минали и бъдещи, различна формираща среда, различни от познатите ви обстоятелства и възможности, които го формират в твърде голяма степен.
На практика означава, че повечето от нас, каквото и да си въобразяват, докато не се поставят в обувките на питащия, не им е във възможностите да дадат работещ съвет. Не го разбират обаче.
Поставяйте се в обувките на човека доколкото можете и не забравяйте, че ако не сте в тази, конкретна ситуация, то е поради неизброими фактори, а не поради ваши, прекомерно високи заслуги.
Рядко се среща човек, който да е преодолял личните си несъвършенства. Много, много рядко.
Ясно е, че коментираме от своя гледна точка, но е добре да не забравяте /ако въобще някога ви е минало през главата/, че всеки човек има личен капацитет, свои ограничения, неповтаряема конфигурация от личностни характеристики, личен и определено различен набор от житейски събития, минали и бъдещи, различна формираща среда, различни от познатите ви обстоятелства и възможности, които го формират в твърде голяма степен.
На практика означава, че повечето от нас, каквото и да си въобразяват, докато не се поставят в обувките на питащия, не им е във възможностите да дадат работещ съвет. Не го разбират обаче.
Поставяйте се в обувките на човека доколкото можете и не забравяйте, че ако не сте в тази, конкретна ситуация, то е поради неизброими фактори, а не поради ваши, прекомерно високи заслуги.
Рядко се среща човек, който да е преодолял личните си несъвършенства. Много, много рядко.
Така че всеки от нас си е в своите обувки или пантофи. Дано, като чете за нашите различни ситуации и тълкувания, да й хрумне нещо полезно и да си даде отговор на въпросите, които я мъчат.
Аз пък, си давам сметка, че ние нищо не знаем за това, как преминава една тяхна вечер.
Тя, вече не помня къде, писа как си правят масажи един на друг.
Как, въпреки че много не му се ходело, ама пазарувал.
Как й благодарял винаги за вкусната храна, която тя правела с вид като в ресторант от класа.
Мисля си, при работеща жена навън и при мъж, залепен за компютъра+ дете на 2-3 години, колко ли пък време за развлечение на тримата заедно остава?
Така, от личен опит ако някой направи сравнението, я не да се приема, че висенето пред компютъра е за да не прави нищо и да не обръща внимание на домашните.
Тя, вече не помня къде, писа как си правят масажи един на друг.
Как, въпреки че много не му се ходело, ама пазарувал.
Как й благодарял винаги за вкусната храна, която тя правела с вид като в ресторант от класа.
Мисля си, при работеща жена навън и при мъж, залепен за компютъра+ дете на 2-3 години, колко ли пък време за развлечение на тримата заедно остава?
Така, от личен опит ако някой направи сравнението, я не да се приема, че висенето пред компютъра е за да не прави нищо и да не обръща внимание на домашните.
За да и тежи секса, нещо е изстинала, нещо е дълбоко недоволна от мъжа си.
А ако добавим и грижите по детето, което е явно само неин ангажимент и мъж който кипи от енергия и иска секс, секс, секс - ами нормално да не и се прави. Секса при жените е в главата.
Проблемите помежду ви са ясно отражение на сексуалния ви живот .
А ако добавим и грижите по детето, което е явно само неин ангажимент и мъж който кипи от енергия и иска секс, секс, секс - ами нормално да не и се прави. Секса при жените е в главата.
Проблемите помежду ви са ясно отражение на сексуалния ви живот .
Скрит текст:
В обувките на авторката се намира самата авторка, и тя има нужда от странична гледна точка.Към коментаторите не само в тази тема:
Ясно е, че коментираме от своя гледна точка, но е добре да не забравяте /ако въобще някога ви е минало през главата/, че всеки човек има личен капацитет, свои ограничения, неповтаряема конфигурация от личностни характеристики, личен и определено различен набор от житейски събития, минали и бъдещи, различна формираща среда, различни от познатите ви обстоятелства и възможности, които го формират в твърде голяма степен.
На практика означава, че повечето от нас, каквото и да си въобразяват, докато не се поставят в обувките на питащия, не им е във възможностите да дадат работещ съвет. Не го разбират обаче.
Поставяйте се в обувките на човека доколкото можете и не забравяйте, че ако не сте в тази, конкретна ситуация, то е поради неизброими фактори, а не поради ваши, прекомерно високи заслуги.
Рядко се среща човек, който да е преодолял личните си несъвършенства. Много, много рядко.
Ясно е, че коментираме от своя гледна точка, но е добре да не забравяте /ако въобще някога ви е минало през главата/, че всеки човек има личен капацитет, свои ограничения, неповтаряема конфигурация от личностни характеристики, личен и определено различен набор от житейски събития, минали и бъдещи, различна формираща среда, различни от познатите ви обстоятелства и възможности, които го формират в твърде голяма степен.
На практика означава, че повечето от нас, каквото и да си въобразяват, докато не се поставят в обувките на питащия, не им е във възможностите да дадат работещ съвет. Не го разбират обаче.
Поставяйте се в обувките на човека доколкото можете и не забравяйте, че ако не сте в тази, конкретна ситуация, то е поради неизброими фактори, а не поради ваши, прекомерно високи заслуги.
Рядко се среща човек, който да е преодолял личните си несъвършенства. Много, много рядко.
Така че всеки от нас си е в своите обувки или пантофи. Дано, като чете за нашите различни ситуации и тълкувания, да й хрумне нещо полезно и да си даде отговор на въпросите, които я мъчат.
А кое, според теб, е "правилното" поставяне в гледната точка на другия?
Защото малко ме съмнява, че различните коментиращи имат различно разбиране под това, що е то "правилно" тълкуване на житейски ситуации и адекватни съвети.
Точно защото хората са с различни възможности и качества, ми се вижда малко абсурдно да слагаме етикет на абсолютно всяка жена като супер(уо)мен, която върти цяла къща, работа, деца, мъж, секс, допълнителни курсове, образование, допълнителен нов бизнес, и като се освободи от тая утрепка, мъжа ѝ, и ще се изстреля в космоса и ще задмине Мъск, или най-малкото ще си намери някой, като него, който ще върти бизнеса и домакинството, докато тя спи при детето.
Защото малко ме съмнява, че различните коментиращи имат различно разбиране под това, що е то "правилно" тълкуване на житейски ситуации и адекватни съвети.
Точно защото хората са с различни възможности и качества, ми се вижда малко абсурдно да слагаме етикет на абсолютно всяка жена като супер(уо)мен, която върти цяла къща, работа, деца, мъж, секс, допълнителни курсове, образование, допълнителен нов бизнес, и като се освободи от тая утрепка, мъжа ѝ, и ще се изстреля в космоса и ще задмине Мъск, или най-малкото ще си намери някой, като него, който ще върти бизнеса и домакинството, докато тя спи при детето.
Тангра, аз съм го обяснила няколко мнения по-назад. Какво повече да кажа? Непопулярно е, разбирам. Но пък е твърде повърхностно убеждението, че "Аз съм толкоз умен и способен", пък оня е толкоз глупав и неспособен".
Етикетите се слагат, за да си обясни един човек, с ограничените способности, с които разполага, онова, което му е неизвестно или пък да се разграничи от това, което му е твърде добре познато. Нито минус, нито плюс слагам на това твърдение.
Етикетите се слагат, за да си обясни един човек, с ограничените способности, с които разполага, онова, което му е неизвестно или пък да се разграничи от това, което му е твърде добре познато. Нито минус, нито плюс слагам на това твърдение.
Помислих си го, но пак щяха да ме награцат, че защитавам мъжете.
А, мен ми е мъчно за оплакващите се жени- вместо да бъдат успокоени и да им бъде дадена друга гледна точка, се изправят едни съфорумки, които са се нагодили към същите прояви на мъжете си, намерили са положителни черти в характерите им, които да доминират, и така си живеят без да се тормозят.
А, мен ми е мъчно за оплакващите се жени- вместо да бъдат успокоени и да им бъде дадена друга гледна точка, се изправят едни съфорумки, които са се нагодили към същите прояви на мъжете си, намерили са положителни черти в характерите им, които да доминират, и така си живеят без да се тормозят.
В предишната тема авторката на моменти сякаш е бясна на съжителя си. Описва го почти като ненормален. В тази тема акцентът е по-скоро, че тя е изтощена, а той не е съпричастен и се е фокусирал върху печеленето на пари.
Точно като хора, които не сме в нейните обувки (между другото, доста гнусен израз, като си представя какви гъбички и смрад се разнасят
), като не сме на нейно място, можем да разкажем, че и на нас понякога ни е прикипявало, обаче с говорене сме могли да си решим конфликтите.
Или сме приели, че няма да сме разбрани и игнорираме тъпизмите, с които се сблъскваме.
Или сме решили да скъсаме връзката, и колко ни е добре / зле след това.
Всеки понякога е лудвал и му е писвало, въпросът е какво е правил по въпроса.
Така че в ръцете на авторката са и хлябът, и ножът. Тя си знае масажират ли се, гушкат ли се, изглежда ли като временно изнервяне или като тотално разминаване.
Точно като хора, които не сме в нейните обувки (между другото, доста гнусен израз, като си представя какви гъбички и смрад се разнасят
), като не сме на нейно място, можем да разкажем, че и на нас понякога ни е прикипявало, обаче с говорене сме могли да си решим конфликтите. Или сме приели, че няма да сме разбрани и игнорираме тъпизмите, с които се сблъскваме.
Или сме решили да скъсаме връзката, и колко ни е добре / зле след това.
Всеки понякога е лудвал и му е писвало, въпросът е какво е правил по въпроса.
Така че в ръцете на авторката са и хлябът, и ножът. Тя си знае масажират ли се, гушкат ли се, изглежда ли като временно изнервяне или като тотално разминаване.
Аз имам две малки деца и последното, за което се сещам, е да правя секс. Рядко ми идва желанието, като причините са свързани най-вече с умората и еднообразието в ежедневието ми - чистене, готвене, гледане на деца, разходки и накрая за капак къпане и приспиване на децата. След това едва намирам сили да вляза да се изкъпя и си лягам. Мъжът ми е с много високо либидо, незадоволен е отвсякъде и често се оплаква от това. Но на мен просто не ми идва отвътре, уморена съм от всичко. Искам просто да спя и да имам повече време за себе си. Това е...
Това съм и аз!
Не се заяждам!
Правим го между 2-4 пъти на седмица. Мисля, че за 10 години заедно е добре. За това време никога не съм му отказвала. Но след детето ми е трудно да приоритизирам , изнервям се и това влияе на желанието ми. НО не се случва често да му отказвам. И той се съсевдочава върху това .