Просто размисли или...

Да,и аз съм съгласна,че в някои случаи е по-добре за детето да е в специализирана градина,но в Плевен например такава няма.Тази,която посещава Буби е оздравителна и се води масова,но има всякакви специалисти.Другия ми вариант е да посещава център за деца и юноши инвалиди,не градина.Няма например градина като пловдивската Елица.Тогава какво?!Не мога цял живот да си държа детето вкъщи,защото за него няма специална градина.Знаете ли какво ми каза вчера учителката:понеже ме е страх да не и стане нещо,я държах през цялото време за ръка.Мисля,че все пак варинта да си държа детето вкъщи,но свободно да си играе,е по-добър от това някой да го държи за ръка половин час,като гледам натам отиват работите.

ОФФФ, извинете и не ме бийте, но точно за това се разправяхме в "кулоарите" в Балчик

Моето мнение е, че поради безбройните реформи в българското образование, учител от професия се превърна в диагноза, е има и някой незасегнати още от болестта личности. Ресурсен учител е термин, с които заболелите с диагноза "учител" си измиват ръцете, когато не знаят какво да направят, а самите ресурсни се опитват да покрият работата на логопеди и психолози, без да имат квалификация за това, защото за ресурсни се назначатат след СДК учители без работа или просто други личности - факт - има ресурсен учител в софийски район бивш инспициент (човек който ръководи екипа зад сцената) - т.е професията специален педагог или дефектолог се използва само за преподаване в помощно училище, което е голяма грешка.
Интеграцията започна отзад напред - т.е интегрираме деца в учлище, които са били изолирани до този момент в къщи, интегриртаме деца в детската градина - сега започваме с това и пак същото.
Ресурсните центрове сега ще се опитат да изземат функциите на логопедичните центрове, пак защото няма кои да ги организира и да им покаже кое как се прави. Е има и някой по-амбициозни и организирани, но масовката е това
 Е на фона на всичко това групата с диагноза учител се изправя на родителска среща и доказва, че има всички права , че и повече от това, че децата лоши, агресивни и затова са виновни родителите, а те горките учители, не получават достатъчно пари.

Та питам - някой от вас бил ли е скоро в час по нещо и разгелждал ли е учебник?
Колко скучно трябва да им стане на децата в училище, за да вземе некой някакви мерки?
Кога ще се намери учител, коийто да се изправи смело пред родителите и да каже - аз не мога да се справя - моля помогнете?
Може ли в 21 век да кажеш на децата - Искам доклад по еди кой си предмет и само да ви хвана, че сте ползвали интернет...
Може ли в час по информатика да се играе на Супер Марио? При това групово....

Агресивното дете е такова по много причини, но те не са извинение както казва Надето. То може да бъде опасно за другите, ако няма правилен подход към него. А подходът е резултат на екипна работа - родители и специалисти заедно и в подхода не се включват нападки за това кой е виновен. Агресивното дете трябва да бъде овлдяно, а за целта трябва да му е интересно - на негово ниво - дали болно, дали с увреждане, дали супер надарено. Просто на детето трябва да му е интересно, за да иска да направи, както трябва и което трябва.

Ох спирам, защото ще се ядосам още повече - не на вас, на държавата и нейната образователна система

Щом има агресивно поведение, независимо дали е с увреждане или не , то има нужда от спец. помощ! Вече писах че в групата на сина ми има дете без увр. но агресивно, по този повод попитах дали има психолози които да оказват консулт. и помощ когато се забележи някакъв проблем? Госпожата ми обясни че преди години е имало, но сега НЯМА! Питам - ЗАЩО - явно риторичен въпрос?!? И после ще се чудим защо умни , здрави тинейджъри убиват по безмилостен начин !!!

Нина, понеже питаш за учебници - преди 2 дни се четох химия за 7 клас - още на втория урок има - молекули, атоми, атомен строеж, йони...
Правилата в методиката са да не се въвеждат толкова много понятия за един час. На всичкото отгоре инфото е в телеграфен вид - като конспект - а според мен за деца, които сега започват с химията, трябва да се тръгне от обяснения. Не може да се набута цялата теория на химията в един урок... Не смея да прочета учебника до край. Обяснявах, обяснявах... За Менделев и визитните картички на елементите... мыча се да си псомня как съм го разбрала аз някога... но е много и не може да се научи наведжъж....
А после се чудя защо тя ми казва "тъпо е!" за всяко нещо и не й се учи.
И аз не зная, колко скучно трябва да стане в училище, за да се случи нещо...
Защото там, където е интересно, детето учи. Примерно историята за 5 клас е писана от В.Мутафчиева. Много е увлекателна и се чете като книжка. Имаха и разни задачи от типа "ти си селянин, (занаятчия, търговец) живял през 17 век, разкажи как минава един твой ден" И това е нещо, което е интересно, децата фантазират, Мими беше написала как продава кокошки и нощувала в ханче (Без да иска помощ от мен или да го тегли от нет-а  ) Ей такива трябва да са нещата според мен...
А за специалните деца не знам просто... При положение, че на мен и Мими ми иде да я спра от училище и да я уча аз...

Майче, а да знаеш Евка как е ревала миналата година, малеее. И какво тръшкане и какви истерични кризи и в нас и в градината. Голяма мъка й беше и на мен също, разбира се. И съм се чувствала като звяр, само защото я оставям, пък аз хем си седя в къщи....
Искам само да ти изпратя една голяма прегръдка 

Елена Акманова, струва ми се че ти най-добре си разбрала какви точно са функциите на ресурсните центрове и въобще цялата идея. Аз също смятам, че не можем все още да ги "оплюваме", тъй като те дори не са имали време да стартират. Мен лично много ме е яд на МОН че забави толкова много тяхното разкриване /първо трябваше да е през август, после-в началото на септември и т.н./.Сега ги има, но в много от тях все още не е уточнена бройката специалисти, които да бъдат назначени. Една от причините за това е, че не всички родители са представили децата си пред Екипа за комплекно педагогическо оценяване, затова децата им не са предвидени. Вината за това не е само на родителите, разбира се, а и на учителите /при всеки различно/.
В огромна грешка сте, че ресурните центрове са създадени за да намерят работа на безработните специалисти. На места има трудности с намирането им, а другите все още си работят в специалните училища и детски градини. Голяма безработица ще се очертае ако масово се закрият те, но тогава местата в ресурсните центрове вече ще са заети. И още нещо:
Първо-в ресурсните центрове не могат да бъдат назначени хора,които нямат съответната спцеиална педагогика или психология.
Второ - не бъркайте ресурсния учител с учителите,назначени от Бюрото по труда по програмата "Заетост на безработни учители в обучението на деца с увреждания", които в повечето случаи не са специални педагози и са изключително некомпетентни /не всички/.
Трето- никой не е казал, че ресурсният учител е личен или социален асистент, който трябва нон стоп да стои до детето по цял ден. Една от целите на ресурсните центрове е не само детето да се научи да е сред останалите,но и другите - деца,родители и учители, да го приемат и да способстват детето да се чувства добре и пълноценно. Ако функцията му е единствено да съпътства детето и да го брани, то как ще се научи да е самостоятелно? Ако обръща внимание само на него, как ще започне да общува с другите, а и те с него? И как учителите ще се научат да го обучават и да го включват в живота на групата/класа, като ресурсния ходи по петите му и създава изолация?
Четвърто - струва ми се, че вместо да се настройваме отрицателно, всеки един от нас може да помогне ресурсните центрове да започнат да изпълняват функциите си успешно. Защото идеята е прекрасна и е хубаво, че най-после имаме шанс да се случи. Но може и да не се случи -ако винаги на нож приемаме това ,което ни се предлага, вместо да обединим усилията си.

ееееееее, не приемаме всичко на нож     просто след голямата радост за ресурсните центрове последва нормалното отрезвяване 
аз също не съм си представяла Ресурсния учител като залепен за детето...той/тя помага и на 2-те старни да свикнат една с друга. и ми се струва нормално в началото това да изисква повече време да е с детето и постепенно децата да се справят сами...или пак нещо бъркам?!

Мен ресурсната учителка много ме улеснява.
Станислава има към 14 учитела и аз не мога да се виждам с всичките.И ако има нещо ,те го обсъждат с ресурсната ,а аз с нея се виждам всеки ден и тя ми го съобщава.А още повече,че тя ми е и съседка,та ми е много по-лесно.

Извинете, че се намесвам, но истина е, че ако нямах приятелка, която е наясно с въпросните ресурсни центрове и не ми беше разказала за тях преди време, нищо нямаша да разбера. Аз към педагог. При това безработен. Няма нищо лошо според мен, че ще се открият работни места. Но макар и встрани от вашите проблеми, мога да кажа, че абсолютно никой не знае за тези Ресурсни центрове. Май нещо гледах по телевизията, но пак нямаше да го разбера, ако не ми беше предварително обяснено. Хубаво е МОН да прави нещо за децата, но още по - хубаво ще е ако стигне до тези за които е предназначено. Дано стане скоро. А колкото до интеграцията в масови градини и училища - имам против агресивните деца, и определено повече агресивните "здрави" деца.

И аз си мисля,че ресурсния учител би трябвало да остава заедно с детето и след време ,когато то свикне с обстановката и хората -тогава да се отдели.Не виждам иначе смисъл от дистанцираната подкрепа на въпросния специалист.И аз бих подкрепяла,естествено детето си с положителни мисли отдалече,но едвали те биха му помогнали особено

Не,не бъркаш  Това е нормално, да не говорим, че първо детето трябва да свикне и със самия ресурсен учител. Но никога не трябва да забравяме крайната си цел - детето да се интегрира , като се научи /с наша помощ/ да бъде максимално самостоятелно.
Аз нещо друго не разбирам - когато някой от пишещите тук /обикновено специалист по нещо си  - просто така се случва/ изрази мнение, което не се хареса на една част от вас, единствената реакция е съпротива. И специалистите сме родители и имаме проблеми с децата си. Даже, както се дискутира в една друга тема, често най-агресивните деца в детската градина и училището са уж "нормални". От тази гледна точка недоумявам защо казаното кара една част от вас да настръхват и скачат и да приемат написаното за обидно,за глупост, за лъжа. При това никой не е казал, че в момента всичко е идеално.
Не пиша това, за да ви обиждам, защото далеч не всички тук реагират по този начин, слава богу 
 Пример за това е например толкова дълго нищената тема за образованието на децата със специални образователни потребности, която пуснах нарочно именно с цел да ви информирам, тъй като съм наясно с новите тенденции в образователната система. Елена Акманова сигурно си спомня /а може би и Агнешка/ за това,което се получи - 1000 пъти обясних какво трябва да направи родителят на дете със затруднение, за да получи например ресурсно подпомагане, как да бъде прието в професионална гимназия или масова детска градина. Но малко хора всъщност се опитаха да разберат написаното и някои от тях продължиха да роптаят срещу тъпата система,която не им давала възможности. Съзнавам, че написаното на книга не се прилага 100%, но както писаха няколко души по-горе - нещата сега започват и затова е много трудно. Естествено, че ще е трудно. На този свят няма лесни неща-дори и в най-развитите страни не е спестена драмата на родителите, на чието дете са открили тежко заболяване, нито трудностите при интегриране в училище.
Твърдя още нещо, и то съвсем отговорно - в  малко европейски страни на децата със спецални потребности са дадени големи възможности. Дори в страните с най-висок стандарт-като Швейцария например, децата с изоставане в развитието се обучават само в специални училища и дневни центрове. Нещо повече дори - швейцарци, холандци и французи - специални педагози, психолози и лекари, след обяснение за интегрираното обучение са възкликвали :"Глупости,как ще пуснете такива деца сред останалите! Мястото им е в специалното училище!" Иначе твърдят, че трябва да интегрираме децата със затруднения, но не им дават кой знае какви възможности.
Права е ninnna като каза че интеграцията започна отзад напред. Първо трябваше да се направят ресурсните центрове, които да се погрижат децата постепенно да бъдат интегрирани, а не просто извадени от средата и пуснати в нова без никаква подкрепа. Но това е положението - всичко се прави с пари, а ресурсните центрове, и то във всички области на страната - с много пари.
Ами това е.  Казах си го, олекна ми 

Моето мнение, че като погледнеш реално дали съм "за"  или "против"  проблемни деца да посещават градините - 50% на 50%.
Мисля така, защото до Великден моята Гери ходеше на масова градина, там пък мрънкаше директорката, че само я отглеждат, а не я развиват и все пак Гери изисквала повече внимание, а г-жите се грижат за 20 деца.  Във връзка с интеграцията й и това да черпи и копира/да се учи/ на поведение, навици, говор от нормалните деца не се получи. В тези случаи съм "за", както искам и детето ми да учи в масово училище, в специална паралелка и с ресурсен учител.

Сега посещаваме специализираната градина, защото уж там знаят как да се занивамат с тези деца, по-малко са на брой в група, а има и логопед, но колко се вижда и как протичат уроците, с колко сърдечност се работи от страна на тези специалисти към децата, само те си знаят. И тъй като децата не могат да говорят добре или въобще, знаят че няма да се разказва много за действията на "спец", поне си мисля аз така. Нашата Гери също си удря главата като я сърдита, това прави впечатление.
Както аз искам моето дете да е сред масово училище, така си мисля, че трябва и нас да ни приемат, сега гледам така, но от другата страна може би ще гледам по друг начин. Но никой родител не би търпял детето му да бъде тормозено, наранявано от друго и няма да стои безучастен. Затова е така и така, 50%/50%, всеки гледа за своето и интеграцията ще е трудна и неразбираема за другите, защото когато те извървят нашия път с нашите мъки и тревоги, тогава и те ще мислят като нас...

Смятам, че е нормално да отстоявам позицията си по даден въпрос.
Не съм скочила срещу никого и никога не бих скочила ,просто смятам че пиша в свободен форум , не съм специалист в тази област(но съм специалист в други) и имам право на мнение?!

Росонери, имаш право. Хубавото е, че няма нищо окончателно и това, че Гери е добре сега да е в специална група, не значи,че след време няма да е добре да е в масов клас.
Елза, не съм споменавала имена, говорех по-обобщено. Но уважавам личната позиция на всеки, съответно и аз си имам такава 

Честно казано, мен най-много ме притесняват не ресурсните центрове, защото след известен период на адаптация те ще си заработят, а друго: тоталното закриване на специалните училища /а вероятно и градини/, което се очаква да стане до 2 години под натиска на ЕС. И не че в ЕС няма специални учебни заведения!!!
 Работата е там, че след множество проверки на специализираните институции за хора с увреждания и специалните учебни заведения, бе констатирано, че се нарушават човешките права. Говоря за годините 1994-2003 г., когато бяха направени проверките. Знаете, че много хора решават проблемите по най-лесния начин- Има институция-има проблем, няма институция-няма проблем!
Ето това ме притеснява мен - че се очаква почти 100% да се закрият специалните учебни заведения и така всъщност родителите да бъдат лишени от право на избор-ще имат само интеграция, която не винаги може да се приложи  от началото. При някои деца е по-добре първо да бъдат подпомогнати в специалното, а след това интегрирани в масовото училище.
Един от резултатите ще бъде че много голям % от децата с увреждания просто ще си останат вкъщи, в други случаи ще постъпят в дневен център, при положение че биха могли да ходят на училище.

Логопед Зара,в нашият град и без това няма избор. В помощното училище има само циганчета и до сега българчетата си стояха в къщи,без да учат.От както започна тази програма с ресурсно обучение,всички те тръгнаха на училище.