Не пиша не само защото имам безкрайно много работа. Скръбните новини ме стиснаха за гърлото и не мога да се оттърся. Нахлуха спомени, които искам да забравя, и други, които искам да повторя. Натиснаха ме мисли за това което ми се случи в рамките на по-малко от година - смъртта на баща ми, гаврата от страна на майка ми и т.н. и т.н.
Мила ИРИНИТА, скърбя заедно с теб. Колкото и да ти казвам - бъди силна!, знам че боли. Знам, че се чувстваш безпомощна, безпътна... И дори гневна на всичко случило се. Да, няма да мине бързо. Да, времето НЕ лекува. Да, ще продължава да те боли. НО! Трябва да намираме смисъл в това, което ни остава - децата ни, човекът до нас, колегите, приятелите... Трябва да намираме смисъл в това което правим всяка минута, в плановете, които имаме за себе си и за околните. Не казвам, че е лесно, напротив. Но трябва! Знай, че ние тук в темата безкрайно и безрезервно те обичаме и подкрепяме. А нали всеки път казваме, че сме сила! Ще бъдем и сега!
Бандичка, покрай многото работа си намирам причини и оправдания да не съм твърде режимен. Особено в плодови дни - не издържам. Затова и килограмите са нагоре-надолу, но сега хич не ги мисля. Карам я някакси. Уж спазвам, но... донякъде.
Хайде, банда, да се хващаме за косите и да се измъкваме! Пожелавам на всички болни - да оздравяват, ВАНГОБИ да получи хубави новини след прегледа!
Приятен ден банда! Усмихвайте се, дори и да ви е тъжно!
толкова хубаво си го казала - от името на всички ни!

