При двама родители с различни езици децата най-често съвсем естествено научават и двата, нали са естествени билингви. Но като цяло в един момент превес, макар и малък, взема единият език, най-често този, който се говори в страната.
- Публикувана: 19 фев. 2021, 18:15 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2023, 00:00 ч.
Чужд език - от кога?
Аз стигнах до извода, че изучаването на английски език в детската градина, абсолютно ненужно. Може да си запишеш детето, но това е ей така, за самочувствие, да се казва, че детето учи английски. Дъщеря ми не посещаваше уроци в детската. После, като влезнаха в училище, с разширено изучаване на английски (заедно с две, три от нейната група, които ходеха на език), ги отвя още в средата на първия срок. Те не знаеха нищо повече от ориндж, блу,...много бързо се наваксват тези елементарни неща. В момента е седми клас, чете и пише свободно на АЕ, гледа филми без субтитри... А това пък някое малко детенце да ми каже'' пинк'' , вместо '' розов'', не ми говори нищо друго, освен, че виси много с телефон в ръка...
Може би идеята за чужд език в детската градина е по-скоро да запознае децата с идеята, че някой, някъде там по света казва на котката - cat, а на кучето - dog. Не мисля, че може да се говори за сериозно учене на език там. 
Синът ми все още е много малък, но се опитвам от сега да се ориентирам кое, кога е редно да се прави.
Но честно казано мислите ми бяха насочени за близкото бъдеще в посока четене на приказки, учене и обясняване на думи.
Просто нашите приятели ме изненадаха с това за чуждия език и се замислих кога е редно да се въведе и той.
Синът ми все още е много малък, но се опитвам от сега да се ориентирам кое, кога е редно да се прави.
Но честно казано мислите ми бяха насочени за близкото бъдеще в посока четене на приказки, учене и обясняване на думи.
Просто нашите приятели ме изненадаха с това за чуждия език и се замислих кога е редно да се въведе и той.
Това е като някаква мода. Знам за родители, които нарочно говорят на английски на децата си. За 2-3 годишни говорим. Много деца от нашата група в яслата говорят на английски. Те български не знаят, английски говорят. Моето пък проговори на испански... Просто гледа Дора Изследователката, където казват някои думи на испански. На ден да гледа някъде по 1 час това детско. Обсебена е от броене на числа. До скоро почти не говореше. Започна с броене до 5, сега брои до 10. Шашнах се като почна да брои на испански до 10... Против съм това зорлем да се насилват децата от толкова малки да учат езици и хич не се чувствам горда, че моето знае да брои на испански. Като почне винаги я поправям и тя почва на български. Искам първо да може да говори български, за езиците има време. Аз английски почнах да уча на 15 и сега го владея много добре. Немски учех от 1 клас... ми сега две думи не мога да кажа, нямам практика. Така, че всичко е относително.
Постоянно се натъквам на този феномен. При това родители с гордост съобщават как детето научило от английските филмчета. А аз установявам, че детето не знае цветовете на български или ги греши. Е, сори, ама не е много за хвалба как детето знае повече думи на английски, отколкото на български! Това означава, че детето виси пред екрана на телевизора или таблета и никой не се занимава с него.
Не пускам песнички на английски изобщо.
Според мен на 1 година е твърде рано да учи втори език. Точно сега стигнахме до фазата да я запишем да изучава чужд език. Сега е в първа група в детската градина, или иначе казано от 3, 5 годинки. Преди месец навърши 4 години и вече много се интересува от думите на английски. Учат ги на цветовете, животните и други думички, свързани с тяхното ежедневие. Разделя двата езика и не ги бърка. Любимото й е да се прибере вечер и да каже: Хайде да учим, кажи ми как е на англиийски... И започва да пита за различни думички. В началото бях доста скептично настроена, защото мислех, че е малка за втори език, но сега не съжалявам, доста думички е научила и ги осмисля.
Като стана въпрос за личните истории. Моите израснаха с дискавърските канали и каналите на руската телевизия. Дискавърските бяха със субтитри, тогава все още рядко правеха дублаж, така че направо си ги слушаха на английски. На руски си беше както са си. Но май освен телетъбис, Том и Джери и Ну Погоди, други детски не са гледали. А телетъбис бяха с дублаж. За щастие нямаше бебешки канали. Аз и сега не ги харесвам на никой език, защото са обида за интелигентостта на децата. Никога не бих ги пуснала на мое дете.
Ако не говорим за естествена билингвистична среда в семейството, то втори език следва да се въведе, слес като детето е усвоило родния език. Това обикновено става около 3-5 г. и зависи индивидуално от конкретното дете и неговите специфики в развитието.
Иначе, аз съм логопед и в кабинета идват много деца на възраст 2-3 г , които не говорят на български, а използват няколко английски думи /цветове, цифри/. Сега е масово. Просто стоят пред ТВ и попиват. Но това не означава, че говорят на английски. Това са механично заучени фрази, като стихотворение. Голяма родителска грешка е това. После "ама защо не говори"...
Иначе, аз съм логопед и в кабинета идват много деца на възраст 2-3 г , които не говорят на български, а използват няколко английски думи /цветове, цифри/. Сега е масово. Просто стоят пред ТВ и попиват. Но това не означава, че говорят на английски. Това са механично заучени фрази, като стихотворение. Голяма родителска грешка е това. После "ама защо не говори"...
Ако не говорим за естествена билингвистична среда в семейството, то втори език следва да се въведе, слес като детето е усвоило родния език. Това обикновено става около 3-5 г. и зависи индивидуално от конкретното дете и неговите специфики в развитието.
Иначе, аз съм логопед и в кабинета идват много деца на възраст 2-3 г , които не говорят на български, а използват няколко английски думи /цветове, цифри/. Сега е масово. Просто стоят пред ТВ и попиват. Но това не означава, че говорят на английски. Това са механично заучени фрази, като стихотворение. Голяма родителска грешка е това. После "ама защо не говори"...
Иначе, аз съм логопед и в кабинета идват много деца на възраст 2-3 г , които не говорят на български, а използват няколко английски думи /цветове, цифри/. Сега е масово. Просто стоят пред ТВ и попиват. Но това не означава, че говорят на английски. Това са механично заучени фрази, като стихотворение. Голяма родителска грешка е това. После "ама защо не говори"...
За мен и 3-5 е много рано. Не виждам никакъв смисъл предвид това, че дори деца, които интензивно са учили езика в ДГ, само им трябва една година да прекъснат, и все едно някой е изтрил с гумичка всичко, което са учили. То ако беше толкова лесно научаването на чужд език, значи родният щеше да е за отрицателно време, а не да бъркат граматиката и да им липсват думи на български поне до четвърти клас. Хората си фантазират разни работи за чуждия език, има и кой да ги подкокоросва, а времето е изгубено. Нито научават нещо дългосрочно, нито "нямат акцент", нито нищо. Единствената полза от тези групи в градините е децата да правят нещо, вместо да се бият и да се дърпат за играчки или да гледат турски сериали.
Аз не съм си и помисляла, че ще научи език от ДГ. Пределно ясно ми е, че сега знае думички, които след години тяхното учене ще се обезмисли. Има обаче един момент на гордост в детето, че е научило нещо ново, че успява да се справи. Друг момент е, че има различно занимание и свиква да слуша, внимава и да изгражда представа за протичане на учебно занятие в приятелска среда.
Децата се гордеят с това, което родителите им дадат като сигнал, че е за гордост. Ако за родителя е гордост детето да се научи да приготвят вечерята, то с това ще се гордее. В моята лична йерархия на гордостите ученето на чужд език в ранна възраст е почти на опашката. Много по-важни са знанията и уменията като цялостно развитие на детето - физическо и интелектуално, знания за света, мислене, физическа активност.
Много по-важни са знанията и уменията като цялостно развитие на детето - физическо и интелектуално, знания за света, мислене, физическа активност.
То те си вървят ръка за ръка обикновено. Хич не вярвам да са много случаите, когато дете е напред с английския, а не знае цветовете на български. Добре звучи като теза в спор, ама не се среща. Което дете лесно "попива" чуждия език прави същото и с българския, и с броенето, с пъзелите и строителите и прочее. И по-будните деца, които в детската градина изнасят на гърба с концертите пред родителите на английски почти винаги са много напред във всички области.