Дядо ти отиде на небето. Как обяснихте на детето си?

# 15 2 окт. 2006, 11:41 ч.

София
Мнения: 13 206

Съжалявам за загубата ти! Sad

Кажи му истината!!! Аз съм категорично на това мнение! Преди няколко дни Александра попита една моя приятелка, на която баща й е починал "Мими, къде е твоят татко?" Тя бая се почуди какво да й каже, защото не знае моето мнение по въпроса. Опита се да отклони темата, но Александра настояваше. Накрая Мими й каза, че друг път ще й каже... После си говорихме и аз казах на приятелката си, че можеше просто да й каже истината..." Моят татко е умрял преди години" Хем Александра щеше да спре да пита (най-вероятно), хем щеше да чуе ИСТИНАТА!

# 16 2 окт. 2006, 11:47 ч.

София
Мнения: 13 206

А, и още нещо искам да споделя... Имаме корени в Копривщица.. Това лято се разхождахме и минахме покрай гробищата. Сетих се, че от години никой не ходи на гроба на пра-дядо ни и чак срам ме хвана.. Викам си така и така минаваме, я да вляза да видя. Александра настоя да дойде с мен. Взех я.. Когато си тръгвахме тя каза (не знам откъде й хрумна, като никога не е ходила на гробища) "Мамо, тук са къщите на умрелите хора, нали?" Аз най-хладнокръвно й казах "Да, мамо! Тук са умрелите хора! Всички хора умират някога и идват на такова място!" Смятам, че съвсем адекватно й отговорих.

# 17 2 окт. 2006, 11:51 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Как`Сийка в пн, 02 окт 2006, 08:14

Синът ми беше на 3 години, когато почина единият му дядо. В продължение на 3-4 години починаха и другият му дядо, едната му баба и още много наши близки роднини. Може да се каже, че израсна на гробищата... Cry

Естествено, на самите погребения не сме го водили, но на безкрайните помени - да. За мое голямо учудване, много му харесва да ходи и досега го прави с удоволствие. При положение, че всички останали мразим да ходим там и го правим само по задължение, такава реакция от негова страна много ме озадачава. Но пък може детето да го приема като единствения начин да контактува с баба си и дядовците си. newsm78

С удоволствие пали свещичките, оправя цветята... Може би така компенсира липсата им, това да е неговият начин да общува с тях, не зная... Thinking

Няма защо да се озадачаваш... Wink

За децата смъртта изобщо няма това значение, което за нас, възрастните. Просто възрастните обвиват гробищата в тайнственост и на децата им е интересно.

# 18 2 окт. 2006, 15:02 ч.

Мнения: 25 619

Ами синът ми години наред не казваше "Ще ходим ли на гробищата?", а "Ще ходим ли при баба еди-коя си?" или "Ще занесем ли цветя на дядо еди-кой си?". За него ходенето на гробовете им имаше почти същия смисъл като да им отиде на гости. Явно наистина възприемаше това място като техния дом. Че и почерпката си получаваше (нали се раздава нещичко). Grinning

Но може би помогна това, че много малък се сблъска със смъртта - свикна с нея, преди да успее да я осъзнае. Спомням си в един момент леката тревога дали и той ще умре. Казах му "Да, но след много, много години, когато остарееш и имаш внуци." Явно това му се видя мноооооого далече в бъдещето и се успокои. Laughing

# 19 2 окт. 2006, 20:53 ч.

Мнения: 505

Когато баща ми почина - казах и на двамата - 2 и 3 год, че дядо е на небето и е добре, но няма да можем да го виждаме повече. Не мисля, че съм ги излъгала. Според мене той е там. Когато им умря кучето след няколко седмици, им казах, че е при дядо. Сега - около половин година по-късно, все още ги намирам на балкона, гледащи към небето. И двамата казват, че си говорят с дядо им. Rolling Eyes

Мисля, че това е един красив начин да обясниш смъртта на децата.

Причина:

Причина: