Частни училища-информативно-дискусионна тема 46

Викане е недопустимо, но строгостта може да означава различни неща. Някои учители не са от хвалещите, но и децата трябва да се научат да се справят и при учители, които са пестеливи на похвали. Важното е учителите да оценяват обективно всички деца от класа по едни и същи критерии. Утре децата ще пораснат и ще трябва да се оправят с такива колеги, шефове, дори и партньори. Част от израстването на децата е да си изработят и стратегии за справяне и преодоляване на особеностите на някои учители и да не позволяват това дали учителят хвали или не хвали да влияе сериозно върху ученето и контролни и изпитвания. За дванайсет години имат десетки учители.

Чудех се кога ли ще се натресеш да обясняваш нелепици. Обсъждаме конкретни неща и хора. Както и различна ситуация.

Извинявай много, но аз не си спомням някога да съм коментирал каквото и да е свързано с моите очаквания от ЧУ, та да твърдиш, че допирателните ни не са много, не че плача за такива, не ме разбирай погрешно. Но за да кажеш нещо такова трябява най-малкото някога да сме обсъждали кой какви очаквания има  в една тема и да е имало или консенсус или спор и сериозно разминаване в разбиранията ни, аз лично не си спомням подобен разговор.
Цитирай моля те, ако има такива. Защото подобни твърдения са просто плямпане.
А що се отнася до неуместни изказвания и шеги, конкретно ти в една друга тема до скоро чакаше Андариел да напише нещо и започваше най-откровено заяждане. За теб то не беше заяждане, а шега което тя не била разбирала. Ами ето подобна ситуация, за теб това е сексизъм и заяждане, за мен е шега която ти очевидно не разбираш.

Ще се едитна, за да отговоря и на Аш тук.
Клиент съм на едното от двете 'най-мразени', не на двете. И това, че са най-мразени не знам на база на какво се поставя като нарицателно за тях.
Какво точно до сега съм казал, каква теза съм защитил против тях, че да е странно, че съм клинет на едно от двете. Или може би е странно, че не съм се хванал на общото хоро от няколко  човека тук които развяват кърпичката "няма деца в нашите училища които ходят на допълнителнио уроци" ?
Еми съжалявам, но аз подобна теза не мога да защитавам.

Учителят е за-дъл-жи-тел-но с учениците по време на състезание. Много често (поне преди), резултатите излизаха много бързо и имахме време само да обсъдим, кой, какво и как е решил. Оттам водещият учител преценяваше колко точки се очакват от всеки участник. Като излезнат и резултатът не е близък до очакваното, той/тя отива с ученика на контестации и защитава работата. Участникът обяснява какво е имал предвид, а учителят се обяснява с комисията. В общи линии на 99% учителят отива на контестации с всички участници . Аз не си спомням, след състезание да не съм била на контестации и също така не си спомням да не са ми били увеличавани точките. Преди 7ми клас, тъй като учителката ми по математика беше много зле, баща ми се явяваше на контестации.

Искам да внеса едно уточнение. Контестации има само на състезанията по математика. Това важи и за националния кръг на олимпиадата по математика. За другите предмети - физика, химия, биология ... и т.н. - на националните състезания, включително и на националните кръгове на олимпиадите няма контестации. Каквото е отсъдила комисията, това е. Винаги ми е било чудно, защо само по математика допускат корекция на резултата, а по другите предмети не и го намирам за крайно несправедливо.

Винаги съм се изненадвала на псевдоинтелигенцията, която подлага децата си на частни уроци, независимо от целодневното обучение в ЧУ... някои хора просто не могат да приемат ограниченията в капацитета.
И ако ходят деца от СС и Питагор на уроци, това прави ли ги лоши? И децата и училището...

По принцип съм съгласен с теб. За да се стигне обаче до пропуски като цяло това значи, че родителите първо - или не са се интересували изобщо, втори - и да са се интересували не могат да помогнат на детето. В тези два случая записването на уроци е това което визираш ти. За мен обаче едно постоянно и контролирано наблюдение върху това как дете то се движи през годината е равносилно донякъде на посещение на уроци.
Хипотетично - твоето дете има леки пропуски по БЕЛ, ти си добър по математика, но не можеш да се оправиш със запетайките, пълнияТ член и още куп неща. Значи единственият ти вариант е да запишеш детето някъде допълнително.
И сега, защото си добър по математика всяка вечер с детето с удоволстлвие решавате по някоя задача, но не от учебниците по МОН, а от тези които са със състезателни задачи. Обясняваш му спокойно, така че да разбере. Една, две задачи, И така през вечер се занимаваш с него. Детето ги разбира и няма проблеми с тях. Ти си щастлив, а то не ходи на уроци, за да вземе медал от някое състезание. А на някой родител за тези две задачи които ти решаваш вечер с детето, ще му се наложи да даде едни пари събота или неделя в някоя от школите, за да му ги раззяснят там, защото той просто няма необходимите знания да покаже сам на детето си как се решават.
Ето тук аз слагам равенството между уроци и помощ в къщи.  Не визирам пропуските породени от ДО, не говоря за поправянето на механични грешки от сорта на това някъде е пропуснало да види знака и вместо събиране е извадило или е объркало 2+2..
Говоря за едно "неволно", но систематично занимаване с детето от което отпада нуждата за доплънително уроци.

Та тук в този форум има цяла тема за решаване на задачи по МАТ. Половината форум е редовен посетител там, а няколко съфорумки са толкова отзивчиви, че решават задачи на килограм, с обяснения, решения...
Това към кое го причисляваме, към частните уроци/допълнително занимаване или просто към леко обръщане на внимание щото някой не е внимавал в час и не е разбрал задачите.

Абе за равенството между две обяснени задачи и частните уроци не съм съгласен...но за пълния член си прав, в поста ми, който си цитирал, поне една грешка имам - "във въпосЪТ ти се съдържа и отговора..." трябва да е "във въпросА",  разбира се, защото въпросЪТ е "къде?", а не "кой", а сигурно имам и други грешки, така че, щом съм се изложил, няма как да споря

Хах, изобщо не съм забелязал дали си объркал пълния член или не. Аз самият много често бъркам кога се пише пълен и кога кратък член, според жена ми съм илитерат разбиращ само от физика и математика, който не обича художествена литература и чете само техническа такава.Точка
Спирам да споря за това дали трябва да има или нетрябва да има равенство между частните уроци и помагането вкъщи. Явно не разбирам как работи вселената
Наздраве и дано днес сме гласували разумно, децата сами ще се оправят

Спейси, не мога да не ти го призная - децата ще се оправят сами! И съм сигурна - по-добре от нас!

Аз пък изобщо не виждам къде може да се сложи знак за равенство между родителски контрол и частни уроци. Целите, обема и резултатите от двете са коренно различни.

Децата ще се оправят и сами, ама възпитанието, навиците, мирогледа им ги даваме ние.

Зависи колко и какво знае родителят, за да помогне. Има родители, които дори да не са завършили филология, са доста добре с българския и бързо се ориентират в материала. Други се ориентират в математиката, особено ако самият родител е бил от добрите математици в училище или в университета. Такива родители съвсем спокойно могат да заместят частния учител, ако е за текущ материал. Вече ако е за НВО или за кандидат0студентски изпити е по-логично да се заемат хора, които това работят - подготвят за НВО и за изпити. Разделение на труда според ситуацията.

Оф, писнА ми да чета тая глупост за частните уроци и нямаше да се включвам, ама хайде. Можете ли да сравнявате частни уроци, които са целогодишни и при нормални условия, с това, че някакво майче, докато скучае вкъщи по време на пандемия - решило няколко пъти да изюрка детето да порешава малко повече задачи извън училищния материал? Честно, прекалявате.

Аш, зависи от каква гледна точка. Моето дете покрай кандидатстването в седми клас посещаваше школа по математика. Оказа се, че е далеч по-ефективно да решава задачи самостоятелно и ние да помогнем с по-трудните и да ги обясним. Така че ето - за моето дете тези две неща са сравними и сравнението е изцяло в полза на родителската помощ.

Но изобщо не говоря за целогодишно и дългогодишно посещаване на частни уроци, така че може би не съм по темата.

Лейка, това е доста грозно изказване. Внезапно установих, че съм псевдоинтелигент /ама може и да съм, де/.

Детето ми е в ЧУ - целодневно почти, до 15 ч., но веднъж седмично се вижда /сега онлайн/ с частен учител по английски - има известни езикови дефицити /доказани с психолог и логопед/ и има нужда да затвърди материала. С БЕЛ също има проблеми заради това, но там наваксва по друг начин. Когато обсъдих с психоложката дали е по-добре аз да се занимавам с нея и по двата предмета, тя твърдо препоръча ако имам финансова възможност да работи с учители, изтъкна, че обикновено когато родителят преподава и се занимава с детето, често могат да пострадат афективните връзки помежду им - от една страна, детето не гледа на родителят като на преподавател и липсва учителският авторитет, от друга, родителят често се дразни, че детето не схваща и възникват проблеми, които един емоционално дистанциран учител не би имал. Абсолютно съгласна съм с нея, че е по-важно да запазим добрите си взаимоотношения родител-дете и да наема съответния частен учител, ако се налага и мога да си го позволя.