Публикувана: 2 окт. 2006, 16:20 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2006, 02:15 ч.

Стиха, зад който наднича душата ви?

4 854
81
1

# 45 5 окт. 2006, 11:04 ч.

Мнения: 1 517

"Когато вярата в живота, надежди, страхове се сринат,
на всички Богове с охота на кратко пак благодариме.
Че всичко живо отминава и мъртвия в окой остава...
Макар и бавно до морето, достига ручеят безимен!"
Суинбърн

# 46 5 окт. 2006, 11:15 ч.

Мнения: 5 877

Моята душа не наднича, крие се, пущината... Laughing

Ама за да не пропусна хубавата компания, слагам малко Лорка за портокалов привкус:

Ах, колко мъка, колко скръб ми струва
да те обичам, както те обичам!

От твойта обич тегне ми сърцето
и въздухът,
и шапката ми даже.

Кой би се съгласил от мен да купи
на шапката копринената лента
и тая моя скръб от бяла прежда
за изтъкаване на кърпи?

Ах, колко мъка, колко скръб ми струва
да те обичам, както те обичам!

И от друго стихотворение:
"Изгорнико красив, усетих аз,
запалили са мащерка у вас" Laughing

# 47 5 окт. 2006, 11:19 ч.

Мнения: 5 877

Или Джелалудин Руми:

The springtime of Lovers has come,

that this dust bowl may become a garden;

the proclamation of heaven has come,

that the bird of the soul may rise in flight.

The sea becomes full of pearls,

the salt marsh becomes sweet as kauthar,

the stone becomes a ruby from the mine,

the body becomes wholly soul.

# 48 5 окт. 2006, 11:47 ч.

Мнения: 14 491

"Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него" Плачът на Еремия 3:24

и този също:

"Сложи ръка на мойте устни
когато морна и блуждае
криле душата ми отпусне
и безутешна възроптае
сложи ръка и запази ме..."

Д. Дебелянов

# 49 5 окт. 2006, 11:50 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

Стефан Цанев

Този и на мен ми е любим от много години.

А също и

Образование свише

Господ си има друга граматика.
В края на нашите приказки
слага кръстчета вместо точки,
слага кръстчета вместо подпис.
Господ, на ухо ти го казвам,
си има друга грамотност.

Георги Господинов

# 50 5 окт. 2006, 12:05 ч.

София
Мнения: 154

Сутрин е млада и девствена
моята истинска същност.
Слънчеви нишки разресвам
и пускам вятъра в къщи.

После съм тиха, следобедна.
Косите ми стават тежки.
И вадя от скрина спомени
за стари, случайни грешки.

Събличам тъгата привечер
и ставам луда и хубава.
Заплитам си цветни кичури.
До залез бясно танцувам.

А нощем съм дива и златна.
Ухая сладко на медовина.
По тялото ми пълзи луната.
И се топи наполовина.

Понякога съм метличина.
Друг път – каменно цвете.
Такава съм – все различна.
Менят ми се цветовете.

# 51 5 окт. 2006, 12:11 ч.

Мнения: 6 993

Атанас Далчев

ДЯВОЛСКО

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.

А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

1927 г.

Това винаги съм го свързвала много със себе си, не знам защо.Явно прикритата ми депресарска същност се показва Mr. Green

# 52 5 окт. 2006, 12:18 ч.

Мнения: 3 818

Аз не съм аз.
Аз съм онзи,
който ходи край мене, но без да го виждам,
и когото съзирам понякога,
и когото понякога просто забравям,
който кротко замлъква, когато говоря,
който нежно прощава, когато изпитвам омраза,
който там се разхожда, където ме няма,
който прав ще остане, когато аз падна.

# 53 5 окт. 2006, 12:26 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Reunited: Two-sided poem

I saw her today.
I saw him today.

It’s been a while.
It seems like centuries.

She looked okay.
I couldn’t stop staring.

We talked for a while.
He looked so fine.

She kept looking at me and I wondered why.
He wouldn’t look me in the eye and I wondered why.

She asked me how I was and I told her about my new girlfriend.
He asked me if I had a boyfriend, and I told him I didn’t.

I pretended like I cared.
I pretended like I didn’t care.

She looked different than she used to.
He looked better than ever.

I gave her a friendly hug good-bye.
We held each other one more time.

And then I went surfing.
And then I went home and cried.

Последна редакция: чт, 05 окт 2006, 12:31 от daffodil

# 54 5 окт. 2006, 12:30 ч.

Мнения: 5 877

Хъм, аз май по default съм him.

# 55 5 окт. 2006, 12:35 ч.

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

СТАНКА ПЕНЧЕВА

# 56 5 окт. 2006, 12:38 ч.

и още един откъс от същата поетеса:

.......

Всяко цвете,
Всяка тревичка жива
Са обърнати към небето –
Беззащитни и доверчиви.
Протягат се листите
Като длани,
Разтваря се цветът
До сърцевината:
Да поемат росата чиста,
И дъжда, и топлината,
И ласката на ветровете –
И всичко, което им праща
Доброто небе,
Небето.
И когато от облака черен и страшен
Градушката забие –
Те нямат време да се уплашат,
Няма къде да се скрият.

Протегнали малки длани,
Беззащитни и доверчиви,
Те падат смачкани, покосени,
Неразбрали, че ги убиват…

........

# 57 5 окт. 2006, 12:39 ч.

и още ....

Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.

# 58 5 окт. 2006, 12:41 ч.

...

Последна редакция: пт, 06 окт 2006, 01:36 от cafe

# 59 5 окт. 2006, 12:46 ч.

ПРАЗНИКА НА ЧУВСТВОТО

Не ми носи подаръци и рози,
Не ме въвеждай в светнали зали,
В градини и катедрали –
Всичко ще е напусто,
Светът ще е делнично грозен,
Ако го няма
Празника на чувството.

Искам,
Когато вървим по улиците познати,
Ти да ме водиш за ръката
Като в сватбено шествие
И есенните тротоари
Да постилат пред невестата
Листи – рубета и пендари...
.............................................
..............................
СТАНКА ПЕНЧЕВА

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Нашите мании, навици и странности

Политиката в България - Тема 5

Дефицитите на една журналистика

Причина:

Причина: