Клетва

По отношение на майчина клетва към дете, познавах една жена. Синът й се държеше лошо с нея и я тормозеше. Веднъж беше изрекла много страшни думи и той след една-две години почина в големи мъки. Тя го наджива, но и нейните последни дни бяха доста тежки.

След обясненията на Дещовиди, не ми остава нищо друго, освен да ви препоръчам да прочетете главата "Двете батареи" от Вазовата повест "Чичовци".

Там ще откриете невероятен набор от клетви! Приятно четене, после споделете тук  

Хеххехееее, Хариии, кефиш!
За момент се почуствах пред лагерния огън, разказваме си истории за клетви.... смърт в страшни мъки... 

Хич и не се връзвам 

Мен клетви не ме ловят
Просещите цигани редовно ме кълнат че не им давам пари, ама много важно 
На просяци не давам

Аха и аз така.
Не обръщам внимание 

Клетвата е кофти нещо..........имаше филм за циганска клетва. Имам приятели цигани - разказвали са ми, че силата на тяхната клетва е голяма. За който вярва - аз вярвам. В смисъл - човек би те проклел ако си му направил нещо лошо - тоест, няма да те стигнат някакви си думи - ще те стигнат собствените ти дела - ако направиш зло - такова ще ти се върне. Твърдо вярвам, че ако човек е добър и целенасочено на никого не прави зло - никоя клетва, дума или каквото и да било, не би могло да му донесе зло...
дали ме разбрахте какво имах в предвид

Темата почва да се отклонява, но знаем, че това винаги става... Пухи не питаше вярваме или не в клетвата, а какво е това нещо, обяснения някакви търсеше вероятно...

Изкушението ми е голяяяяямо, извинете

Да ме прости авторката на темата за спама, но за мен няма по-велика сцена в българската литература от тази:


ДВЕТЕ БАТАРЕИ


        Хаджи Смион взе сбогом от приятеля си и се упъти към дома си ухилен. Кога възви из Селямсъзовата улица, той съгледа голям куп любопитни, които се трупаха пред вратните на Копринарката и на Селямсъза и с наслаждение слушаха клетвите, що си пращаха двете съседки, които делеше стоборът.

        Скоро любопитният Хаджи Смион разбра, че снощи Варлаам, подир вечеря, като чул злодейския смях на Селямсъза и на цялото му "яково" поколение, побеснял от гняв, та излязъл, та закачил оголения рибен гръбнак на портата му в същото време, когато Селямсъзът вапцвал котката в кюпа му. Заранта обаче, когато Селямсъзът видял пред вратнята си куп дечурлига, които зяпали учудени пред обесения гръбнак, а Варлаам и жена му съгледали, че котката се оваляла в халищата им, оцапала възглавниците и копринената рокля, както била сложена вечерта на. ковчега, те разбрали изведнъж всичко — и най-ужасната кавга на света се почнала между злобствуващите съседи.

        Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни.
        — Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! — викаше булка Варлаамица от крушата.
        — Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! — викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя.
        — Да те порази Господ!
        — Да те убие чумата!
        — Да те прокъсне!
        — Да се вампирясаш!
        — Огън да гори тебе и децата ти!
        — Живеница да ви изяде двама ви!
        — Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
        — Гиди ялова кукувица!
        — На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
        — На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
        — Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
        — Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!

        Селямсъзът седеше на шестото стъпало на стълбите, гологлав, изпотен, разядосан, морав-червен и с мустаци, наострени кръвожадно. Той не викаше, а само клюмаше одобрително на всяка сполучена клетва на жена си и грухтеше отвреме-навреме.

        Приличаше на един генерал, който е поставил батареята си на една ближна могила и наблюдава действието на огъня. Види се, че същата тактика следваше и противният генерал, чиято батарея от своята стратегическа точка бълваше огън и смърт. Залповете ставаха почести и посмъртоносни. На трескателните гранати-поразии от батареята на генерала Варлаама батареята на генерала Селямсъза отговаряше с пукателни бомби-проклетии, от които тряскаха небесата и керемидите! Най-подире батареята на генерала Варлаама хвана чувствително да предрезнува; това като съгледа неукротимият Селямсъз, след минутно съвещание с шапията си реши да прати тозчас няколко анадолски гюллета попръжни и с тоя кръстосан огън да нанесе последния удар на неприятеля. И извади емфявата си кутийка и смръкна емфие, както направи френският пълководец при Аустерлиц.
        Свети пръв Трифоне Зарезане, какво съвпадение?
        Изведнъж Йотата се промуши из навалицата и се озова отпреде му.

 
Доста люти тез жени !

Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
        — Гиди ялова кукувица!

— Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!



 

КУЛТОВО!!!!

Коалка, бързо реагираш  

Ако искате да настръхнете чуйте "Уелкиа" на Теодосий Спасов, в един от албумите му е... Нека някой да го изрови и да пусне линк тук, че не знам как става това... Не се препоръчва за хора със слаби нерви, както и да го пускяте на децата си докато спят и изобщо...  

Подобен хлевоуст диалог между жени има и в разказа "Устати жени" на Й. Радичков.

И в "Косачи" на Чудомир: http://chudomir.hit.bg/Kosa4i.html 

  суперяко