Аз няма от мечтата си да се откажа, чертички две тук скоро ще покажа ! ~бебеправене 385~

Всъщност може. Устроени сме да сме част от общество с йерархията му, но това не эначи да се сравняваме винаги особено эа такива неща. Откаэът да се сравняваш с другите по тоэи начин (,,эащо при едни..., а при други....) е въпрос на характер и майндсет и много по-силен приэнак эа инстинкт эа самосъхранение, эащото другото е раэрушително и не води до успокоение. Да, човешкое, но също толкова човешко е и да приемеш една по-виэша и ефективна настройка эа живот, лишена от такива токсични мисли. Е, на автопилот също може да се кара, но не е единственото решение.

И аэ пожелавам усшех на всички!

При мен нещата не са толкова зле чисто психически по темата с изчакването, но при ММ е много тежко. Той е на 39 и всички около него са с деца. И знам, че той много иска, ама много. И ми е още по-криво като виждам как се надява, а не се случва.

Сноууайт, повярвай като ти кажа, че всички се опитваме да мислим позитивно и да не се сравняваме с други, но това понякога неизбежно се случва. Не ни прави нито завистливи, нито злобни, а най-малко лоши.

Аз тези мои чувства и пред ММ не съм ги споделяла, а усетих, че тук мога и ще намеря подкрепа. Толкова по темата.

Аз за първи път след закъснение от седмица съм с толкова болезнена, обилна и странна отвсякъде М. В сряда имам час за АГ и дано приключи до тогава, че хич не искам да го отменям

Първо честито на всички с двете чертички, до финал и успех на всички очакващи..
По темата за "завистта".. Всички имаме такива мисли, спрямо познати/приятели, които или на майтам или целенасочено и бързо им се случват нещата.. Моето обяснение е, че ние минаваме през какво ли не, за да сбъднем мечтата си. Ежемесечно очакване на чудото, ежемесечно разочарование от отрицателните тестове. В един момент, колкото и да отричаме, това си ни е фикс идея.. От ден първи, в който сме решили да работим за бебе, започваме да мислим за това. Когато не се получи от първи, трети, пети опит започваме да се сдухваме всеки път, в който дойде лелката и започваме още повече да се "втилясваме" в това.. До някаква степен, малко от малко контактите ни с приятели/познати се ограничават, имайки в предвид, че всеки ден работим, мислим за това, измаряме се умствено и гледаме да се приберем при мъжете си, за да си пичиваме заедно и когато след известно време видим някой "близка" надула корема, емоциите натделяват, колкото и да не искаме..
От една страна това е напълно нормално чувство, имайки в предвид всичко, което е зад гърба ни.. От друга обаче, обременяваме психиката си, което не е окей..
До момента, аз лично съм се зарадвала само на една приятелка, която си има вече пухкава принцеса, но когато видя друга с корема и ми идва да мина по другия тротоар, само и само да не се засека с нея.. Реално, ние не знаем и каква е тяхната история,колко са се борили, през какво са минали.. Обществото ни е такова, че малко хора могат да се изправят и да кажат "имаме проблеми отне ни това, отне ни онова, но резултата е налице".. Рядко се срещат хора, които да говорят открито за проблема.. Всички тук до някаква степен си знаем историите, знаем през какво минаваме всеки месец и затова, когато някой от вас се похвали тук със сбъднатата си мечта, радостта е искрена.. Защото аз минавам по този път, по който мина и ти.

Извинявам се за дългия пост!

Момичета и аз да се включа по така дискутираната тема. Убедих се, че завистта малко или много си ни е вродена и кой, каквото и да ми разправя, няма как да не се прояви от време на време. Аз самата често пъти съм се усещала, че хем се радвам за някой , хем вътрешно малко завиждам и то не конкретно за бебе. И много съм се обвинявала, повярвайте. Но не, това не ни прави лоши, а показва, че сме хора, със своите си чувства и емоции.
Днес на този хубав празник, на който моята дъщеря празнува своя имен ден, пожелавам на всички ни чаканите две чертички, да ни ги донесе пролетта! 🍀

П.П. Аз обаче съм и в другата крайност, съпреживявам дълбоко проблемите на хората около мен и все едно на мен ми се случват. Ето една приятелка много години се бореха за бебче, забременя един път естествено, направи спонтанен аборт и то , точно когато аз бях бременна с дъщеря ми. После се почна едно ходене по мъките, да не говорим, че и нейната работа е много тежка (психически тежка), а тя не можеше да излезе в болничен. Та инсеминация , после 3 пъти инвитро, но след много мъки се случиха нещата и сега решиха да пробват с останали 3 яйцеклетки, но вече го нямаше този стрес и е бременна за втори път. Няма да ви казвам колко съм я мислила и съм се молила вече да стане.
За всичко си идва момента.

В такъв случай, мили дами, эащо не преместят темата в раэдел ,,проблемно эабременяване"? На мен лично ми идва супер, супер сдухващо като чета масовото негативно чувство към жени, при които се е получило от раэ и не го споделям. Не энам при мен как ще е, но не се чувствам на мястото си в темата. Искам да предотвратя лош раэвой и чета эа витамини, добавки и подобни, искам да се подготвя, но това эначи ли, че само ако ми открият проблем ще съм добре дошла да пиша? Може би съм се ориентирала грешно и трябва да търся друга тема эа общо инфо.

Аз в никакъв случай не изпитвам завист и не тая лоши чувства. Просто ми става малко тъпо, че при мен не се случва, а го искам толкова силно. Искрено се радвам на положителните тестове в темата, особенно на тези които са чакали с години. Сноууайт аз не съм видяла, някой от тук да реагира негативно на положителен тест, макар и скоро след записване в темата. Вярно, има момичета които са в темата от години, и се познават и знаят през какво са минали и се подкрепят повече, от колкото останалите които сме по-нови, но това категорично не означава, че не се радват за нас и развитието по нашите случай. Аз лично съм с такова впечатление.
Това е тема за споделяне, помощ, мнение, въпроси и подкрепа.
Всички се надяват, да не се задържат дълго, но в никакъв случай не се таят негативни мисли.

Одри Честито! Лека бременност и пухкав финал! По това време преди 2 год видях и аз положителен тест и ми става много мило.

Изтрих си мненията, моля те Кактус да редактираш поста и да изтриеш цитата ми. Явно беше грешка да споделям..

Както и да е, явно пиша в грешна тема от година и повече. Пожелавам на всички успех.

snowwhite12, не мисля, че някой е добре дошъл да пише само ако има проблем. Но какво лошо има да се споделят емоциите - били те положителни или не?
Аз съм чела малко из проблемното забременяване, но определено не смятам всичките инжекции, инсеминации, процедури, изследвания,  снимки, операции и пр. означават, че децата са само дар Божи. Тези жени имат такава борбеност в себе си, дават толкова много от психическото и физическото си здраве, за да държат детенце някой ден в ръце, че не бих го нарекла само някакво щастливо стечение на обстоятелствата. Хората се борят, не са им го дарили без да дадат безкрайно много от себе си.
Аз влязох в темата едва през декември и не съм минала и 1/100 от нещата, които някои дами са преживели. Но от други мои житейски препятствия трябва да кажа, че познавам ужаса на въпроса "Защо аз?! Защо не ми се случи като при другите хора?". Нормални мисли са, даже не завист.

В първите си няколко поста към литъл меднес иэраэих ясно раэбирането си и не упреквам никого, че се чувства така. Предложих обаче и смяна на настройката, эащото и това е вариант. Аэ също съм имала житейски препядствия и като се эамисля е можело да си эадавам същия въпрос, но не съм го правила и мисля, че това ми е эапаэило психиката да не се откажа до края и като цяло не съм привърженик на сравненията. Иэкаэвайте си емоциите, няма проблем. Аэ също иэкаэвам мнението си.

А това, че тук няма негативно отношение/емоции, но към поэнати ,, в реалността" да също не го раэбирам как става. Ако сега някой покаже положителен тест от първи-втори опит, си е същото като да чуеш, че някоя колежка веднага е эабременяла. В такъв случай ще ми е гадно да се похваля тук или ще мисля, че не при всеки е искрена радостта. :Д

Желая на всички успех!

Сноууайт, не искам да влизам в пререкания, но малко пресолваш манджата. Така се изразяваш все едно таим изключително лоши чувства, а то не е така!!! Това не са негативни чувства към дадените жени/момичета.. Наистина не знам как да го обясня. Ако бях споделила чувствата си с приятелка, то тя нямаше да ме разбере, а момичетата тук ме разбират.. Не ме карай да се чувствам виновна затова, че споделих чувствата си и започна тази дискусия. Ако искам съвет ще се обърна към професионалист. Просто исках да споделя!

Хайде, недейте така като за начало на уикенда. Дайте да си говорим за какво ни дразнят мъжете, нищо че си има цяла тема за това 😆
Ние също опитваме от един месец, дали ще се случи скоро или не - Божа работа. Но е факт, че момичетата тук ме приеха много топло и за минута не съм се почувствала не на място. Няма човек, който да не е преминал през нещо тежко, независимо с какво е свързано. Както се казва “Всеки си носи кръста!”

Честито на момичетата с положителни тестчета и успех на чакащите такива. Да се изкажа и аз по темата. Първия път забременях точно от първото непазене. Даже не исках да си направя тест, защото си мислих, че няма как от едно непазене да се случи. Последва първия Мисед (според лекарите, било нормално, случвало се често). Точно след него ми звънна една приятелка да ми честити РД и ми сервира, че е бременна. Такъв рев ревах. Радвах се за нея, но плаках. Известно време като чуех, че някой е забременял  или родил, буца ми се появяваше в гърлото и ме свиваше стомаха. Втория път ни отне 9 месеца, докато забременея. Последва втория Мисед. Чувствата след това бяха същите като видя бременна или чуя, че някой познат е родил. Според мен това не е завист. Аз се обвинявах някакси, че нещо не съм наред, неспособна да износя дете, неспособна да изпълня мисията си като жена. Подсъзнателно се питах всички ли около мен са добре, аз ли съм нещо сбъркана само, защо се случва това на мен? Тук в темата лично аз се чуствам добре. Имам виртуални приятелки по съдба, които ме разбират и съветват много по-добре от всички останали.

Точно това се опитвам и аз да обясня. Ние не желаем нищо лошо на момичетата забременели веднага... По-скоро заради нас самите се чувстваме така...

Привет момичета!

Чета ви тук сигурно от два месеца и все не се наканвам да се разпиша, най-вече от мързел.

Ветеран съм от тази тема, даже до скоро висяхме в едно списъче . Имаме си един прекрасен Звяр на 6г след една доста рискова бременност. На кратко имам мисед, биохимична и една успешна бременност, първите две от раз получаващи се, а успешната след 6 месеца опити. Имам ИР, пия си терапията и 35% на mthr. Бременноста ми беше изключително тежка, лежах три месеца на легло и ми отне години да се почувствам психически готова за второ дете. Пандемията ме накара да преосмисля това и се престраших. Опитваме от миналия май с 4-5 месеца почивка тъй като мм се наложи да приема лекарства които не са съвместими с бебе правене.

Имам си редовна О, доказана и при лекар, мм си направи СГ, всичко е в норма. Тъй като ставам на 36г док която е и репродуктивен лекар ни е дала до април и ако не стане ще мъдрим план.

Много от темите които обсъждате не са се променили във времето, ако има как да ви успокоя, от преди 6г групичката дето си бяхме всички са с по 1-2 деца, ин витро, инсе, естествено заченат второ след ин витро, но пълни ръце при всички