Аз ходя на гости на родителите му, той отказва да ходи при моите

Далеч не всички свекърви са ламя, но все пак дори в езика го има това че мъжът си "взел" жена и от там няма как да не съществува и мисленето, че е същото като да си вземеш кола и после да я управляваш. За което не е виновна свекървата, а цялата мачовщина на обществото. От друга страна жената не е длъжна само да кима и да се съгласява, в един момент може да реши да тропне с крак, ама авторката си знае дали й се ще. Все пак животът не е само мед и масло, има и несгоди.

Демек, авторката да народи 3 деца и всеки уикенд да са у мамини и да се дава акъл детето какво да яде, как да се възпитава, докато на синчето му прислужват с манджи и го гледат като писано яйце. Перфектен живот!!!

Ами аз съм пример за обратното.
В цялото ми семейство и при всички роднини е имало разбирателство между снахи и свекърви. Никога не съм искала да водя тази война, но ми дойде до главата...

Аз пък винаги съм се разбирала чудесно и с бившата, и с настоящата ми свекърва. И двете са чудесни, отношенията ни са били винаги перфектни дори и до ден днешен. Но го отдавам на това, че никога не съм живяла при тях. Виждаме се рядко, държим се много добре една с друга и всичко е наред. И, ако първата ми свеки беше душица по принцип, то втората, по думите на ММ е някакво ужасно, злобно чудовище. Обаче аз не виждам такова нещо. Отношенията ни от ден 1-ви са просто чудесни. На моменти дори й викам "маменце", защото тя първа започна така да ми вика. Да не говорим, че и с двете ми свекита съм се разбирала в пъти по-добре, отколкото със собствената ми майка, с която не говоря вече 11 години. Така че и аз смятам, че от подхода на снахата си зависи. Но няма как нещата да са добре, ако снахата отива да живее в къщата на свекървата. Колкото и да са добри и двете, това просто няма как да стане. Или ще стане, но ще е с цената на огромни компромиси.

Това е ключовото!

Баба ми е била отрова за майка ми, истинска. За мен беше най- прекрасната баба. Защо? Защото не са били простачки ни едната, ни другата.
Баба ми казваше - майка ти е най- добрата, само тя ще е винаги зад теб.
Майка ми - баба ти е забележителна жена, радвам се, че те отгледа с топлина, любов и акъл.

Дипломация и яко мъжко присъствие.
Че мъжленца много.

Няколко примера от моя опит, сама преценете кои могат да Ви послужат. В крайна сметка, това съм го изживяла и наистина се надявам да помогне, защото ще спести много проблеми, които съм имала. Малко дълъг пост ще се получи.

Моят бивш мъж винаги настояваше да ходим за празници при родителите му. По-точно при майка му, баща му и сестра му. Нямаше значение отпуски, празници, уикенди - все пътувания в провинцията. Преди и след децата. 6 часа път в едната посока и обратно. Много пъти съм предлагала да редуваме - един път при нашите, един път при неговите, когато става въпрос за прекарване на празници при родителите - моето разбиране е да се редуват, ако се наложи посещение за празници при родителите - първо при неговите, после при нашите и така. Категорично против е бил винаги. Пътували сме чат-пат в чужбина или другаде в провинцията, но винаги е било със страшни мъки от негова страна и с много натиск от моя и по-скоро го правеше, за да ме впечатли в началото. В един момент всичко започна да тегли към родителите и сестра му. Като черна дупка. О, аз уважавах семейството му, но бях млад човек, който си има свои връзки, свои приятели и не исках на всеки празник да съм с родителите и сестра му. Търпях донякъде заради него, но това е било грешка - в един момент така те откъсват от приятелите ти, ограничават средата ти, та дори те откъсват и от твоите родители и роднини, които също искат да те видят на празници и имат право, все пак. Всякакви опити да създам общ социален живот за двамата извън родителския кръг бяха провалени.

Израсла съм в семейство, в което е имало разбиране и сме се обичали - например, майка ми и баща ми са ми казвали, че не разбират защо трябва да спират да ме виждат на празници, само защото той предпочита да пътуваме при неговите родители. Стана ми мъчно и за тях, защото имаха право.

Моето основно обяснение е, че просто той целеше да ме отдели от моите роднини, да ме откъсне от тях. Стигало се е до случаи, когато роднините му са ми писали да продължавам да ходя при майка му, защото била тежко болна. Не че нещо и моля да ме извините за острия език, ама е тежко болна от 15 години и все още е жива. Но пък около нея винаги гравитират, използва добре болестта си, ако изобщо има такава. Да дигне температура и всички се мятат и ходят при нея.

Какво стана като ходехме при тях. Мислех си, има право да ги вижда, родители са му и т.н. Да, ама така се случи, че аз седя сама в хотела (наемахме хотел), по-късно и с децата, а той отива седи при тях с часове. Извинявай, но за какво ми е такова кукуване ?! В началото беше приятно, да, но в един момент се превърна в бреме. Започнах да живея с техните проблеми, да слушам техните истории, които дразнещо се повтаряха всеки път.
Предпочитам контакти с други хора, общителна съм, искам и децата ми да растат в такава среда, а не да броят хапчетата за стомах на дядо си....Исках да създам свои истории, които един ден да разкажа на децата си. Това бяха най-хубавите ми години и наистина съжалявам, че ги прекарах така, то все от съобразяване с мъжа ми, че виждаш ли майка му болна и т.н. Ето, четете неговите оправдания, защо ходихме толкова често при техните:
- моите родители докога ще са живи, че да не ходя при тях, искам да ги виждам редовно
- там се отпускам, все едно съм дете
- май твоите родители не ме харесват достатъчно - да вметна, че няма такова нещо
- майка ми е болна и не знам докога ще е жива
- баща ми има проблеми със здравето
- какво имаш против родителите ми, че искаш да ходим при вашите на празници
и т.н.

И аз какво съм в крайна сметка, съпруга или болногледачка ?! Кога ще живеем нашия живот покрай тези възрастни хора.

Имах добри приятели в началото, които после създадоха семейства и някакси ми се искаше да продължим с тях да се виждаме от време на време, да излизаме, нали разбирате, като приятели, да се забавляваме. Ами наслушах се на оправдания, че не искал да ходи с тях - едните били много заможни и той се чувствал комплексиран, на друга среща ми казваше, че е болен и не може да излиза, имал работа и т.н. и т.н. В един момент колкото и добри приятели да имаш, те започват да се отдръпват, защото не могат вечно да приемат извинения, а и малко или много животът отдалечава хората - аз винаги казвам, че за да се поддържат приятелства през годините, си трябват усилия и желание от двете страни. Това ограничаване води в един момент до изолиране на жената, съзнателно или не от страната на мъжа до нея. За себе си смятам, че младите семейства трябва да създават свой кръг, да се забавляват, да пътуват, да живеят живота си с млади хора като тях. Нищо лошо да посетиш родителите си, но не винаги и при всеки празник, при всеки уикенд, особено когато имаш свое семейство. Може и да греша, знам ли, все пак съдби всякакви, но поне споделям моя опит, надявам се да Ви е полезен.

Пак много си изтърпяла.

Също толкова много маминки деформират малките мозъчета на наследниците си със старовремски простотии как жените са алчни.

Историческата ревност на свекървата към младите жени.

Напълно съм съгласна с подчертаното и в двата поста. Наистина е точно така и за двете страни. За съжаление нито една майка не обяснява на детето си, че женейки/омъжвайки се, родителите им автоматично им стават роднини, а те и половинката им - семейство. И че няма, маминка, татенцето  и т.н. Те и само те двамата изграждат своите правила в собственото си семейство, а в тези правила влизат и посещенията при роднини. Дали, кога, по кои празници, къде, колко време и т.н. Защото голяма роля играе и вечното мрънкане на родителите на младите от сорта на "Ама защо бе маменце ходите два пъти вече при сватовете, пък при нас не сте идвали?"

Заключение: майките са вредни за здравето (връзките) на децата си

Не и моята. Никога не ми е говорила нищо подобно

Моята също е много деликатна, когато почиваме и двамата с ММ, дори гледа да не ни звъни, за да не ни притеснява. Сега почиваме 11 дни, един път не е звъннала, чака аз да й звънна, когато е удобно. Докато свекърва ми се отрепка да се тръшка как може да не прекараме почивката при нея, щели сме да ходим на разходки тримата... 😀

Моята майка от малка ми обяснява, че когато се омъжа, трябва веднага да "стъпя на вратА" на свекърва ми и да й покажа, че вече аз командвам, за да свикне от самото начало и да си знае мястото. Не я послушах! Затова и с двете ми свекърви винаги съм била в прекрасни отношения.

Моята майка е от типа, който много обича да поучава, съответно винаги съм я държала настрана от връзките ми. Баща ми е ларж, винаги ми е казвал, че аз си преценявам нещата, а той е там, ако имам нужда.

Що се отнася до мъжете, вързани за майчините поли, никога не са минавали филтъра. Помня как излязох на среща с един, на 27 май беше тогава, аз малко по-голяма от него. Обясни как още живеел с техните, а и му личеше, че не е много напреднал в развитието. Първо и последно виждане.

В училищните години имах едно гадже, чиято майка много го глезеше, но пък с мене се държеше супер. После заминаха в чужбина и изгубихме дири, та не знам как точно се е развил той, но от сегашния ми поглед си мисля, че това глезене не е предвещавало добри неща. Като за тийнейджърска обаче, ставаше връзката