Любители на Котки - Тема 157

  • 31 518
  • 749
  •   1
Отговори
# 720
  • Велико Търново
  • Мнения: 2 358
Yan25, прегръщам те! Синеочка вече нищо не я боли и тича заедно с другите ни звездички!
И аз си поплаках...
Когато загубихме Рижко ММ каза, че повече няма да имаме котка (той е спасил много котки през живота си и отгледал вкъщи доста от тях преди запознанството ни). И точно той ми каза Не искам повече да преживяваме това, не мога повече да се привързвам. Аз обаче знаех, че е въпрос на време. Защото вече бях разбрала, че къща без котка не е дом. И само на следващия месец си взехме вкъщи Пиги, която пак той спаси една лятна вечер месец два преди това. Така че не се заричай, дай си време да изживееш мъката. Следващата ви любов просто ще ви намери. Има толкова беззащитни създания, които чакат да осиновят човек ❤️

# 721
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 918
Моя мъж онзи ден се прибра с маукане на бебе от вътре в якето. И аз в ступор - прибрал е пак някое бебе, а след дни заминава за месеци в Сащ и аз трябва да го гледам в, барар с дете, къща, 2 декара градини. Полудях,  едната половина пищи от ужас, другата от радост! А той хубостника, за да ми гледа сеира, пуснал ютуб на телефона и го сложил вътре в якето. Щях да го пращам с котето в Америка като нищо.

# 722
  • Бургас
  • Мнения: 911
Моите съболезнования Ян, като влязах и прочетах. .. вече звездичка... и по инерция се плеснах по устата. Много тъжно ми стана, направо не мога да си представя, когато аз трябва да се разделя с някоя от моите. Нашата Лъки от онзи ден има проблем с ушето, събира течност между кожичката и хрущялна. Ходихме два пъти до ветереринарката ни, да и бие инжекции с антибиотик разни там процедури, та така се притеснявам за нея, дали е добре, дали я боли, не може да ми каже, заведи ме боли ме, та моето притеснение е нищо в сравнение с твоята огромна загуба. Прегръдки от нас, дано по скоро се оттърсите от шока 🖤🖤🖤

# 723
  • София
  • Мнения: 6 570
О, Ян, много съжалявам! Прегръщам те и ти пожелавам сили. Направихте каквото зависеше от вас, така че няма място за самообвинения. Hug  След загубата на предишната ми котка и аз се бях зарекла, че повече няма да взимам животно. Издържах 3г. Сега имам 3 котки и папагал.

# 724
  • Мнения: X
Семейното ни коте почина преди години, беше на 19 човешки. Ей така, спря да се храни, нищо не помогна. Почина в банята, докато я подмивахме, че се напишкваше, защото не можеше да ходи от слабост. Още помня колко мъчително беше да я гледам страдаща. Сложихме я в кутия и я погребахме посред зима, на 31-ви декември. Беше трудно, но изкопахме дълбока дупка и я сложихме. На пролет засадихме цветя на мястото.

Както са казали преди мен - всяко коте си избира начина... как да се появи и как да си отиде. С всички живи създания е така.

Пострадай си, неизбежно е, но ще мине❤

# 725
  • Мнения: 5 536
Ох, цял ден влизам в темата и чета коментарите ви да се успокоявам. Не знам ще ми мине ли някога.. Гледам перваза, където спеше, паничките, тоалетната й.... Стоят празни. Беше като човек. Щом й кажеш нещо, ти отговаря с различна интонация всеки път. Много я обичам, не знам как ще се успокоя.
Благодаря ви за подкрепата Heart

# 726
  • Мнения: 5 399
Ян, съжалявам за загубата! Направили сте каквото е зависело от вас. Ако си я бяхте взели щяхте да се обвинявате, че не е под наблюдение и не сте реагирали навреме. Котето със сигурност е чувствало и знаело колко го обичате!

# 727
  • Мнения: 4 706
Много съжалявам за котето, за загубата ти. 😿 и аз си поплаках. Помни хубавите моменти, тях никой не може да ти ги вземе.

# 728
  • Мнения: 5 598
То и аз нямаше да взимам коте след Фин, /бях прибрала всичките му принадлежности и ги държах в килера, въпреки, че бях увееена, че няма да имаме друго коте Simple Smile /ама три години по-късно се еазправям. с тоя дрисльо-Закари. Много трудно начало имахме с него, но и това мина. След време ще си в темата, за да покажеш новото коте😊. Още ти е скоро,но за добро или лошо, живота продължава..

# 729
  • Мнения: 19 085
Ще ти мине Yan25, но ще си го носиш в сърцето.

15 години устисках, поради такава причина. Когато най-малко очаквах се появи "звяра". Сякаш винаги е бил с нас.

Миналата седмица отивам да се ваксинирам.
Сестрата:  Г-жо, това рамо има много наранявания.
Показвам другото.
Сестрата: Оле, ами и тук е така.
Аз: Това е ваксина Чочко. Не се тревожете, една  повече, няма да промени ситуацията. Smirk

# 730
  • Мнения: 10 294
Мила Яна, прегръдки и гушки от нас!
Няма нещо което да чуеш и да ти мине , уви само времето лекува. Мъката не изчезва , очите винаги се насълзяват при спомена за котето, просто боли по малко в течение на годините.

# 731
  • Варна
  • Мнения: 25 828
Някои хора я намират за глупава, но мен лично приказката за Моста на дъгата винаги първо ме разревава, а после ме успокоява. Потърси я из нета и я прочети Hug

# 732
  • София
  • Мнения: 1 234
Съжалявам за загубата, Yan25!
Няма подходящи думи, които да те успокоят, но моля те, поне не се обвинявай за станалото. За съжаление, при котките съществуват някои опасни болести, които и при най-добрата грижа и внимание, могат да отнемат живота им. Направили сте само положителни неща - да вземете животинче вкъщи, да го гледате, да му дадете обич и в трудния момент да се борите до последно да го спасите.  Hug

# 733
  • Мнения: 1 798
Ян, приеми виртуални прегръдки и от мен. Много съжалявам за хубавата котанка. Но както са казали и другите - времето лекува. Който веднъж е имал котка, не може да живее повече без следваща пухкава любов.

# 734
  • София
  • Мнения: 593
Яна, искрени съболезнования! ❤

Общи условия

Активация на акаунт