Най-смешното ви преживяване в кухнята

Едни от най-куриозните ми случки в кухнята всъщност са съвсем прозаични, но с ефектни последствия.

Сложих да варя яйца и седнах да уча... и съм забравила яйцата естествено.
Вечер е, аз сама вкъщи, мъж ми на работа - нощна смяна.
По едно време ми се обажда по телефона и както си говорим се чува някакъв трясък от към коридора. Уплаших се ужасно. Мъж ми остана от другата страна на телефона в готовност да праща полиция вкъщи - трясъкът беше ужасен, все едно някой се опитва да взриви вратата.
Поразгледах внимателно коридора (въоръжена с един стол). Сигурно съм изглеждала адски комично. Огледах външната врата, погледнах през шпионката - нищо.
Успокоих се, че никой не иска да ни разбива апартамента и се върнах в хола. Побъбрихме още известно време по телефона. По едно време надуших странна миризма и се сетих - ЯЙЦАТА!

Тичам в кухята, дърпам тенджерката от котлона, а тя - празна!
Шах - нито вода, нито яйца - нищо няма.
А те яйцата взели, че гръмнали... 2 броя се бяха имплантирали на прясно латексирания таван, а жълтъците им цели - точно като яйца на очи, ама на тавана.  

Останалата част от кухнята беше също доста екстравагантна - представете си какво би се случило със стените, ако пуснете 2 яйца върху работещ вентилатор.

Другата ми случка е също толкова ефектна като краен резултат.
Точно след като се събрахме с Татти, решавам аз да направя кафето (обикновено той прави кафе и ме буди, ама този път аз реших да се проявя).
Та слагам аз кафе, вода и всичко както си трябва в машината за еспресо. Малко по-късно се чу експлозия от кухнята. Явно не съм била сложила достатъчно добре ръчката, в която е цедката с кафето. Тя е държала до един момент, но като е станало голямо налягането е излетяла. В резултат на това скарата на кафемашинката, на която се поставят чашките, както и самите чашки бяха счупени, а цялата кухня беше в кафе... включително ПАК всички стени.


Баба ми пък направи невероятно турско кафе на свои приятелки, като вместо кафе сложи червен пипер, а вместо захар - сол.

Бащата на моя близка приятелка пък беше изпържил 1 кг. цаца с пудра захар вместо с брашно и рибките се бяха карамелизирали. Как не се беше усетил докато ги е пържил - не знам.

Същият се беше провинил много жестоко. Действието се развива по времето на кризите, когато нищо нямаше по магазините. Приятелката ми има рожден ден и майка й седмици търсила по магазините сметана, за да й направи торта. Най-накрая, едва ли не с връзки открила сметана и я прибрала в хладилника. Да, ама се прибрал баща й и решил човекът да направи таратор. Отваря хладилника, взима първата кофичка, която му се изпречва пред погледа и прави таратор... със сметаната. И после у тях имаше  

Ох, не мога повече, ще се гътна от смях лелее    

Ей,МОФФФ..попиках се от смях с теб и Мамма...мдам..чак бебо се разигра вътре    

Е, доста мога да попиша и аз: кафе без кафе, кафе без вода, кафе със сол, таратор без краставици. НАй-много съм се смяла преди няколко месеца: исках да направя пълнено пиле с незнам си какви хлебни трохи и всякакви други чудеса, купих си чинно пилето, направих си плънката и нещо се замотах с дребосъков. По едно време се сещам, че пиле трябва да пълня, връщам се в кухнята и забелязвам, че то е срязано на 2 и подготвено да влиза в тава - милият ми и добър мъж решил да помогне. Аз съответно хич не се поколебах и след като ми мина първоначалния бяс реших мъдро да зашия пилето и да го напълня, пък да става каквото ще. Е, заших го и с доста усилия някак му натиках плънка и го тикнах във фурната. Като го извадих вече готово видях защо ми костваше толкова усилия пълненето - кълките му седяха доста екстравагантно - просто бях ги зашила наопаки - т.е. едната на една страна и другата - на друга. Сръчна съм си аз, к'во да ме правиш Ама го изядохме, де.
 Снощи обаче хич не ми беше смешно, когато Бимбото си разбърка супата с...телефона ми. И сега нищо не чувам , защото по закона на Мърфи беше със слушалката надолу.
 Май нов телефон ще ми трябва

Ох, не мога повечееееее ще се напишкаааааам          

Умрях от смях....

Последното ми изпълнение е когато реших да се изявявам пред свекитата, и то не с какво да е а със пълнен заек и със суфле.
Доста амбиционо, ви казвам. И то по рецепри, които за първи път правя.
Аз съм си изпълнителна и точно по рецепта, Да, ама маринатата беше толкова много, а аз несъобразителна. Първо преливаше от тавата по печката - цялата къща се осмърдя. После в получилата се супа около заека трябваше да се гонят маслините.....
Суфлето обаче уби рибата.....то и рецептата си я биваше. Трябваше да е с портокали и издълбаните половинки да играят ролята на чашки....Ама то било капризно на печене, бре!...И да взема да го извадя по-рано от печката, И то се сплеска и беше във вид на крем... Обаче свекитата тактично си го изгребаха с лъжичка и много много не коментираха готварските ми способности....А после чак като четох статия за суфлето и как трябва да изглежда и приготовлението ми...СРАМ!!!

Ще се побъркам от смях, а децата спят и съм тиха та ми заглъхнаха ушите....    




И моята голяма излагация беше когато с мъжа ми бяхме още гаджета. Техните ги нямаше и ние живеехме у тях за известно време. Реших да направя кекс със стафиди. Питам има ли стафиди и той ми вади един пакет. Гледам стафидите бая едрички, но ... сложих и то доста. Стана кекса режа го и той хапва .... следва едно хрус и АААААААА ..... почти счупен зъб   . Какво се оказва в пакета имало дренки за чай, ужас всичко отлетя в кофата.
А помните ли по Виденово време като нямаше хляб. Аз решавам, че ще меся питка. Добре, но никога не съм го правила. Както и да е замесих я, тя втаса, вдигна се, стана супер. Слагам да я пека и по едно време се сещам че ще стане още по-супер ако я намажа с яйце. Всичко хубаво, но аз решавам, че се маже със белтък     . Вадя горещата недопечена питка и започвам да маже с белтъка, а то като почна да се пени АД. Ядохме супер питка със целувки отгоре         .

Имам и друга весела историийка,но не е лично преживяване,ами на съседката .С нея се посмяхме доста тук и тя в тоя дух ми я разказа.
Преди да се омъжи е живяла в Сарафово.В съседната къща-празна се нанесли 10-15 човека-роми ,семейство .Ама пусти глад,решили да наберат гъби.Събрали,сготвили гъбена кашичка и за по-сигурно Армандо/главата на семейството !/решил да даде първо на кучето,несигурен в гъборазпознаването на фамилията си.Изяло си кучето полагаемото,минало 30-ина минутки-живо е!Нападнали манговци кашата-изпразнили тенджерата.Добре ама след 4-5 часа дошъл съсед техен и съобщил ,че Шарко лежи проснат в центъра на селото/тогава/.Всички на юруш в 1-ва поликлиника да им правят промивки на стомасите доброволно,а който сварил повръщал по двора и улиците за по-сигурно. Като се завърнали надвечер в Сарафово се оказало,че Шаро го блъснала кола и затова умрял,не е от гъбите.    

Прясно от тази година-баница с късмети без късмети.
Когато вече беше почти готова, ги видяхме на масата.
После колихме всяко парче, бутахме късмет, напипахме и научихме всички късмети, накрая си взимахме със затворени очи, защото все пак трябва да има изненада.

И аз имах такъв случай  - като студентка готвих леща.... Пени се, пени се, ама ние със съквартирантката геройски ядем Първо - не се сетихме какво е станало и второ - и да се бяхме сетили - друго за ядене нямаше, и пари също нямаше, така че....

Другият ми бисер е пак с леща - пак студентка, на 17 години, до тогава живяла при мама и тате (разбирай - никога не готвила). Хапва съквартирантката (същата от горния случай) и констатира "Тази леща мирише на боб!   Какво си слагала?" И аз чинно изреждам "джоджен......."

Е, аз такива случаи не съм имала. Но моят чичо веднъж решил да пука пуканки. Сложил ги той в малка тенджерка и започнал да я движи по котлона както си му е реда. Обаче що да слага капак на тенджерката? Като взели да пукат здраво ги гонил из кухнята.

) любимото ми е когато баща ми реши да ми направи макарони на фурна..но откъде да знае човека, че се варят преди това...

а преди години реших да правя една манжда с пилешки дробчета във фурната. да ама пуста умора...сложих всичко както си трябва и полегнахме да гледаме ТВ...след известно време Боян ме бута "събуди се, събуди се" отварям очи аз и виждам МЪГЛА и СМРАД.....да....честно...миризмата се виждаше:)
във фурната имаше тавичка с въглен, а съседите как не са викнали пожарна незнам....
после проветрявахме две седмици, а беше зима:(

от тогава дробчета не съм правила...

При мен коронния номер беше с варенето на яйцата! Все едно бомби падаха, страхотен трясък, а и нищо не може да се направи, докато не изгърмят всички яйца.... стоиш отвън и чакаш... Родителите ми, милите, се отнасяха с голямо съчувствие към моите "готварски" опити. След, като няколко пъти се пробвах да си сваря яйца, те купиха яйцеварка, защото им излизаше по- на сметка

Ама със сълзи съм се смяла на историите

         
Много сте сладки!!!Така ме разсмяхте!


Аз ,на фона на вашите преживелици,не съм толкова интересна...
Бях бременна с първото дете,бяхме на вилата на родителите на съпругът-/току-що се бяхме оженили /.Аз правя таратор...
Та вместо сол,сложих сода./Явно много от вас са го правили/Много се разстроих,че така съм се "изложила" .
Свекър ми каза"Нищо,таратора е много хубав" Ами какво да каже човека като видя ,че ми се насълзиха очетата

Момичета, така не бях се смяла не помня от кога - невероятни сте.
Ето и моят провал.
Съпружето поканил гости на вечеря. Заредих един плик за печене с пържоли, само да щракна копчето на фурната. До тук добре, но ми дойдоха 2 приятелки, с които страхотно се забавлявахме. Фурната включих като му дойде времето и много скоро след това пликът се наду като възглавница, уж го надупчих, а нищо се не види. От време-навреме, да не изпусна купона, притичвах до кухнята за по едно око, но не засякох началото на печенето и нали в приятна компания времето минава бързо, хич и не разбрах, че крайният час на печене отдавна е подминал.
Седнахме на масата, а аз на тръни щото и нямаше никаква възможност за отстъпление или корекции на менюто. По едно време усетих, съпружето ми подава подхоящата реплика: А бе тая година виното ми нещо не се получи... и аз на секундата вмъквам: Каквото виното, такива и пържолите - ще се явяваме на поправителна сесия , обърнахме го на майтап и срамът само ми намигна.