Публикувана: 30 март 2021, 21:18 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2022, 08:18 ч.

Как да се престраша за второ дете?

24 858
574
1

# 435 12 ноем. 2021, 11:52 ч.

София
Мнения: 20 825

Всеки си знае през какво е минал. Има наистина трудни деца, както и еднорози
Добре, дори една жена да е мързелива и да не иска повече деца от чиста лигня - нейно право е. В момента е пълно с по едно дете, половината от класа на сина ми са и с 1 родител. Животът си върви, времената се променят и така...

# 436 12 ноем. 2021, 13:26 ч.

Мнения: 5 886

Цитат на: Cuckoo в пт, 12 ное 2021, 11:52

Съгласна съм, че и семействата вече не са това което бяха. Имам съученичка в класа с едно дете - много й се иска второ, ама нъцки. Мъжа работи постоянна работа, тя учи за да може да има после добро образование с което да има стабилна работа. Бабите и дядовците се радват на внучето по скайп и може да са каже, че са оставени наистина да се оправят сами.
Относно самотните родители - епидемия. И все пак не знам кое е по-добре да стоиш с някой само, да не си сам или да си гледеш детето сам.
Пак мой съученик на 17 се оказа самотен баща след като момичето, с което беше му хвърли бебето и каза: Аз съм много малка още за това или го вземай или го давам за осиновяване.
Евала, че е получил подкрепа от цялото си семейство, но пък колко родители ще се хванат да изглеждат бебето на 17 годишния си син?

# 437 12 ноем. 2021, 13:34 ч.

София
Мнения: 20 825

А дали ще оставя внучето си? След като вече е родено, сърце няма да ми даде да знам, че го има някъде
Когато дъщеря ми беше на 17, аз бях на 40, с второ дете на 1 година. Дали дете, дали внуче...

# 438 5 дек. 2021, 21:43 ч.

Мнения: 51

Здравейте! Поредната тема свързана с второ дете,да. Пускала съм други теми(знам, че някой ще се хване за това), тъй като отношенията ни с мъжа ми определено се подобриха( компромиси от негова и моя страна) и т.н. и т.н. Вече няколко пъти се бъзика(така мисля), :" нашето детенце само ли ще го оставим", "няма ли да си има братче" и подобни. За мое учудване при мен от скоро се появи желание за второ детенце, иначе си бях казала, че второ няма да искам(първите месеци от бременността ми бяха гадни). Иска ми се да запиша и магистратура и детенце да имам, но ми се струва, че ще е твърде много наведнъж, затова имам нужда да чуя различни гледни точки. Въпросът ми е: Кога преценихте, че сте готови за второ дете? Преживяванията по време на първата бременност повлияха ли на вашето решение за второ дете? Двете бременности различаваха ли се? Как се справяхте с деца с малка разлика?(Да речем, че скоро направим второ). Simple Smile

# 439 6 дек. 2021, 03:53 ч.

Мнения: 301

Децата с малка разлика са си по-близки, но е разбираемо да се притеснявате ако сте имала тежка първа бременност. При мен първата мина много леко( никакви проблеми, нула гадене) и бях готова почти веднага за втората, която стана като мъникът беше на 5 м. Не е лесно с деца , независимо дали е 1, 2, или 3, така че… поне детето да си има другарче и с кого да си споделя и подкрепя като порасне. И втората ми бременност беше много лека, но знам че при всички е различно. Третата ми беше също лека и сега се радваме на 3 мъника, с които нямаме много спокойствие, но ни носят много радост. Бих записала магистратура преди да се роди бебето. Едно новородено спи много и има време за учвне, но зависи дали имате някаква помощ и как се справяте с първото. За мен бременностите бяха невероятнно красиви изживявания и бих родила още едно ако може. Всяко дете е различно и носи нещо уникално на семейството си, така че си заслужава.

Последна редакция: пн, 06 дек 2021, 14:58 от Aminka

# 440 6 дек. 2021, 06:18 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 310

Цитат на: Arielle в пт, 12 ное 2021, 13:26

Цитат на: Cuckoo в пт, 12 ное 2021, 11:52

Оле аз бих се заела с това ако бях пенсионерка. В момента си фантазирам кога и как да си направя трето дете, не е лесно, обаче децата са толкова сладки просто нямат еквивалент.
Единственото, което ме спира е че моите са все още малки и имат нужда от много внимание - на 4 и 5, а и аз най-накрая съм пак нормален човек, спя, грижа се за себе си и т.н. С две породени беше ужас особено когато се бият взаимно.

Последна редакция: пн, 06 дек 2021, 06:24 от PrimaDonna

# 441 6 дек. 2021, 06:29 ч.

Мнения: 22 248

Не бих имала сили да изгледам аз внучета и дано подобни ситуации не ми идват до главата. Ако все пак се случи, ще помагам финансово, но не и с отглеждане на бебе при живи млади родители. Да си носят последствията. Защо така с лекота се говори за такива неща, сякаш всеки родител е готов да изгледа и внучето като дете, има капацитет, сили и ще се справи? Значи младите родители може да не могат, но бабите / дядовците са вечни стожери? Пу-пу, да не идва на никого до главата, но бебегледачка на стари години няма да успея да стана.

Не визирам случаи, в които родителите са починали и т.н. истински трагедии. А безотговорността да родиш, без да си готов и хоп - на мама и тате да го връчиш. Не бих се наела да ставам пак майка.

# 442 6 дек. 2021, 06:41 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 310

Това си е строго индивидуално, аз говоря от мое име. Стига да има кой да ме храни и да имам минимум 1 месец почивка в годината + всяка събота и неделя свободни, нямам никакви проблеми да си гледам бебчовци.

# 443 6 дек. 2021, 06:42 ч.

Мнения: 22 248

"Стига да има кой да ме храни и да имам минимум 1 месец почивка в годината + всяка събота и неделя свободни" Интерсно колко баби имат тези екстри Simple Smile

# 444 6 дек. 2021, 07:27 ч.

Пловдив
Мнения: 2 023

Е те бабите не им ли е основният ангажимент с внуците точно събота и неделя? 😀 така съм чувала от други родители, ние нали си нямаме налични баби, та нашето дете е залепено нон стоп с нас.
Без помощ е трудно да гледаш дете, поради това ние ще отложим второто още няколко години - поне първото малко отрасне, че иначе ще луднем.

# 445 6 дек. 2021, 07:50 ч.

Мнения: 22 248

Човек на 30-40 има чувството, че може да изгледа и внучетата. Истината е, като сме на 55-60 какви баби ще бъдем, с какви сили и настроения, никой не знае. Аз сега нямам още 50 г, но съм преценила, че сили имам само да си изгледам децата. Ако отглеждам един ден и внучета, това означава да грохна и да се побъркам. Не ми е вариант, а и на самите внучета няма да им е никак полезно да ги гледа преуморената им баба.

Искам да ги виждам за час-два или за уикенд, да се разхождаме и забавляваме. Но отговорността и ежедневните грижи ще са за родителите им.

# 446 6 дек. 2021, 07:53 ч.

Мнения: 8 102

Моето дете го гледа баба му, защото решихме, че няма да го даваме на ясла. Гледа го през седмицата в моето работно време. Събота и неделя почива. Но ще го гледа само една година, докато стане време за градина. Сама изяви желание, не сме я карали, щяхме да се примирим с яслата, ако нямаше друг вариант.

# 447 6 дек. 2021, 07:54 ч.

Мнения: 22 248

Когато бабата има сили и желание, всичко е наред. Но не може да се разчита, че всички баби са с тази нагласа.

# 448 6 дек. 2021, 08:58 ч.

Мнения: X

Lina43, на колко е детето ти? По принцип с малка разлика не е лесно, така че за малка разика трябва да си подготвена, че известно време ще си посветена изцяло на децата. Така че минусът е, че е трудоемко и в началото през повечето време ще се занимаваш само с деца. Плюсът е, че периодът с бебета и малки деца е по-събран и съответно минава по-бързо.

Разбира се, зависи и от децата. Моето първо дете от бебе е много лесно за гледане, така че не мога да кажа, че ми е било трудно с нея. Но с второто не е така и доста се изтощих.

За бременностите, моите бяха леки с изключение на това, че с втората някак тялото ми беше по-амортизирано и последния месец имах неприятни болки в таза, а последната седмица бебето беше слязло толкова ниско, че имах постоянни болки и прорязвания плюс ежедневни подготвителни контракции. Но реално няколко седмици дискомфорт не е толкова страшно преживяване, стига с бременността всичко да е наред. По принцип бременността е кратък период от живота, така че това никога не ми е било определящо за решението за дете. Тя минава и заминава. По-важното е една майка да прецени след раждането как би се справила и готова ли е на тази крачка.

# 449 6 дек. 2021, 11:50 ч.

Мнения: 51

На година и три месеца е. Попринцип е кротък, обаче разреве ли се нощем( два, три пъти в седмицата се случва), иска на ръце, болен ли е- иска на ръце, предполагам, че е заради зъбите нощния рев, преди това не държеше чак толкова да го нося, даже въобще. Притеснявам се, ако забременея дали носенето няма да е проблем, дали ще се откаже от носенето, докато родя и такива неща.

Препоръчани теми

Перилни препарати и омекотители – 70

769
Нашият дом

Живот на кантар - тема 4

На пазар в Одрин, Лозенград и Чорлу - 38

743
На пазар

Изпитани сайтове за парфюми - ноември 2022

1 334
Козметика и мода

Причина:

Причина: