Престараваме ли се понякога и защо

Аз пък не мисля,че трябва да слушаме сляпо за всичко педиатрите на децата ни.Те да не би да са Господ и да знаят всичко,още повече пък новостите,известни в цял свят,но не и тук,защото ги мързи да се поинтересуват.
относно това,че е възможно да се престаравае за някои неща,това според мен зависи от човека,дали е някоя паника или трезво премисля нещата,след като прочел достатъчно по въпроса и сам за себе си е преценил кое е правилно за него или за детето му.
А точно този форум ни дава възможността да се учим или от грешките или от опита на други като нас,за да правим и постъпваме по най-правилния начин.

Абе честно казано, за здравето на детето ми винаги е било по-важно мнението на педиатърката ни и съм се вслушвала в него независимо от мненията, които съм прочела тук! Те наистина не могат да знаят всичко, но са ЛЕКАРИ! Аз нямам такава квалификация, така че каквото и да чета и да препрочитам нямам базата от знания, която имат те. Има неща, кото ние не забелязваме, но за тях са важни и натежават при взимането на решения за лечение. Затова винаги изпълнявам стриктно предписаното от педиатърката!

Познавам много майки, които не се престарават ама никак - не спазват никакви правила на захранване, или създаване на режим на детето и т.н., но и техните деца си растат, и те имат усещането че си гледат добре децата. Разликата е че нямат достъп, а и интерес към някаква нова или различна информация относно гледането на дете, а разчитат единствено на собствените си знания и опит. Чудесно е че тук можем да дискутираме и да обменяме опит, а и сами да си правим някои изводи. Според мен докато детето тръгне на училище може в най-голяма степен  да се контролира и да му се създадат навици, които да са му полезни(най-вече относно храненето), след това е вече късничко.

Гери унищожава гигантски количества маслини, изискването и е само да са без костилки. И хайвер, много хайвер, винаги и се яде хайвер  

Ооо, значи непременно ще пробвам да й дам    
А знаеш ли, че костилките на маслините са много полезни да се гълтат, разбира се не от децата . Отразявали се благотворно на стомаха, но не знам как точно..

нищо лошо не виждам в това да четем, питаме и отговаряме на темите тук. Това не е престараване. Престараване са словестните битки и крайните коментари. ПРЕСТАРАВАНЕ Е КОГАТО СЕ ОПТИВАМЕ ДА НАТРАПВАМЕ ТОВА КОЕТО СМЕ РЕШИЛИ, ЧЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА НАШЕТО ДЕТЕ ЗА НАЙ-ДОБРО ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА.

Грешката беше моя,че не уточних.Относно лекуването от някаква болест ,бих слушала и съм го правила ,педиатърката на Ели и то защото малко или много съм принудена.Все пак съм гласувала някакво доверие на тази лекарка,ако ли не какъв е бил смилъла да запиша дъщеря си към нея.Но относно кърменето и азхранването ,не съм направила каквото и да е било по неин съвет.Абсолютно се уповавах на моите решения и дори за миг не съм съжалявала,дори напротив.Първо,защото заради педиатърката,по-точно заради нейните грешни съвети вече отдавна щях да съм спряла да кърмя дъщеря си и второ ранното захранване отдавна е отживелица ,а и според мен неправилно,та затова захраних Ели след 6-ия месец.Именно такава ми беше мисълта,че педиатрите ни не са Господ и не е редно,отново според мен,сляпо да им вярваме.

Ами да, аз имах предвид и захранването, ама хайде да не започваме тая тема, че много е дъвкана и няма да й се види края.  

ПОДКРЕПЯМ!
многото и различна информация не ме обърква. обичам да съм информирана. да имам различни гледни точки. не защото съм неуверена, а за да имам избор. обидите и обвиненията, които се отправят понякога във форумите, честно казано, са ми непонятни и избягвам да чета подобни теми. фанатизЪмът, за мен, е абсолютно хабене на енергия, която можеш да вложиш в по-добри неща.
Весели празници и много усмивки на всички:)

Толкова много се стараем, да спазим всички правила и съвети - на баби, лекари, приятелки и т.н., че най често забравяме да погледнем детето си и да се опитаме да разберем от какво има нужда самото то.
Като родих първото си дете и слушах всички съвети за кърмене, режими и прочие, че в края на крайщата нищо не излезе с кърменето. С второто се опитвам да отгатна какво иска самото то, дори напоследък ми се струва, че моят шестмесечко има огромно желание да яде със зъбки, да опитва нови неща и мисля, че скоро ще спрем да се кърмим, просто защото той самият иска нещо ново ... пък и 6 месеца ми се струват достатъчни.
Но освен това напоследък съм се замислила над нещо друго - възхищавам се на майките, които спазват железен режим, имам угризения, че аз никога не можах да го постигна, но в края на крайщата не е ли по-добре да възпитаваме децата си според това как ние самите се чувстваме докато ги възпитаваме - ако се чувствам подтисната, че съм оставила бебето си да плаче само за да заспи, то сигурно го усеща инстинктивно и разбира, че нещо не е наред. Ако се опитвам да му набутам в устата цялата паничка с грис, която трябва да изяде , а в същото време ми е мъка да го гледам, то пак ще разбере.
Ако му казвам да бъде добро и послушно дете, а в същото време се ядосвам на себе си, че хората ме използват, защото съм прекалено добра, то пак ще разбере.
и затова искам да ви попитам, не смятате ли, че трябва да отглеждаме и възпитаваме така децата си, че самите ние да се чувстваме комфортно.

Аз пък се престаравам   . Плакна шишето и бебероните по 5 пъти, защото ги мия с веро, за да отмия със сигурност всичко, още му преварявам водата, не го храня с много солено, пържено или салам и кремвирши и други такива. За мен това е престараване, познавам толкова много майки, които са доста небрежни към децата си (не визирам яденето на маслини). Определено не спазвам "сляпо" съветите на педиатърката си, когато става въпрос за болест - да (но той почти не ми е боледувал - пу, пу, пу), но по отношение на гледането на детето... оповавам се на прочетено и най-вече интуиция, детенцето само подсказва кое е най-доброто за него. Ако трябваше да слушам лекарката, трябваше да го захраня на 3 месеца - насила, защото той не искаше, да му дам кисело мляко чак 9 месец, да го карам да седи, се изправя и ходи - пак насила и други подобни за мен глупости, които ми минават през ушите. Да не говорим, че откакто се е родил синът ми тя все повтаря, че е наднормен, да му намаля храната   , вярно, че растеше страшно бързо, но сега от 3 месеца не е мръднал и грам... Иначе е добър педиатър - тоест лекар, но информацията и за отглеждане и растеж на бебета е доста остаряла. Е не и се доверявам напълно, обичам да имам колкото може повече инфрмация за всичко, пък какво ще предприема - аз си решавам. Но по отношение на детето, определено се престаравам, но по-добре да се престарая за едно, две неща, отколкото да навредя, дори и само хипотетично на детето си. И не е така, защото това ми е първо дете , и второ да е , и десето даже, все ще е същото. За мен, децата са най-важното нещо. Иначе синът ми няма скоро да опита нито шоколад, нито кисели кратавички, все ще дойде и този момент, но ще е по-късничко   , а щом дори не ги е и опитал, няма и да му липсват. Е, това си е мое мнение.

Доколкото знам са полезни не с някакви свойства, а заради  зехтина, който съдържат. Той всъщност се добива от пресоване на костилките, не толкова на меката част. Дано съм ти била полезна!

Винаги събирам информация, но никога не я прилагам директно. Дори не винаги спазвам препоръките на педиатъра ни относно захранването на детето. Децата сами си показват кое е подходящо за тях, да ли са готови да приемат нова храна, добрели им е в проходилката и др. Всяко дете е индивидуалност и не се развива по учебник.

Е аз пък именно за тях говоря. Мен все ме обвиняваха че прекалявам с притесненията, но тук попаднах на мнения които направо ме изкарват най-небрежния родител. А какви родители съм виждала няма режим няма подбор на храните. Затова ми се искаше да потърса средата на грижите за бебо и се радвам че болшинствата от мненията по темата са на родители като мен стараещи се не да следват всичко което им се каже а вземащи най-подходящите решения според собствените си възгледи и възможности.

Пожелавам на целия форум много весели теми през новата година и успех на всички бъдещи и настоящи мами и татковци.

Благодаря ви че ви има!!!!

 
Наистина се престараваме понякога! Аз също обичам да съм информирана, защото съм свидетел и съм чела за много фатални грешки, причинени от незнание. Това, че в момента ви пиша, е резултат от навременната ми намеса. Когато бях в болница заради обезводняване и бях на системи 2 дни, точно по Великден (2 седмици преди да родя), щях да си отида без време. Акушерката или сестрата, не мога да кажа, остави мехурче в системата с мотива, че "няма страшно". Добре, че бях попрочела малко по въпроса, а и знаете доста филмчета се нароиха с подобен мотив. Спрях си системата и такъв скандал й спретнах, че свят й се изви.
Затова не се доверявам сляпо на капацитети. Не знам дали знаете вица за инженера, който казал: "Като знам как съм си взел дипломата, ме е страх да отида на лекар". Та и аз така.
Всичко трябва да мине през личната ни преценка! А тя зависи от нашата информираност!!!