Eeee, прекалихте - чак пък 9 г. с мъжа, защото е "чичко-паричко". Ако беше така - досега да го е издоила. И съвсем разумно е да си мисли за финансите, при условие, че явно не е/не се усеща стабилна- отговорност му се казва на това. НО именно по тази причина не трябва да слага мъжа в сметките. Той може и да е много добър, ама едва ли е толкова богат, че да може да подсигури още едно дете без да ощети другите две. А майка им, а и те самите, с право ще се погрижат за техните интереси. Плюс това ясно е заявил, че ново семейство и деца не иска.
- Публикувана: 3 апр. 2021, 22:28 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2021, 12:30 ч.
Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо
Всеки случай ако законният ми съпруг ми направи бебе на друга ще се опитам с всички сили да взема колкото може повече активи за моите си деца, а не за чуждото.
Сори, но безплатен обяд няма.
Сори, но безплатен обяд няма.
Авторке, ужасно звучиш, честно. Направо прозира от думите ти как се надяваш да пометнеш, нямало пулс още и не се знаеш дали ще има. Ти не го искаш това детенце. И се надяваш да излезеш суха от водата. Не знам какво друго да кажа.
Не, бе.
Авторката иска всички да поемат отговорност просто.
Съпругата за развода, той за издръжката и сватбата, майка ѝ за детето и така.
Къде и каква е отговорността на авторката - никой не знае.
Авторката иска всички да поемат отговорност просто.
Съпругата за развода, той за издръжката и сватбата, майка ѝ за детето и така.
Къде и каква е отговорността на авторката - никой не знае.
Горкото неродено дете.
Всички се юрнаха да дават съвети как на 35 едва ли не е хванала последния влак да го отгледа, за да не стои сама.
А това дете? Ако е непоискано от единият родител, как ли ще се чувства.
Да тук всички ще обяснят и дадът примери, как сама майка отглежда дете и то расте без дефицити, но аз познавам хора, които цял живот страдат от това, че са расли по този начин и празнината си стои. Както и вечният въпрос, защо не ме е искал.
Ясно е че колкото хора, толкова и мнения. Седни и си напиши на един лист плюсовете и минусите. Може да ти е по-лесно да вземеш решение.
Всички се юрнаха да дават съвети как на 35 едва ли не е хванала последния влак да го отгледа, за да не стои сама.
А това дете? Ако е непоискано от единият родител, как ли ще се чувства.
Да тук всички ще обяснят и дадът примери, как сама майка отглежда дете и то расте без дефицити, но аз познавам хора, които цял живот страдат от това, че са расли по този начин и празнината си стои. Както и вечният въпрос, защо не ме е искал.
Ясно е че колкото хора, толкова и мнения. Седни и си напиши на един лист плюсовете и минусите. Може да ти е по-лесно да вземеш решение.
Не, бе.
Авторката иска всички да поемат отговорност просто.
Съпругата за развода, той за издръжката и сватбата, майка ѝ за детето и така.
Къде и каква е отговорността на авторката - никой не знае.
Авторката иска всички да поемат отговорност просто.
Съпругата за развода, той за издръжката и сватбата, майка ѝ за детето и така.
Къде и каква е отговорността на авторката - никой не знае.
И тия злобни коментари на кого са полезни? Или ей тъй, да си изливаме негативите? Няма да е първото дете, отгледано от самотна майка. И аз, без да съм очаквала и искала се оказах самотна майка и друго освен скромна издръжка за детето не съм получавала. Абсолютно отсъствие на бащата. Нищо не съм му искала, де. И нищо ни няма, останахме си нормални.
Въпросът е, че бъдещата майка иска дете, ама само ако то послужи бащата да се ангажира. Тя като самотна майка не се вижда...
И тия злобни коментари на кого са полезни? Или ей тъй, да си изливаме негативите? Няма да е първото дете, отгледано от самотна майка. И аз, без да съм очаквала и искала се оказах самотна майка и друго освен скромна издръжка за детето не съм получавала. Абсолютно отсъствие на бащата. Нищо не съм му искала, де. И нищо ни няма, останахме си нормални.
Ами, твоят пост с личния ти пример, не допринася с нищо, защото:
- ти и мъжът ти сте искали това дете и си го родила в пълно семейство
- авторката не го иска, ако няма с него да получи и ангажимента на бащата
ПП. Тиси писала, че на никого, преди да се омъжиш отново,не си разчитала.
Авторката отсега гласи майка си да поеме детето, ако се стигне до раждане.
Като древногръцка драма сте, тоя злокобен хор оплаквачки и сибили.
Никакви не сте, че да му определяте съдбата още от сега. Няма как да знаете какво ще стане. Има премного истории, в които такива “деца-грешки” стават хора и обратното - дълго чакани деца се провалят.
От тая позиция на незнаещи, по-здравословно ми се струва да мислим за това дете както за всяко бъдещо дете: с надежда и с пожелание да има късмет и да стане свестен човек.
Никакви не сте, че да му определяте съдбата още от сега. Няма как да знаете какво ще стане. Има премного истории, в които такива “деца-грешки” стават хора и обратното - дълго чакани деца се провалят.
От тая позиция на незнаещи, по-здравословно ми се струва да мислим за това дете както за всяко бъдещо дете: с надежда и с пожелание да има късмет и да стане свестен човек.
Нямам време да чета всичко. Ще се въздържа да коментирам как и защо момиче на 26 години се въвлича във връзка с женен мъж и му посвещава девет години от живота си, през които е можело да създаде връзка и брак, и деца. На мястото на авторката веднага бих прекратила взаимоотношения с въпросния любовник, бих си родила детето и ако преценя, че няма да ми прави проблеми, бих завело дело за бащинство. При спечелването на делото направените от авторката разноски се поемат от бащата. Може и да се разберат да го припознае. Ако има желание, не бих пречила бащата да го вижда. Но със сигурност бих прекъснала интимен контакт с него и бих го свела само доколкото ни свързва общо дете. Не бих си абортирала детето дори и да нямах жилище, работа и родители. Детето е най-добрият прекрасния дар за една жена.
Нормално е авторката да е объркана и да се страхува, но не е никак непосилно и невъзможно да си отгледаме детето. Аз съм на 46, сама си гледам двама близнаци на 4 години и осем месеца, с малко помощ от страна на родителите ми и твърде малко помощ от баща им, с когото се разведох, когато бяха бебета. Моите деца са най-прекрасното нещо, което ми се е случвало някога и не мога да си представя живота без тях.
Нормално е авторката да е объркана и да се страхува, но не е никак непосилно и невъзможно да си отгледаме детето. Аз съм на 46, сама си гледам двама близнаци на 4 години и осем месеца, с малко помощ от страна на родителите ми и твърде малко помощ от баща им, с когото се разведох, когато бяха бебета. Моите деца са най-прекрасното нещо, което ми се е случвало някога и не мога да си представя живота без тях.
Натака, с повечето неща от поста ти съм съгласна, само с последното - не. Ако нямам работа, дом и родители(помощ) е почти невъзможно в днешно време. Преди 30+ години, да. Тогава след 7 дни работа щях да имам две години майчинство на минимална заплата и право на общинско жилище. В днешно време тези екстри ги няма, та без доход и покрив дете как ще отгледаш? На пък авторката има работа и дом, има и родители, които биха я подкрепили и помогнали, т.е има база да се справи. Дали обаче има желание и сили е отделен въпрос.