Значи какво разбрах от последния пост на авторката - има добри доходи, но се страхува, че ако роди, може да си загуби работата и от там добрия стандарт. Иска любовникът да я подсигури. Детето явно не е по-важно от тази сигурност, или май изобщо всъщност. Надявала се е то да обърне нещата обаче, ама тц. Надявала се е толкова години любовникът да се разведе, ама тц. Нито той толкова "смел", нито жената достатъчно "добра", че да го освободи. То няма и как, щото ако всичко е на фирмата, при развод ще остане с пръст в уста. Та ще стиска неверното мъжле до край. Авторката също ще стиска докрай, защото вече си е дала живота и младостта, и толкова се е вътрила по всички параграфи, че започването от нула си клони към невъзможност. Или накратко казано, колко мъка има по тоя свят.
Само едно нещо авторката избягва да каже упорито, апартаментът тя ли го е купила, той ли, с нейни ли пари, с негови ли? Не че е важно, ама след толкова криене, става любопитно
Само едно нещо авторката избягва да каже упорито, апартаментът тя ли го е купила, той ли, с нейни ли пари, с негови ли? Не че е важно, ама след толкова криене, става любопитно
колкото и пари да имаш, каквото и да правиш, млад не можеш да станеш. 
